Какви са средните доходи на един фермер в Германия, защо печалбите им се смаляват и какви субсидии получават? Натискът на международния пазар е твърде силен, но жертви ли са те наистина?

Жертви ли са германските фермери? На политиката, на световните пазари или на големите търговски вериги? А може би истината е съвсем различна и те живеят на гърба на данъкоплатците? Така в обобщение звучат бурните дискусии в Германия по повод протестите на селскостопанските производители, които си искат в пълна мяра съкратените от правителството субсидии. И излязоха с тракторите си на протест. Както отбелязват някои критични коментатори: Те имат трактори и затова им се обръща внимание, докато защитниците на климата или други правозащитници разчитат единствено на плакати и на думи, отбелязва Александър Андреев в коментар, публикуван в Дойче Веле.

Значителни субсидии от три източника

Всъщност значимостта на селското стопанство за германската икономика е относително ниска. Според седмичника „Ди Цайт“, който цитира Федералната статистическа служба, неговият дял в БВП на страната възлиза на по-малко от 1 процент. А за тези 76 милиарда евро, които фермерите произвеждат годишно, те получават и значителни субсидии. Според вестника доходите на един земеделец в Германия възлизат на около 54 хиляди евро годишно, докато млекопроизводителите изкарват по 52 хиляди евро.

Според Съюза на селските стопани, средната годишна печалба на една ферма възлиза 115 хиляди евро, в които влизат и получените субсидии. Тъкмо субсидиите са един от важните ключове към сложната истина, защото фермерите в Германия получават субсидии от цели три източника: от федералния бюджет, от провинциалните бюджети и от ЕС. В ЕС Германия се нарежда на трето място по селскостопански субсидии - след Франция и Испания.

Вестник „Райнише Пост“ и други медии спекулират, че всъщност половината приходи на германските фермери идват тъкмо от субсидиите. Фермерите в ЕС обективно страдат поради ниските цени по световните пазари: техните собствени продукти са прекалено скъпи, за да издържат на конкуренцията. И тъкмо поради това получават субсидии, което обаче изкривява съревнованието в световен мащаб и дава основание на редица държави извън богатия Запад да протестират срещу тази политика.

Другата част от истината

В подкрепа на фермерите има обаче и редица други аргументи. Макар че в Германия те произвеждат все повече, доходите им непрекъснато се снижават, отбелязва „Ди Цайт“. От едно евро, похарчено за хранителни продукти, фермерът получава едва 21 евроцента – просто защото натискът на международния пазар е много силен, а част от парите отиват и в преработващата индустрия.

Професор Петер Файнд от Берлин изтъква и още важни фактори, които често остават незабелязани. Той припомня, че селските стопани изпълняват и още редица важни задачи: произвеждат суровини, необходими в други браншове, например. Именно в споменатата преработваща индустрия, но също така в ресторантьорството и туризма, където възникват 10 на сто от германския БВП. Освен това фермерите играят ключова роля за опазването на природата, околната среда и климата, добавя професорът.

Търговските вериги и цените

В Германия широко се обсъжда и ролята на големите търговски вериги, които налагат на фермерите прекалено ниски цени – понякога под производствената стойност на продуктите им, което във Франция, например, е забранено, както пише „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“. В „Райнише Пост“ професор Юстус Хаукап обаче категорично възразява срещу възгледа, че виновни са веригите. Той припомня, че сериозен процент от германските селскостопански продукти, например мляко или свинско месо, излизат на световния пазар и в този смисъл цената им не се контролира от търговските вериги в страната.

И накрая – още няколко факта за значението на селските стопани и техния труд в Германия. Днес в селското стопанство работят около един милион души – или около 2 процента от всички трудово заети. При това голям брой от тях са сезонни работници или членове на фермерските семейства, част от които дори не са социално осигурени. В същото време обаче един фермер средностатистически изхранва 139 души – два пъти повече, отколкото през 1990 година. А това е постижение, което не е за подценяване.