Творбата е написана на 19 март 2020 г.

Стихотворението "Нашият град днес", написано от русенския поет Живодар Душков и посветено на пандемията от коронавируса, е преведено на 51 езика, съобщи Живодар Душков пред БТА.

Той написва стиховете на 19 март 2020 г. - шест дни след като у нас беше въведено извънредно положение заради пандемията.

"Не бях излизал от вкъщи шест дни. Навън ме потисна картината, разкрила се пред очите ми - единствено леки автомобили минаваха по улиците, докато тротоарите бяха безлюдни. Така неусетно в мен се родиха стихове. Прибрах се вкъщи, написах и ги публикувах във "Фейсбук", обясни 74-годишният Душков.

След това решил да сподели стихотворението с приятели от Русия. Няколко дни по-късно получил и преводи на румънски и италиански.

"Така за три месеца "Нашият град днес" бе преведено на 37 езика. Част от преводачите бяха професионалисти, други - поети, а трети - хора, които може би за първи път са се докоснали до сложното изкуство на поетически превод. Някои от тях бяха мои приятели, други - приятели на приятелите ми, а имаше и трети, които изобщо не познавах", казва Душков, който е издал досега 10 стихосбирки.

За него било голяма изненада, че стихотворението е превеждано толкова много.

"Получи се като лавина. Превеждането от толкова много хора доброволно е знак, че всеки е припознал стихотворението за своя град, че всеки е припознал думите ми, че е необходима надежда в този смразяващ период. По време на пандемия нашият град Русе се оказа световният град", обясни Душков.

Книгата с преводите на стихотворението му била отпечатана през есента на 2020 година. Година по-късно решил да издаде и второ издание. Причината е, че "Нашият град днес" било преведено вече на 51 езика.

"Не мога да преценя стойността на преводите, но ми е достатъчно да зная, че стиховете ми са възприети като необходими в ситуацията на социална изолация, и че думите ми са достигнали до много хора от различни държави. Дори не бях чувал някои от езиците", обясни Душков.

В изданието поместил снимки от различни градове - черно-бели, навяващи тъга от безлюдните улици, и цветни - от градските места, изпълнени отново с живот. В книжката има и още едно негово стихотворение - за живота след отмяната на извънредното положение у нас.

А ето и стихотворението "Нашият град днес".

Пуст е градът.

Няма ги даже

гълъби,

псета,

котки бездомни

Точно такъв

града ни не помня -

карантинен...

Сякаш прокажен...

Носещ тъга...

Мътвило веещ...

Тук-там пристъпват

Хора със маски...

...

Пак ще си весел!

Пак ще си ласкав!...

Пак ще си ти!

И ще живееш!