На 27 март се навършват точно 50 години от смъртта на първия човек, летял в Космоса.

Юрий Гагарин завинаги остава в съзнанието на хората не само с уникалното си постижение, но и в вечната си заразителна усмивка. Зад нея обаче се крият много стаен гняв, потиснатост, дори депресия, предава 168 часа. Въпреки че доста от ексцентричните прояви на космонавта са прикривани, някои истории остават живи и до днес.

Според една от най-емблематичните Гагарин толкова се разгневил веднъж, че си позволил да направи немислимото – плиснал чаша вино в лицето на самия Брежнев. Разбира се, информацията официално е потулена, но се разказва скришом години наред. Причините са много. Още с възкачването на Брежнев на власт, Гагарин е ужасен. Той е в много добри отношения с Хрушчов, дори го боготвори. Брежнев обаче има съвсем различно отношение към космическата програма и често не цени хората, участващи в нея, като личности, а ги вижда единствено като пионки, лесни за жертване в името на големи успехи.

Капката, която прелива чашата за Гагарин, е смъртта на Владимир Михайлович Комаров - първият човек, който загива по време на изпълнението на космическа мисия. Близък приятел на Юрий и негов доверен колега. Според агента на КГБ Вениамин Русаев (цитиран в книгата “Юрий Гагарин. Истината зад легендата”) още при предварителната подготовка резултатите показват, че полетът е малко вероятно да е успешен, но когато данните са докладвани на Брежнев, той не поискал да спасят Комаров, а единствено резултати.

След смъртта на Владимир, Гагарин директно обвинил Брежнев. Той дори казвал пред приятели: “Ще се добера до него и ако открия, че е знаел за ситуацията и въпреки това е позволил всичко това да се случи, знам точно какво ще направя.” Самият Русаев смятал, че космонавтът иска да “фрасне юмрук” в лицето на Брежнев, но дори и за миг не предполагал, че реално ще се осмели.

Разказва се, че Гагарин все пак не ударил генералния секретар, но му лиснал чаша вино в лицето. Според мнозина тогава той сам подписва смъртната си присъда. Това е и една от най-разпространените конспиративни теории за нелепата смърт на космонавта, умрял по време на елементарен полет с малък самолет. Според официалните данни на 27 март 1968 г. по време на тренировъчен полет самолет МиГ-15 УТИ с пилот полковник Гагарин и инструктор полковник Серьогин се разбива в 10,31 сутринта в района на Новосьолово на 18 км от град Киржач.

В официалното заключение за смъртта е написано, че самолетът е извършил рязка маневра, завъртял се е, влязъл е в свредел и се е разбил в земята. Странни са обстоятелствата, защото и двамата са опитни летци, времето е хубаво и няма данни за авария. И въпреки че никой тогава не смее да изяви теориите си на глас, повечето хора вярват, че всичко това се случва по нареждане на Брежнев. Години по-късно дори близките на Гагарин признават, че са убедени в тази теория и че Юрий си отива не заради грешка при полета, а защото си е позволил открито да обвини лидера за смъртта на Комаров.

Други обаче говорят, че в последните години от живота си, Гагарин е изключително потиснат. По време на една почивка с жена си във Форос той дори скача през терасата от втория етаж. Получава сериозни наранявания на лицето и крайниците, налага се да му направят операция и остава в болница повече от месец. Лекарите са категорични, че е можел да умре на място. Някои се притесняват да не е направил опит за самоубийство, но според други източници историята е много по-малко драматична. Смята се, че Гагарин се е напил и е отишъл в стаята на една красива медицинска сестра, но съпругата му Валентина е нахлула и той е действал първосигнално и под влиянието на алкохола, е скочил през терасата. Изследователите Джейми Дорън и Пиърс Байзъни цитират думите на тази медицинска сестра: “В живота има хора, особено мъже, които постоянно търсят приключения. Мисля, че Юрий Алексеевич Гагарин беше такъв. Между нас не е имало нищо и той нямаше какво да крие от съпругата си Валентина. Той просто се перчеше и се държеше детински.”

За любовта на Гагарин към чашката също се носят легенди. Всъщност Юрий е изключително амбициозен, стриктен, отдаващ се напълно на космическата мисия. След успешния полет животът му наистина се променя сякаш за миг, но не точно в посоката, в която той се надява. Самият ръководител на космонавтите генерал Каманин пише в дневника си (цитиран в книгата “Истината зад легендата”):

“Не искам да бъда лош пророк, но според мен той (Гагарин) пие доста. Той е на върха на славата си, носи голямо морално бреме, знае, че всяка негова стъпка се следи. Ще минат година-две, ситуацията ще се промени драстично и той ще започне да недоволства. Това се вижда дори в семейния му живот. Той не уважава съпругата си, понякога я унижава, а тя няма образованието или социалните умения, за да му въздейства.”

Според изследователи Гагарин е блестящ космонавт, трениран, с желязна психика, но трудността за него се оказва реалността след полета. Негови биографи обясняват, че той трудно приема славата, вечното участие в паради, официалните посещения, конференциите. Юрий предпочита да се посвети на нови успехи, вместо цял живот само да преповтаря едно и също за миналото. В годините след полета обаче той е като кукла, разнасяна от държава на държава, за да се среща с всички, които желаят да го видят. Повече от две години той само пътува, посещава над 30 страни и се среща с хиляди хора… Стига дори до Япония и Индонезия, като в някои страниима по петнайсет срещи на ден.

Генерал Каманин споделя спомени и от посещението в Индия през 1961 г.: “Хиляди се бяха събрали и посрещнаха Гагарин топло. Сетих се за наивните вярвания от детството ми и как Христос срещал народа. Той е трябвало да прави чудо с пет хляба и две риби, но нашият Гагарин задоволява жаждата на хората само с появата си. Стараят се да изцедят максимална полза от Юрий, за да представят нашето правителство в най-добра светлина.

И никак не се интересуват как му се отразява всичко това.” Всички съветски лидери копнеят да поговорят с него, но и президенти, политически дейци, учени, артисти, музиканти. Момчето от село се превръща в най-известния човек на планетата, но славата го потиска.

Вместо тренировки и подготовка за полети, животът на Гагарин се превръща във вечни официални посещения, вечери и наздравици. Джейми Дорън и Пиърс Байзъни пишат: “За жалост тези представителни турнета го поставяли в ситуации, когато от него се очаквало да пие всеки път, за да не прекъсне безкрайните тостове в негова чест. Това, съчетано с емоционалното напрежение на безмилостната му обществена програма, неволно го подвело да започне да пие повече.” Затова според изследователите е съвсем възможно той да е станал алкохолик, което да му е попречило на работата. Той качва почти десет килограма, спира активния спорт и често изпада в потиснато състояние. Заражда се теорията, че грешката за фаталната катастрофа на 27 март е на самия Юрий, който има увлечение към алкохола. Тези слухове се появяват в различни източници за живота на космонавта след полета.

В книгата “Мистерията около смъртта на Гагарин” Сергей Лексов пише: “Веднага след катастрофата на Гагарин и Серьогин плъзнал слух, че двамата наистина са били пияни. Вечерта преди полета отишли на празненство по случай 50-годишнината на свой колега.” Най-тежкият удар за Гагарин е фактът, че той така и не е включен в нова мисия в Космоса, което всъщност е най-голямата му мечта.

А когато става дума за работата, Гагарин е блестящ – той дори завършва академията “Жуковски” в Москва и прави изключителна дипломна работа, включваща практическа конструкция за совалка, която може да се използва многократно. Той е бил блестящ инженер и готов на всичко, за да се върне в космическата програма.

Смята се, че е бил прекалено ценен, за да бъде рискувано да загине в нов полет в Космоса, затова е трябвало да бъде ограничаван. Дадена му е длъжност да обучава други космонавти. Но той написва писмо до Държавната комисия, в което се оплаква: “Не може да ми забраните да летя. Ако спра да летя, аз няма да имам моралното право да водя други хора, чиито живот и работа са свързани с летенето.”

Според друга теория Гагарин все пак лети отново в Космоса, като участва в секретна мисия за полет до Луната. Смята се, че тя е неуспешна и по време на нея космонавтът загива.