40 години от полета на първия българин в Космоса!

На 10 април 1979 г. в 20:34 ч. московско време е изстрелян космическия кораб "Союз-33" с първия български космонавт Георги Иванов на борда. Командир на полета е Николай Рукавишников, разказва Kmeta.bg.

По стечение на обстоятелствата, с голяма техническа авария и свръхпретоварване на човешкия организъм екипажът изпълняват един от най-сложните полети в историята на космонавтиката. Те имат мисия да скачат "Союз-33" с орбиталната станция "Салют-6". Сближаването на кораба и орбиталната станция обаче протича със скорост по-висока от предвидената, заради което системата за управление включва коригиране на скоростта. Така по време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател. Скачването се оказва невъзможно. Космическият кораб е приземен от двамата космонавти на 320 км югоизточно от Джезказган след 31 пълни обиколки около Земята. Те прекарват в космоса 1 денонощие, 23 часа и 1 минута.

"Нашият случай идваше да напомни съвсем твърдо и остро на всички, че и най-безотказната система може да се окаже с неизправност. На около 3 км от станцията, когато извършвахме маневри за сближаване, отказа основният двигател. Трябваше да се върнем с резервния, който също беше наранен. Това наложи спускането да стане по балистична траектория, каквато корабите "Союз" не бяха използвали дотогава. Влязохме в т.нар. балистически спуск, при който човешкото тяло понася страхотно претоварване Огромно налягане - теглото се увеличава 8-9 пъти. Бяхме тренирали, но при претоварване 8 единици, и то само за 30 секунди, а тогава бе по-високо, и то в продължение на 2 минути и половина. За да не изгуби съзнание, човек трябва да поеме въздух и да спре дишането си през това време, което е цяла вечност", разказва години по-късно ген. Иванов.

За близо 48-те часа в Космоса Иванов и Рукавишников наблюдават прелестите на планетата ни от височина 330-350 км.

"От Космоса добре личи, че сме твърде много. Почти над всеки голям град виси една димна шапка. Уви, на нас не ни се случи да видим следи от чужди цивилизации. В последната ни обиколка около Земята за най-приятна изненада получихме от главния ни ръководител по подготовката Владимир Шаталов данни за метеорологичната обстановка в района на очакваното приземяване. Със спокоен тон ни каза, че времето е отлично, вятърът е слаб и допълни: "Чакаме ви с нетърпение". След което шеговито нареди на Николай Николаевич да контролира зорко дали, като затворя скафандъра си, няма да притисна мустаците", разказва още ген. Иванов.

Самият Георги Иванов е роден се ражда на 2 юли 1940 г. в Ловеч. Като ученик се занимава с парашутизъм, а по-късно завършва Военното училище в Долна митрополия. На 1 март 1978 г. e избран за космонавт във втората група от програмата „Интеркосмос“. Обучава се в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“.

Учените са категорични, че полетът на кораба "Союз-33" става основополагащ за бъдещите космически изследвания и развитието на космическата техника и нарежда България сред държавите със сериозен принос в областта на космонавтиката. Страната ни става шестата в света, изпратила човек в Космоса. По време на полета е изпълнена научна програма, която включва различни експерименти в няколко научни области: физика на Космоса, дистанционно сондиране на Земята от Космоса, космическа биология и медицина и микрогравитационни технологии. Полетът на космонавтите е смятан за подвиг и завършва с победа на човека, на неговите знания, воля и способности да управляват създадените от него сложни технически устройства в неприветливата, опасна и безкомпромисна космическа среда. 

Спускаемият апарат на космическия кораб "Союз-33“ днес се пази в Музея на авиацията в авиобазата "Крумово" край Пловдив.

"Възхищавайки се на прелестите на родната планета, разбирах абсурда на изкуствено създадените граници между човеците от различни държави“, казва Георги Иванов в свое интервю.