Германия няма репутацията на генерираща смешки страна, но в момента черният ѝ хумор засрамва най-добрите скорошни опити на Великобритания и САЩ

Не че в Германия изведнъж се е появил огромен брой талантливи комици, но кому са нужни те, когато самата действителност вече е толкова мрачно карикатурна? Преди няколко години изглеждаше, че Германия разполага с всички отговори: стабилна икономика и стабилна и широкообхватна коалиция срещу крайната десница. Сега икономиката се задъхва, тъй като комбинираните ефекти от лошото управление се сблъскват с бюрократична култура, която затруднява инвестициите и иновациите. Стачкуващите железопътни работници и протестиращите земеделски производители внесоха хаос в градовете. Единственото нещо, което се срива по-бързо от германската икономика, е статутът на страната като морален пример, който достигна най-високото си ниво в разгара на бежанската криза през 2015-2016 г., а сега се срина като водевилна звезда, подхлъзнала се върху бананова кора, пише Петер Курад в „Гардиън“, предаде БГНЕС.

Берлинската полиция арестува еврейски критици на Израел за предполагаемо антисемитско изказване? Това е шега, достойна за Франц Кафка, който със сигурност би се изкефил на огромната разлика между отношението към протестите в подкрепа на прекратяването на огъня в Газа и протестите на фермерите и техните колони от трактори.

Докато първите често са били прекратявани или забранявани по съмнителни обвинения в антисемитизъм, вторите са били толерирани или дори възхвалявани от пресата и от политиците, въпреки че в някои региони десни екстремисти и неонацисти са се включили в организирането на изразяването на селското недоволство. Всъщност е трудно да се избяга от усещането, че държавата е най-толерантна към протестите, организирани от десни германци. Същите тактики, които бяха широко толерирани в контекста на фермерските протести, са обект на все по-драконовски наказания, когато се прилагат от активисти за климата. "Разрешено ни е", написаха разочаровани протестиращи на табела при една от последните акции за спиране на движението, при която един млад мъж седеше върху селскостопанско превозно средство-играчка: "Имам трактор".

Противоречията, които превръщат германския живот в златна мина за мрачни комедии, са нещо повече от политическа демонстрация - те пронизват политическия и културния живот на страната. Германия например направи огромни ранни инвестиции във възобновяемата енергия, но също така позволи насилственото изсичане на стара гора, за да разшири въгледобива, и продължава да се противопоставя на разумните стъпки за намаляване на зависимостта си от автомобилите. Не е изненадващо, че равнопоставените държави са много по-успешни в намаляването на емисиите на CO2. По подобен начин фетишът на страната за премахване на публичния дълг е съчетан с последователна толерантност към политическата корупция и данъчните злоупотреби. Проследяването на дебатите за имиграционната политика е като да наблюдаваш мач по пинг-понг, в който отчаяната нужда на страната да се грижи за застаряващото население и да привлича глобални технологични работници се сблъсква в главозамайващо рали с расовото надцакване и ксенофобията, които се превръщат във все по-нормална част от германския политически живот.

Когато напоследък политиката в САЩ и Обединеното кралство е била обект на шеги, това до голяма степен е било въпрос на личности - карикатурните ексцесии на Доналд Тръмп и Борис Джонсън, паническите опити на Лиз Тръс да създаде аура на спокоен авторитет, твърдото поведение на Рон ДеСантис. Разбира се, фактът, че напоследък част от англоезичния свят се управлява от такива фарсови фигури, е доказателство за реални пукнатини в структурата на неговите демокрации. Но в Германия пукнатините са на повърхността и се виждат ясно. Наистина, разломите са достатъчно ясни, така че новините често само потвърждават нашите подозрения. Неотдавнашното разкритие, че членове на Алтернатива за Германия (AfD) са планирали депортирането на милиони хора по време на поредица от тайни срещи с неонацисти, например, е само последният от поредицата скандали, разкриващи степента на проникване на крайнодесните екстремисти в германската политика. Кражби на оръжия, планове за преврат, нападения срещу Бундестага - десните екстремисти са намерили подкрепа в коридорите на властта. Все пак е забавно, че те са провеждали срещите си в къща, наречена "Вила Адлон" - което звучи като име, което Мел Брукс би измислил за място за срещи на нацистите.

От съществено значение е да се настоява на този вид комедия, защото тя идва от вида психически конфликт, който Зигмунд Фройд определя като самия източник на чувството за хумор. Германското общество се опитва да опази климата и да кара големи, мощни автомобили възможно най-бързо. Германската фискална политика иска да моделира фискална отговорност, но няма желание да се изправи срещу структурните проблеми на страната. Преди всичко желанието да се изкупят престъпленията на нацистите е във все по-отчаян конфликт с реалността, че германското общество, както наскоро твърдяха Давид де Йонг и други, е изградено до голяма степен от неразкаяли се нацисти.

И днес е важно да се надсмеем над лицемерието на Германия. В края на краищата, както известният немски философ от еврейски произход Теодор Адорно твърди, има някои зверства, които са толкова далеч от оправдание, че сериозните морални разсъждения са неуместни. Когато германските политици твърдят, че полицията трябва да бие мирни протестиращи, за да почете наследството на Холокоста, би било неприлично да спорим с тях. Когато германски журналисти се опитват да докажат, че "колективната отговорност" за престъпленията на Хамас се носи от "населението на Газа", би било неуместно да се удостои бъде удостоен с отговор тяхната аргументация. По-добре е да се разкаже виц.

Онези, които се притесняват, че е неуместно да се смеят на такива много сериозни въпроси, биха могли да потърсят утеха - и вдъхновение - в големия запас от хумор, оставен от жертвите на нацизма. Смехът пред лицето на катастрофата е бил основно средство за оцеляване за всички: войници, затворници в концентрационни лагери, бойци от съпротивата и бежанци като Хана Аренд, която веднъж се пошегува, че "единственият начин да се разпознае германски антинацист е, след като нацистите са го обесили".