"Когато получих книгата на нашия колега Живодар Душков от най-красивия български град на Дунав – Русе, да си призная останах изненадана", пише Розалина Евдокимова в СБЖ.

Без да проявявам стремеж да го хваля, ще кажа само, че наистина „Нашият град днес“ се оказа нестандартна, но същевременно и вълнуваща книга.

Стихосбирката съдържа само едно стихотворение, което, след като той написва, разпространява в социалните мрежи.  Прочитайки го, мнозина веднага се захващат да го превеждат на родните си езици и така чрез 43 превода на 37 езика, сред които аварски, амхарски, хакаски, английски, арабски, естонски, иврит, испански, италиански, полски, румънски, руски, урду, фламандски… няма да изреждам всичките,защото списъкът ще е дълъг, то заживява своя собствен живот и подсказва как едно човешко преживяване по време на изолация от нападналата ни зла орис, наречена Ковид-19, може да обедини хората.

Самият Живодар Душков споделя скромно, че по никакъв начин не може да твърди, че настоящата стихосбирка е уникална,тъй като е вероятно и на някой друг по широкия свят да му е хрумвала подобна идея. Според него дори и да има такова издание, не допуска , че преводите са направени в такъв кратък срок – три месеца,в което може да се съзре уникалност.

Дали защото като всеки журналист и поет авторът е приел затварянето ни през март миналата година като нещо съдбовно и същевременно потискащо, но излизайки на улицата в Русе дни след налагането на ковид карантината и докосвайки се до пустотата и тишината, нарушавана само от преминаващи нарядко коли, у него се зараждат изповедни стихове за това какво е един голям град да е пуст и да не се усеща неговия животворен пулс. Написва стихотворението докато чака на служебното гише, а връщайки се у дома Живодар го вкарва в компютъра и му дава зелена светлина за живот в социалните мрежи.

След седмици на „пътешествие“ „Нашият град  днес“ се завръща „у дома“ преведено на нови и нови езици. „Обяснението, което си дадох, е, че в тягостната атмосфера на изолация като светъл лъч са се появили моите думи –надежда“ – споделя Живодар Душков. И така то вече има своя собствен живот, като по този начин подсказва идеята да се направи книга.

А ето как авторът размишлява за нейната поява: „Възниква въпросът защо се появи настоящата стихосбирка,след като тя със своя неголям тираж по никакъв начин не би могла да се конкурира нито с тиража на един ежедневник или седмичник, нито  с многобройните телевизионни зрители, нито с възможностите за информираност, предоставени във всеки миг от фейсбук. За мен книгата „Нашият град днес“ представлява своеобразен документ за съпричастността, проявена в дни, които не само моето поколение, но и предходните не познават.“

Като че ли стихосбирката на Живодар Душков е може би най-яркото доказателство, че хората по време на трудности, поднесени им от Съдбата и Живота, изпитват нужда да са по-добри и да си подават ръка, за да преодолеят сполетялото ги.

Така че поезия по време на пандемия е може би едно най-вълшебните хапчета за смелост и кураж. И още нещо. За сетен път животът ни подсказва, че във всяко лошо може да се открие и добро. Ковид-19 роди едно красиво стихотворение!

А ето и стихотворението, което накара фейсбукарите да му вдъхнат живот на 37 езика.     

НАШИЯТ ГРАД ДНЕС

Пуст е градът.

Няма ги даже

гълъби,

псета,

котки бездомни.

Точно такъв

града ни не помня –

карантинен…

Сякаш прокажен…

Носещ тъга…

Мътвило веещ…

Тук-там пристъпват

Хора със маски…

…

Пак ще си весел!

Пак ще си ласкав!...

Пак ще си ти!

И ще живееш!

19 март 2020 г.

Русе           

ЗАБЕЛЕЖКА:

Всеки, който иска да провери как звучат тези стихове на родния му език, може да го направи, а надеждата е една!