В средата на декември 2018 г. на свое заседание Министерският съвет взема решение да насочи над 1.34 млрд. лв. от излишъка в държавния бюджет към държавната компания „Автомагистрали“. Идеята е тя да построи 134.2 км от магистрала „Хемус“. Въпреки че реално кабинетът използва съществуващ регламент от Закона за обществени поръчки (ЗОП), решението му е доста противоречиво.

Първо, идеята се появява внезапно, не е коментирана в публичното пространство до въпросното заседание, а все пак става въпрос за най-голямата държавна поръчка за пътно строителство през последните години. Второ, подобно директно възлагане премахва възможността за прозрачно състезание между компании, при което да бъде избрана най-добрата оферта по пазарен начин. Трето, самата компания досега няма опит за изграждането на такъв голям обект и неофициално се коментира в строителния бранш, че тя ще използва услугите на частни компании в нарушение на ЗОП, пише Мила Чернева в разследването си, публикувано в "Черна книга на правителственото разхищение в България 2019".

ЕДИН ТАЕН ДЕН ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ

Съвсем изненадващо, на заседание на Министерския съвет (МС) на 12 декември, стана ясно, че сумата от 1 349 856 000 лв. от излишъка от държавния бюджет отива за изграждането на 134 км от магистрала „Хемус“ между пътен възел „Боаза“ и път I-5 Русе–Велико Търново. Парите бяха насочени към бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), което е принципал на пътната агенция (Постановление № 308 от 13 декември 2018 г.). Институциите мълчаха около седмица как точно ще бъдат изразходвани средствата, тъй като те трябваше да бъдат изхарчени в рамките на 2018г., за да не отидат във фискалния резерв.

Над една седмица след въпросното заседание на МС – в петък, 21 декември, точно преди празниците, по време на парламентарен контрол регионалният министър Петя Аврамова каза, че Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) ще сключи договор с държавната компания „Автомагистрали“ на основание чл. 14, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки. Фирмата е с принципал МРРБ и така без отворен търг поръчката може да бъде възложена директно на нея на т.нар. принцип на in-house възлагане. От отговора на министъра стана ясно, че проект на обявяване за възложена поръчка вече е изпратен в АОП – тоест идеята се е мислила от известно време, но не се съобщаваше публично. Самият договор между АПИ и „Автомагистрали“ беше публикуван чак един месец по-късно.

Ако беше проведена открита процедура за обществена поръчка, тя щеше да отнеме месеци, дори година, щом става въпрос за толкова дълго трасе. За сравнение, поръчките за „Хемус“ за отсечки, дълги 9 км и 16 км, отнеха съответно една година и осем месеца от обявяването им до сключването на договор. При търг за участък, дълъг 134 км, вероятно щеше да има разделение на обособени позиции и така щеше да се разглеждат повече оферти и да има риск от повече обжалвания пред Комисията за защита на конкуренцията.

НЕПРОЗРАЧНОТО ХАРЧЕНЕ

Да се възложи внушителната сума от 1.349 млрд. лв. на една-единствена фирма без конкуренция е противоречиво решение, тъй като не се съобразява с някои от основните принципи в ЗОП – равнопоставеност, недопускане на дискриминация и свободна конкуренция. Този ход е още по-притеснителен, щом става дума за договор на толкова голяма стойност. За сравнение, за цялата 2018 г. сключените договори на АПИ (което не включва въпросния с „Автомагистрали“) са на стойност 534 млн. лв. Освен това няма отговор как точно е изчислена сумата за тези 134 км. В свое интервю пред „Капитал“ изпълнителният директор на „Автомагистрали“ Стоян Беличев каза, че е силно вероятно цената да се промени, тъй като част от лотовете са все още на етап идейни проекти (Чернева, 2019). Малко по-рано, по време на парламентарен контрол през декември 2018 г., регионалният министър Петя Аврамова обясни, че след като приключи техническото проектиране на първите три отсечки от трасето, е възможна корекция на дължината на участъка, а оттам и в сумата (Чернева, 2019б).

Липсата на конкурентна състезателна процедура също може да е в ущърб на държавния бюджет. За сравнение – след тръжните процедури за отсечките преди и след тунел „Железница“ на магистрала „Струма“, където ще строят фирмите ГБС и „ПСТ груп“, цените са паднали с около 10% спрямо прогнозните стойности. След проведени открити процедури по обществени поръчки стойностите на договори за проектиране и строителство съответно на 9.3 км и 16 км от „Хемус“ пък са 66 млн. лв. и 143.7 млн. лв. с ДДС. И в двата случая цената е била критерий за оценка на офертите и така е постигнато ниво от между 7 и 9 млн. лв. на километър. В случая с „Автомагистрали“ цената е поне 10 млн. лв. на километър.

Не на последно място, един от аргументите за това припряно решение на Министерския съвет беше да се завърши по-бързо магистрала „Хемус“. Първата є копка все пак е през 1974 г., а на нея присъства Тодор Живков. Регионалният министър Петя Аврамова неведнъж заяви, че цялата магистрала ще е готова до 2024 г. Това обаче е малко вероятно дори и с възлагането на голяма част от нея набързо на „Автомагистрали“. Към средата на октомври 2019 г. се строи само един км от това трасе, защото другата част от него не е отчуждена. Освен това не са избрани фирми за строителен надзор, а без тях изграждането няма как да започне по закон. Съответно можеше спокойно да се проведе конкурентна процедура през 2019 г. Единственият минус на тази хипотеза е, че въпросните над 1.34 млрд. лв. от излишъка нямаше да може да бъдат похарчени веднага. От друга страна, разплащанията щяха да се разпределят в годините и така финансов ресурс можеше да се задели, просто без да е наведнъж. Наред с това според договора на „Автомагистрали“ с АПИ и срокът може да се удължава, колкото искат, „в случаите, които правят невъзможно цялостното завършване на строежа на съответния участък“ (Договор Д-122 от 20.12.2018 г). Т.е. крайният срок може да е доста далеч във времето.

ДОГОВОРКИ НА ТЪМНО

До миналия декември избраната фирма „Автомагистрали“ беше малко известна в публичното пространство. Дори някои представители на строителния бранш не знаеха много за нея. Единствената є дейност беше свързана с поддържането на почти всички части от магистралите „Хемус“, „Тракия“, „Марица“, „Люлин“ и „Струма“. Според източник от сектора те са „спасението на АПИ“, когато никой не проявява интерес към търговете за поддържане и зимно почистване. В поръчка за поддържане на 208 км от „Тракия“ и пътна връзка с „Марица“ през 2015 г. и друга за част от „Тракия“ и за „Хемус“ те се явяват сами и печелят с единични цени, равни на пределните – тоест с възможно най-високите. След това превъзлагат на подизпълнители, които често отговарят за 100% от работата по магистралите, разказват самите частни фирми. Сред подизпълнителите им са ГБС, „Пътища Пловдив“ (сега „Европейски пътища“, дъщерно на „Грома холд“), ПСТ, „ОРС – Инфраструктура“ и „Мегаинвест – холд“.

Накратко, те досега не са изграждали обект от ранга на магистрала, а и за работата, която са вършили, разчитаха на съдействието на частния сектор. Освен това през ноември 2018 г., малко преди да сключи договора за милиард лева с държавната, „Автомагистрали“ сключва договори за изпълнение на строителни дейности, за наем на техника и за продажба на строителни материали с осем частни компании (Чернева, 2019в). В документите за наем на машини например пише, че наемодателите трябва да осигурят за своя сметка правоспособни оператори, да заплащат всички разходи за използване (гориво, резервни части), да контролират работниците, да осигуряват охрана за машините и да отстранят за своя сметка евентуални дефекти в строителството, изпълнени от наетата техника. Няколко източника коментираха, че това са си прикрити договори за подизпълнители. В случая с т.нар. възлагане in-house, на чийто принцип „Автомагистрали“ получи поръчката за „Хемус“ от регионалното министерство, фирмата няма право да превъзлага дейности от изграждането на магистралата. Поне формално.

Така най-скъпата държавна поръчка за пътища беше дадена без конкурс и с прикрити договорки, а 1.349 млрд. лв. ще се харчат на тъмно – без отчетност и яснота кой получава колко пари и за какво. Всичко това ще се случи вероятно в разрез със закона, тъй като частните фирми отново ще свършат работата, просто без да са минали през открити процедури, какъвто е редът по ЗОП.

Източници:

Договор Д122- от 20.12.2018 г. Агенция „Пътна инфраструктура“.
https://bit.ly/33KVOtF

Постановление № 308 от 13 декември 2018 г. Министерски съвет.
https://bit.ly/2Qp9OFR

Станчев, Ивайло (2018) https://bit.ly/2KfbRs8

Стенограма 2018( 49) Министерски съвет. https://bit.ly/2XbIoo7

Чернева, Мила (2019а) https://bit.ly/2qclzof

Чернева, Мила (2019б) https://bit.ly/34UqVDg

Чернева, Мила. (2019в) https://bit.ly/2O17Kkc