Образователният експерт коментира тревожните резултати на учениците

"Резултатите на PISA показват, че 20 години са преминали, без да оставят положителна следа в българското образование. Това означава, че образователната система у нас има дълбоки системни проблеми", това коментира д-р Светла Петрова, експерт от Фондация за образователна трансформация и координатор на PISA до 2018 г., пише вестник СЕГА.

Според нея първото, което трябва да се предприеме, е промяна на учебните програми. Не обаче да местим теми от едни клас в друг, а да променим философията им така, че те да са ориентирани към формирането на умения за мислене у учениците. По думите й специалистите са тези, които трябва да кажат дали трябва да се откажем от един или друг автор. Квалификацията на учителите също трябва да се подобри - от университетската подготовка, през начина, по който младият учител се интегрира в училището, до системата за продължаваща квалификация на учителите, смята експертът.

Вкарването само на практически задачи в тестовете няма да реши проблемите, категорична е Петрова. По-важно е учениците да се научат да разсъждават и прилагат наученото в реални житейски ситуации.

Всяка реформа засяга и оценяването, но то следва преподаването, т.е. първо трябва да променим учебните програми и преподаването и след това да настъпи промяната по отношение на оценяването, коментира тя по отношение на заявките на МОН да промени формата на НВО с добавяне на повече практически задачи.

"Да се смята, че с няколко месеца целенасочена подготовка ще се променят резултатите на PISA е погрешно и наивно. PISA констатира пропуски, започващи предните години, и с усилена дейност само в 9 клас те не могат да бъдат отстранени. Ако целта ни е да се представим добре на PISA, значи не разбираме какво е PISA, тя е инструмент за формиране на образователни политики. България ще подобри резултатите си на PISA, ако подобрим качеството на образователната система. Да се готвим целенасочено за PISA е нелогично", смята още Петрова.

"Държавите с високи резултати профилират учениците си по-късно - основно в 9 клас. В Естония, която е една от най-добре представящите се държави, профилирането започва след основното образование в 9 клас. Същото е в Полша. У нас профилирането става в 7 клас, когато децата още не са постигнали необходимата социална и познавателна зрялост. Резултатът е силно сегрегирана образователна система", коментира още експертът. По думите й това е основната причина за образователната ножица в постиженията на учениците у нас и големият брой младежи под критичния праг на умения.

"Очаквах още през 2006 г. да изживеем своя PISA шок, на всеки три години констатираме тревожни резултати, но мерките остават повърхностни и не водят до преосмисляне на философията. Много ми се иска да направим най-после това, което дължим на нашите деца и да осъществим тези промени, които да ги направят мъдри, знаещи и можещи млади хора, които да намерят мястото си в обществото", посочи още тя.