Активист на „Грийнпийс“: Енергийната бедност е голяма опасност тази година и има опасност хора да умрат от студ

Докато цените на газа и електричеството скачат до небето, много домакинства в Европа се насочват към дърва за огрев като алтернативен източник на отопление за тази зима. Но скокът в търсенето и съкращенията на предлагането от Русия повишават цените и причиняват недостиг. Това заплашва да остави на студа най-уязвимите, които често разчитат на дърва, за да отопляват домовете си.

„Когато говорим за дърва за огрев, повечето държави-членки на ЕС изпитват недостиг, а цените на пелетите са се увеличили около 2,5 пъти в страни като Германия и Белгия“, каза говорител на Bioenergy Europe пред EURACTIV.

От юли 2022 г. влезе в сила забрана за внос на руски пелети, използвани за производство на енергия. Санкциите върху вноса на дървесина също доведоха до недостиг на доставки и високи цени, което има вълнообразен ефект по цялата верига на доставки.

Високите цени се наблюдават в цяла Европа, но биха могли да засегнат по-тежко Централна и Източна Европа, тъй като много домакинства в тези страни, особено в групите с най-ниски доходи, разчитат на биомаса за отопление.

„Енергийната бедност е голяма опасност тази година и има опасност хора да умрат от студ. Правителствата и ЕС трябва преди всичко да ги защитят и, където е възможно, да предприемат мерки, които да направят домакинствата по-устойчиви за години напред“, коментира Силвия Пасторели, активист на „Грийнпийс“ за климата в ЕС, пред EURACTIV.

През май 2022 г. ценовата криза удари Унгария, България и Румъния, където висок дял от домакинствата с ниски доходи отопляват домовете си с дърва за огрев.

В България, където около половината от домакинствата използват дърва за огрев през зимата, тъй като това е най-евтиното и достъпно гориво, един кубичен метър е поскъпнал от 40-50 евро през 2021 г. до около 100-150 евро в зависимост от региона.

Последните данни от Унгарската статистическа служба показват, че цените на нарязаните дърва за огрев са останали стабилни по време на инвазията в Украйна, но според информация на местните медии има недостиг и скокове на цените с повече от 50%, като се очакват допълнителни увеличения.

През август неправителствената организация Habitat for Humanity Hungary предупреди, че ако правителството не похарчи повече за субсидиране на дърва за огрев и не предприеме конкретни стъпки, за да попречи на частни играчи да диктуват пазара, може да настъпят „катастрофални условия“.

В Полша също цените на дървесината вече са почти 100% по-високи, отколкото преди година. В Словакия, в зависимост от вида дървесина, цените са се удвоили в сравнение с миналата година.

„Търсенето на домакинствата се е увеличило неимоверно през последните месеци. В някои складове списъците на чакащите са запълнени до края на годината“, каза Марина Дебнарова, говорител на държавната служба по горите на Словакия.

Проблемът се простира и извън рамките на блока до Албания, Косово и Сърбия, където лидерите вече призоваха за помощ от ЕС заради задаващата се енергийна криза.

Например в Албания, където хората в някои планински региони разчитат на дърва за огрев, за да преживеят студените зими, един кубичен метър дървесина в момента се продава до 60 евро (7000 леки), спрямо 34 евро преди две години.

„Много е трудно за непенсионер да си позволи да живее нормално при тези цени, дори обикновен човек не може да си го позволи и му се налага да задлъжнее“, каза местен гражданин пред албанския сайт Exit.

В Сърбия около милион домакинства използват дърва за огрев, а повече от 110 000 души използват дървесни пелети, но цените са се увеличили с 15% от 13 август. Съседно Косово е отбелязало скок на цените от 7,4% само между юни и юли, според официални данни.

Правителствена намеса и опасения от незаконна сеч

Много правителства предприемат действия за защита на домакинствата, включително забрани за износ и разрешаване на изсичането на повече дървета, но има опасения, че незаконната сеч също може да се превърне в решение.

В България служебното правителство организира срещи с дървопреработвателните фирми и ги призова да осигурят дърва за населението, като намалят износа.

Въпреки че незаконната сеч е престъпление, проблемът е широко разпространен и различни проучвания показват, че горските власти в България са една от най-корумпираните институции в страната.

В Унгария правителството беше принудено частично да оттегли свой указ от август, който облекчава правилата за сеч в защитените територии и позволява отрязване на по-млади дървета в гори, които са изцяло собственост на държавата.

Унгарското правителство също така реши да ограничи износа на дърва за огрев. Въпреки че все още не е категорична забрана, тя дава на правителството правомощие да контролира износа и правото първо да закупува гориво за социални цели и обществени услуги, с възможност за пълно спиране на продажбите в чужбина.

Междувременно в петък Полша одобри така наречената помощ за дърва от 1000 злоти (212 евро) на домакинство, за да помогне на повече от два милиона домакинства в страната, които се отопляват на дърва през зимата.

В Словакия паниката около доставките доведе до призиви за забрана на износа, но министерството на земеделието изключи тази възможност. Въпреки това, властите наскоро обявиха, че ще отворят складове в отговор на нарастващото търсене, така че хората да могат да вземат дърва от определени райони под надзора на служител на компанията.

Отвъд границите на ЕС също нарастват опасенията относно незаконната сеч, подхранвана от търсенето.

В Албания например, където правителството няма никакви инициативи за подпомагане на гражданите, зависими от дърва за огрев, община Корча даде разрешение за изсичане на общо 0,6 хектара дърва за огрев.

Това няма да задоволи търсенето, което е около 20 хектара и вероятно хората ще се снабдят с дърва по незаконен начин. През 2016 г. беше приет десетгодишен мораториум върху изсичането на дървен материал, но незаконната сеч е все още е широко разпространена, затова Албания губи около 20 153 хектара гори всяка година.

Незаконната сеч също така остава значителен проблем в Косово, което е загубило повече от 7600 хектара гора през последните 20 години, което се равнява на едно и половина футболни игрища всеки ден от 2000 г. насам.

Има продължаващ дебат относно устойчивостта на енергията, базирана на дървесина. Bioenergy Europe твърди, че това е възобновяем енергиен източник, който ще помогне за повишаване на енергийната независимост на Европа.

Екологичните организации обаче са критични към това и предупреждават за въздействието на въглеродните емисии, отделяни от производството на енергия от биомаса.

Критериите за устойчивост за биомасата, която да се счита за възобновяема, са изложени в директивата за възобновяема енергия, която в момента е в процес на преразглеждане.