Повече от седмица, след като правителството реши да пренасочи 1.35 млрд. лв. от бюджета за строителството на 134 километра от "Хемус", все още няма яснота как ще се управлява процесът, кога ще бъдат обявени обществени поръчки и как ще се избере изпълнител.

Отговорните институции - Агенция "Пътна инфраструктура" и регионалното министерство отказват да дадат вече седмица отговори на въпросите на "Капитал" как ще се харчат парите и по какви процедури ще се избират строителите. Мълчанието подхранва съмнението, че над милиард от парите на данъкоплатците ще се разпределят непрозрачно, разбирай неизгодно, през държавната компания "Автомагистрали".

Първо вестник "24 часа", написа, че "цялото трасе ще бъде дадено за строеж на държавната "Автомагистрали" и така ще се избегне "блокирането на работата чрез жалби по обществените поръчки". "Капитал" потвърждава информацията през два независима източника.

От постановлението на Министерския съвет, което вече е публикувано на сайта за правна информация, става ясно единствено, че парите се заделят подобно на двата милиарда за санирането в специална сметка към Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), която е целева. Тя се води сметка за чужди средства, т.е. трансферът от 1.35 млрд.лв. ще се отчете като разход на касова основа още тази година (2018 г.), въпреки че парите ще се харчат в следващите няколко години.

Държавната касичка "Автомагистрали"

Цялата дейност на държавната компания е възложена от АПИ, също с принципал МРРБ. Фирмата се занимава с поддържане на магистралите, като печели активно търговете за това. Последната поръчка, която спечелиха, беше в края на ноември за част от магистрала "Тракия".За 2017г. дружеството има над 55 млн.лв. приходи, а за 2016г. - 64 млн.лв. Сред позипълнителите на компанията са "Евро Алианс Инженеринг", "ОРС - Инфраструктура", "Пътища Пловдив", "ГБС", "ПСТ Груп".

Пари за нашата фирма

Заделените 1.35 млрд. лв. са за проектиране и строеж на 134 км. от "Хемус" от .в. "Боаза" до път I-5 Русе - Велико Търново. Т.е. средната цена е определена на около 10 млн. лв. на километър. Ако държавната "Автомагистрали" получи директно задачата да построи тези 134 км., ще са й нужни подизпълнители. Според бранша дружеството не разполага с нужната техника и хора, за да се заеме само със задачата. По същия начин в договорите за поддържане на магистралите (които вървят и с огромни ремонти на тунели, например) държавната компания редовно използва подизпълнители, но принципът, на който ги избира, е абсолютно непрозрачен.

Така, ако държавата избере да достроява "Хемус" през "Автомагистрали", има риск над 1 млрд. лв. да бъдат раздадени на избрани строителни компании без ясни критерии и без прозрачност, т.е. неизгодно. Без търг не може да се каже колко струва един път, но представител на строителния сектор коментира, че 10 млн. лв. за километър е супер висока цена и за подобен хълмист терен разходът е около 5 млн. лв. на километър.

Мълчанието на АПИ и регионалното министерство индиректно потвърждава, че поне е имало такава идея за ползване на "Автомагистрали" и избягване на търгове. Това ще стане през т.нар. in-house възлагане - т.е. държавата ще даде директно поръчката на дружеството си, а то понеже няма ресурс ще подпише договори за възлагане на техника и хора с 4-5 частни строителни фирми, обясни представител на дружество от сектора.

През седмицата източник на "Капитал" от управляващите все пак каза, че ще има процедура по Закона за обществени поръчки. Тогава има хипотеза, в която "Автомагистрали" като държавна компания да е възложител на търговете. Ако схемата е такава, то не е ясно защо никой не я обяснява до сега. В текстът на "24 часа" от миналата седмица обаче се уточнява, че методът, избран от правителството, е "за да се избегне блокирането на работата чрез жалби (в Комисията за защита на конкуренцията) по обществените поръчки". Но в правова държава всеки има право да оспори, ако вижда незаконно действие. А в случай става въпрос за гиганската сума от 1.35 мрлд. лв.

Важните пари

"Хемус" не може да се строи с евросредства, защото не е европейски коридор. Доскоро за вероятен източник на финансирането й се считаше тол системата. След като в края на ноември бюджетът излезе на плюс от 2.8 млрд. лв. (основно заради неизпълнени капиталови проекти), управляващите предпочетоха да пренасочат част от излишъка към магистралата.

Решението за беше гласувано ден, след като Камарата на строителите в България (КСБ) заяви, че ще проведе мирен протест. Така то започна да изглежда като жест към КСБ - организация, в която определени компании имат далеч по-силно влияние отколкото други.

Бюджетната операция

От постановлението на Министерския съвет става ясно още, че парите са заделени в целева сметка към МРРБ. Тя се води сметка за чужди средства (нещо като извънбюджетна сметка), като трансферът към нея от бюджета ще се осчетоводи като разход на касова основа още през 2018 г., а парите ще могат да се използват за бъдещи плащания през следващите години. Което пък теоретично може да създаде проблем при отчитането на държавните финанси на начислена основа (за пред ЕК) в бъдеще при нова криза, тъй като по тази методология парите ще се признават за разход в момента, в който МРРБ ги извади, за да се разплати с тях.