Светослав Нунев, на 25 години, талантлив и амбициозен, живее в Англия, заема мениджърска позиция в "Амазон". Спестява за своята мечта – музикална кариера.

Животът му започва в родопското градче Ракитово. Неговият баща – уважаван училищен директор - е автор на първата книга с ромски приказки в България. Майка му пък е основател на първата по рода си школа в страната, насърчаваща мултиетническия диалог, пише Дневник.

Когато Светльо е в първи клас, семейството му се мести в София. В училище е пълен отличник. Завършва 1-во СОУ, където интензивно изучава рисуване и чужди езици. Висшето си образование завършва в Англия, отново с отличие.

За кратко се завръща в България. Днес отново е в Англия, където работи. Негова страст са компютърните технологии и музиката.

Успешно съчетава работата с хобито си

Известно време след като започва да работи за "Амазон" му е било трудно да намира време за музика, но напоследък вече се чувства установен и е започнал да моделира новата среда, според неговите собствени интереси. Работата му е динамична, но понякога успява да отиде до Лондон за няколко дни, където да търси нови музикални контакти. Разказва, че не му е било лесно да намери хубава работна позиция в Англия. "Като всеки друг, трябваше да работя здраво и да изчакам да ми се даде шанс".

Защо избира Англия

Англия предлага доста по-качественото и съвременно образование, което по думите му е основната причина да се установи там. Остава на Острова, за да бъде в обсега на новостите в музикалните технологии. Сега търси професионални контакти в Англия, Холандия и Швеция, където има силна и модерна музикална индустрия.

Не, не е обърнал гръб на България

Според него родината му има голям потенциал. "Никога не съм си представял, че ще живея само на едно място с едни и същи хора. Като цяло съм решил, че искам да живея тук, в Европа, и да работя с хора от различни страни. Имам познати и приятели из всички краища на континента. Стремя се да поддържам контактите си с тях. Сега в Холандия, където съм за седмица, вече гостувах на приятели в четири града", казва той.

Родният град Ракитово - специалното място

Ракитово е в Родопите, а всички знаем колко красиво е там. "Tова е мястото, където безгрижно прекарах всичките си летни ваканции и мястото, където и до днес живеят голяма част от моите роднини, въпреки че много от тях намериха развитие в по-големите градове или извън страната", разказва Светльо.

В Ракитово има смесена махала, където съжителстват различни етноси от много години. "Взаимно си помагаме и уважаваме празниците както на християни, така и на мюсюлмани" – казва той. Това културно разнообразие носи колорит, който му допада, и го е научило на търпеливост и да бъде е отворен към света.

Ромският произход го мотивира още повече

Светльо не познава ром, който като дете не се е страхувал, че може да бъде обект на унизителни нападки. "От най-ранна възраст ни става ясно, че обществото и медиите ни посочват ъгъла, сякаш за нищо не ставаме". Фактът, че е ром го мотивира още в началното училище да се стреми да работи повече и по-старателно от останалите деца, за да няма поводи за нападки срещу него.

"Произходът ми също така ми позволи да съм много отворен към всякакви хора и ситуации. В чужбина се убедих, че доста лесно и бързо успявам да завържа и поддържам контакт или приятелства с хора от всички краища на света", добавя Светльо.

Мнозина смятат, че ромите са много артистични. Покрай актьорските, певчески и танцови групи на училищата на своите родители, Светльо се убеждава в това още в най-ранната си възраст. Още в детската градина забелязали, че пее добре. Но освен с пеенето и с пиано, през годините се занимава още с рисуване, с танци, с писане на стихове и приказки, с фотография. Участвал е в театрални пиеси и е организирал различни събития.

Не се е чувствал дискриминиран

Светльо е убеден, че поведението му никога не е давало повод за дискриминация спрямо него. А стигмата върху ромския етнос той си обяснява по няколко различни начина. "С времето стигнах до извода че хората на Балканите все още си губим времето да се делим по всякакъв начин и да си сочим един на друг недостатъците. Това изглежда доста нелепо, защото през това време хората в по-напредналите страни вече са осъзнали, че най-печелившо за всички е да търсят начини да си помагат, да правят бизнес заедно и да стъпват на местни и чужди пазари". Прави му впечатление, че на много хора на Балканите просто им харесва да знаят и да сочат, че има и по-зле от тях.

За ромската интеграция

Светльо смята, че не е вярно, че ромите не желаят да се ингегрират. Не помни да е разговарял с човек, който да не би желал да живее в спретнат дом, да бъде добре приет в обществото и да има приятна и добре платена работа. Според него има много роми, които не могат да се осмелят да си представят че може да бъдат добре образовани и равноправна част от обществото. "Не могат да се осмелят, защото откакто са се родили и родителите им, и роднините им, и училището, и улицата пълнят съзнанието им със страхове и предразсъдъци - че те са се родили да изпълняват ролята на аутсайдери и нямат качествата да постигнат много в живота". Все пак, познава много роми, които са надмогнали страха и са успели да се интегрират.

Светльо споделя мнението, че има три основни предпоставки за развитието на всеки един от нас – семейството, училището и улицата. Той счита, че най-напред трябва да се работи с родителите, понеже те са млади хора, които се подценяват, след като са израснали с идеята, че не могат да имат пълноценна роля в обществото, а семейството трябва да има амбиция да създаде образовано, почтено и трудолюбиво ново поколение. Според него в училище ромските деца имат нужда да се чувстват наравно с всички други деца и да бъдат спокойни, че това че са роми нито ще бъде повод за нападки, нито повод за извинения.

Ще му се да не вижда толкова много злоба по улиците и в медиите, тъй като "тя на никого не помага". Спомня си, че дори и в центъра на София, където е било училището му, е виждал единици ромски деца в компанията на българчета. "Не помня да съм виждал ромски двойки, излезли на разходка, хванати за ръце. Интересно е да си зададем въпроса защо" - пита и продължава: "Те само в ъгъла ли трябва да живеят, както обществото очаква от тях?!"

Образованието винаги е било важно за неговото семейство

"Аз съм син на учители", с гордост казва. "В моето семейство образованието винаги е било най-важното нещо". Имал е нормални отношения със съучениците си и рано или късно с всички споделял, че е ром. "Всъщност никой не предполагаше, че аз съм ром, понеже не отговарям на широката представа наложена в обществото. Може би трудно ще повярвате колко много роми може да откриете с по-светла кожа и светли очи, израснали в добри семейства". Признава, че по реакцията на новите му приятели е преценявал характера им и дали си струва да поддържа контакти с тях. "С по-готините хора само се майтапехме и не е имало никакви конфликти".

Думата "циганин" не е обидна, а неправилна

Според Светльо думата "циганин" не е обидна, но употребата ѝ е неправилна, понеже терминът се е зародил при движението на ромите от Азия към Европа. Това, смята той, я прави с доста старо и вече лишено от смисъл предназначение. "Помня от научните статии, на които съм попадал, че "ациган" е било название на гърците за пристигащите от Египет роми, които са се занимавали с ковачество и са носели своя различен бит и култура, които са държали да съхранят. На ромски думата "ром" е "ром", също както на български думата "българин" е "българин" – казва Светльо.

Чужденците изобщо не се впечатляват от произхода му

"Имам чувството че забравят, че съм ром 2 минути след като съм им го казал, защото от много отдавна живеят в отворени смесени общества" – отговаря на въпроса дали забелязва различно отношение към ромите в чужбина. Обяснява си го с това, че в Амстердам например живеят представители на близо 200 националности. Но пренебрегването на факта какъв е по рождение забелязва и при всички интелигенти българи, с които общува. "Отношението към малцинствата е огледало на характера и възпитанието на хората. Ако аз например избивам комплексите си върху някого, това само ще покаже моите собствени слабости", убеден е той.

Музиката е голямата му любов

Според него ромите често се посвещават на музиката, защото ги събира със стари и нови приятели, като с нея също така по-леко се преживяват битовите проблеми. "Докато растях, музиката ме плени с магията си да събира най-различни хора и да ги обединява около чисто човешките им качества. На нея гледам като на приятел и учител, защото с нея всичко можеш да изживееш по-силно и може да достигнеш до много стойностни прозрения".

Годината, която прекарва обратно в България след дипломирането си, му помага да помисли в каква насока иска да се занимава с музика. Тогава избира и своя псевдоним – Войн. Харесва му силата, която носи, и това, че лесно се запомня и от чужденци. Под този псевдоним започва да създава електронна и поп музика. Прави и интересни композиции за филми, които също иска да издаде самостоятелно. Част от тях се откриват на страницата му - www.iamvoyn.com

Какво му предстои

Неотдавна е започнал да си прави домашно студио в Англия и през следващата година планира да го завърши и да издаде много нова музика. В момента проучва за магистърска програма или за място, където да се развива с близки до неговия музикален вкус и цели хора. "Аз съм голям фен на електронната и филмовата музика. В страни като Англия, Холандия и Швеция има къде да й се радвам и да я изучавам сериозно".

Пожеланието

"Не позволявайте нито на злобата, нито на страха да имат място в живота ви – отровни са. На всеки бих пожелал преди да отсече каквото и да е било за ромите, най-напред да седне на една маса с нас и да разбере що за хора сме, чрез жив човешки контакт, вместо да съставя мнение от медиите или от другаде".