Изненадани сме, че малки сгради са класирани на първия етап, за сметка на големи, каза Цвета Наньова

В навечерието на Коледа Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) публикува списъците с одобрените жилищни сгради за енергийна ефективност по Плана за възстановяване и устойчивост. От тогава напрежението расте както от страна на неодобрението кандидати, така и на местната власт. Причината е в оценяването на проектите, което буди много въпроси. Проблемът с оценките идва от енергийното обследване, което не подлежи на контрол. Така на практика фирмите могат да декларират и неверни обстоятелства, за да получи етажната собственост максимален брой точки, казва в интервю, публикувано от Mediapool, Цвета Наньова - изпълнителен директор на Българо-австрийска консултантска компания, която има натрупан опит в тази област от над 15 години.

В същото време са много неяснотите и въпросите по втория етап на кандидатстване, който изтича на 16 януари са много, а МРРБ не е излязло с разяснителна кампания по тях.

Какво показва вашият анализ относно класирането на жилищни сгради за безвъзмездно финансиране на енергийната ефективност?

Положително е, че за първи път имаше прозрачност в процедурата. Критериите за оценка на проектите бяха предварително публично обявени. За разлика от прилагания принцип за финансиране по Националната програма - "Първи дошъл, първи обслужен", който даваше повод за съмнения в манипулации, сега се осигури известна равнопоставеност между участниците. Всички бяха допустими за кандидатстване, а не само големите (над 36 самостоятелни обекта), както беше по Националната програма. Това даде шанс да бъдат класирани за финансиране и по-малки жилищни сгради, ако имат добре подготвени проекти. Макар че критериите бяха така написани, че отново облагодетелстваха големите.

Същевременно, няма да скрия изненадата ни от факта, че големи блокове не успяха да попаднат в одобрените проекти. В резервния списък има жилищни сгради с по 8500 - 9000 кв. м разгърната застроена площ (РЗП), които не са получили достатъчно точки, за да бъдат финансирани.

Една от възможните причини е неразбирането, че това не е програма за "основен ремонт" на сградите, а за енергийна ефективност и критериите са насочени към постигане на спестяване на енергия и въглеродни емисии. За съжаление, в старите сгради общите части са неподдържани, масово с течове от покривите. Разходът, който се изисква за съпътстващи дейности, предвидени в техническия паспорт, за да не се компрометират енергоефективните мерки, е голям и от там може да се получи по-ниския брой точки.

Все пак считам, че основният недостатък при първия етап е свързан с финансирането на 100% на проектните предложения. Ясно беше, че при изцяло покриване на разходите ще има много разочаровани. Така и стана - от над 3000 кандидати под 800 бяха одобрени за финансиране.

Напоследък вече има съгласие, че харченето на публичен ресурс за обновяване на жилищните сгради без изискване за принос от страна на собствениците е недобра практика. Темата "подмяна на дограмата" е убедително доказателство за това. В много случаи е предписвана 100% подмяна на дограмата в обследваната сграда. Със сигурност, обаче, може да се каже, че в една жилищна сграда дограмата не се нуждае на 100% от подмяна. Това сочи нашият опит. Потвърждават го данните на Националната статистика от "Преброяване 2021 г.", според които средно за страната 50% от дограмата в жилищата е сменена с енергоефективна за последните 10 години.

Това означава, че е трудно да се допусне, че в жилищна сграда с 9000 кв.м РЗП - това са панелни сгради от 6 - 7 входа или ЕПК на 14 - 15 етажа със 100 самостоятелни обекта, никой не си е сменил дограмата с енергоефективна.

Най-вероятно колегите, които са правили енергийното обследване, са си спестили усилието да проучат и анализират коя дограма е за смяна и коя не е. Това води до неефективно харчене на финансовия ресурс. Ако голяма част от одобрените сгради са с такива препоръки, то милиони левове ще бъдат похарчени напразно, вместо повече сгради да получат финансиране и да бъдат обновени.

Нашият анализ показва, че е много възможно именно предвиждането за 100% смяна на дограмата да е оказало фатално влияние върху класирането на големи сгради. Защото дограмата е скъп ограждащ елемент и предвиждането ѝ за цялостна подмяна води до влошаване на важния показател "ефективност на инвестицията", отразяващ съотношение енергийни спестявания към цената на инвестицията. По него кандидатите могат да загубят до 25 точки. Много вероятно именно по тази причина да се е получило, че големи сгради, които теоретично е можело да бъдат класирани, са отпаднали.

Тъй като това е последната възможност за изцяло безплатно енергийно обновяване на жилищните сгради, добре би било да се санират големите. Там при липсата на финансови механизми в момента - облекчен достъп до кредитен ресурс, при липсата на допълнителна подкрепа за енергийно бедните домакинства, каквито има във всяка сграда, шансът да съберат 20-те процента, за да участват във втория етап на програмата, е минимален, според мен.

И последно по тази тема - енергиен одит с предписание за 100% смяна на дограма се оказва проблем за кандидатстване по втория етап, когато за собствениците вече не е безплатно санирането. Имаме клиенти, дошли при нас за услуги по подготовка за кандидатстване по втория етап, с енергийни одити от първия и предвидена 100% смяна на дограмата. Собствениците не са готови да плащат 20%, предвид това, че дограмата в много жилища просто отговаря на съвременните норми. Тези собственици искат ново енергийно обследване, което да отразява реалната нужда от смяна на дограма, но пък тогава се появяват проблеми във връзка с актуализирането на вече издадения енергиен сертификат, предвид нормативните изисквания.

Вие призовахте средствата, дадени от гражданите за изготвянето на документацията за кандидатстване, да не се възстановяват. Става въпрос за 200-300 лв. на семейство за големите сгради и около 800-1000 лв. за малките кооперации. Идеята беше да се спести поне този ресурс, за да бъдат енергийно обновени повече жилища. Вслуша ли се МРРБ в тази ваша препоръка? Справедливи ли са критериите за оценка?

От коалиция "Реновейт България" (Renovate Bulgaria) предложихме на МРРБ, още на етап обсъждане на Насоките за кандидатстване, този ресурс да остане за сметка на кандидатите, но не беше прието.

И се получиха нови несправедливости. През 2023, годината на местните избори, няколко общини финансираха техническите и енергийните обследвания и хората не извадиха пари за тях. Видно от резултатите от класирането, там се получи добра успеваемост. В общини като Бургас и Варна например, е усвоен целия ресурс, който беше определен като максимален за тях. В София, където собствениците си плащаха сами обследванията, е усвоен едва малко над половината ресурс.

Другата несправедливост е свързана с обстоятелството, че на ощастливените с основно обновяване със 100% грант, ще им бъдат възстановени средствата, похарчени за обследвания. Затова пък, некласираните в първия етап собственици от над 2300 сгради ще си останат с похарчените пари за обследвания, но без възможност да ги използват. Много се надяваме, да има бързо решение от страна на държавата в посока откриване на нови схеми и възможности за обновяване с някаква процентна подкрепа от публичен ресурс. За да не са отишли напразно усилията и финансовите средства на неуспешните кандидати от първия етап.

Това предизвика недоволство от страна на кметовете на Смолян, Русе и Стара Загора и те изпратиха протестни писма до МРРБ. Настояват за преразглеждане на класирането. Хората виждат несправедливост при оценяването на проектите. Защо се получава това?

Разбираемо е разочарованието при толкова много останали под черта. Не вярвам да има преразглеждане и не съм сигурна, че е необходимо. Но във всички случаи трябва да се направи внимателен анализ с оглед бъдещите програми. Много от причините за такова класиране са обективни.

Много важно е съотношението стойност на инвестицията към енергийните спестявания. Голяма част от тези големи жилищни сгради вероятно са останали в резервния списък заради недоброто съотношение.

Друг важен показател е процентното участие на собствениците в Сдружение на собствениците. А има трудно преодолими бариери за постигане на максимално участие и максимален брой точки. Сред тях са, например, наличие на необитавани апартаменти и липса на контакт със собствениците им, нежелаещи да участват собственици, заради вече приложени енергоефективни мерки, неефективно законодателство за санкции спрямо неизрядни собственици и т.н.

Има и такива сгради, които са отпаднали, защото не са достигнали минималните изисквания и са получили под 72 точки.

Причина за лошо класиране може да е недобро качество на енергийните одити. И би било добре за целите на бъдещи програми да се прецени необходимостта от контрол над енергийните одити. Този въпрос вече е поставен от Камарата на енергийните одитори, която приема сигнали от гражданите, за да се направи анализ на проблемите.

МРРБ шест месеца проверяваше документите за административно съответствие, но не беше предвидена процедура за проверка на качеството на енергийните одити, а те именно са базата за оценка и класиране по повечето от обявените критерии.

Проблеми с качеството на енергийните одити могат да имат и други измерения. Вече се явиха подозрения, че има фирми, злоупотребили при извършването на енергийните одити като са завишили очакванията за енергийния клас, който сградите могат да получат след саниране. Ако това се окаже факт при задължителната, последваща, независима, експертна оценка, санкциите ще бъдат понесени от собствениците и общината, съгласно правилата на програмата. Въпреки че отговорността е на енергийните одитори.

Какво означава процедура за административно съответствие на документите и защо такова много време беше отделено за нея?

Във всяка една процедура с безвъзмездно европейско финансиране се проверява дали всички изисквани документи са представени. След това се прави проверка за пропуски или несъответствия с изискванията за допустимост - на кандидатите, на сградата, на размера на бюджета, съответствие на РЗП, посочени в паспорта и енергийния одит и т.н.

Проверката за административно съответствие е важна, но на практика се загуби много време в сверяване на формални показатели, които не влияят на критериите за оценка на качеството, респективно на класирането.

Може ли кметовете или гражданите да обжалват класирането?

Тъй като няма индивидуални административни актове за одобрените за финансиране сгради, следователно крайното класиране процедурно не подлежи на обжалване, според мен.

Така че спорно е доколко беше целесъобразна проточилата се проверка за административно съответствие, която отне двойно повече време спрямо първоначално заложения срок от 3 месеца за класиране на подадените проектни заявления. В същото време, не виждам как могат да бъдат оспорени резултатите от оценката на качеството на проектите, след като енергийните обследвания се приемат както са изготвени.

Какви са препоръките ви за следващия етап? Могат ли да се променят критериите за оценка?

Критериите за оценка за втория етап остават същите, като за първия етап. Добри или не толкова, не мисля, че това ще има същото значение, като за първия етап.

До момента има подадени само две предложения за около 670 000 лв., а общият бюджет е близо 300 млн. лв.

Основният проблем по вторият етап, очевидно е свързан с осигуряване на съфинансирането. Според Насоките за кандидатстване собствениците следва да осигурят своя дял или изцяло със собствени средства или "да използват различни финансови инструменти, предоставени от частни участници на пазара".

Втората опция не е налична към момента, остава първата като единствена, но е трудно осъществима. Колко е реалистично да очакваме, че всичките 50 или 100 собственика в една сграда ще имат необходимите средства от лични спестявания? Затова очакваме да кандидатстват по-малките сгради, доколкото при тях събирането на пари от по-малък брой собственици е по-възможно и вероятно да се случи.

За съжаление, не беше осигурен улеснен достъп до кредитен ресурс, както това е предвидено в бъдеще. На по-ранен етап предложихме на МРРБ да бъдат използвани съществуващите финансови институции - Фонд за енергийна ефективност и възобновяеми източници и Българска банка за развитие. Вероятно това няма да стане за втория етап за кандидатстване, дори и срокът да бъде удължен с месец, както се очаква.

Друг проблем за преодоляване, за чието съществуване дори няма достатъчно разбиране, е свързан с бюджетиране на проектното предложение и разпределение на 20-те процента съфинансиране между собствениците на самостоятелни обекти. За какво иде реч? От сдруженията на собствениците се очаква да кандидатстват пред общината с поет ангажимент за осигуряване на дължимото съфинансиране. Логичният въпрос колко е това за идружението като цяло и за всеки един от собствениците в сградата.

Нашият съвет към кандидатстващите е, ако сдружението вече е кандидатствало по първия етап, може да се информира от общината за изготвения от нея бюджет, каквото задължение тя имаше тогава. Ако обаче сдружението сега ще кандидатства за първи път, трябва да потърси помощ за разработването на бюджет. И това трябва да стане преди кандидатстване в общината, за разлика от процедурата, следвана в първия етап.

След като вече е наличен бюджетът за проектното предложение за сградата като цяло, на собствениците им е необходима квалифицирана експертна помощ за разпределението му между собствениците на самостоятелни обекти на база идеални части от общите части и отчитане смяната на дограмата в индивидуалните жилища.

Ето пример в опростен вид, за да стане по-ясно: Делът от 20% съфинансиране (на сграда с РЗП 1150 кв.м, 10 апартамента с равни 10 % идеални части от общите части) е 66 хил. лева. Сумата, изчислена на база притежавани идеални части от общите е 6600 лева, средно за апартамент. Дължимата сума за апартамент, обаче, със смяна на дограмата в жилището е 7600 лева, а за апартамент без смяна на дограмата в жилището е 5600 лева. Без тези изчисления, няма как собствениците да участват във взимане на информирано решение за обновяване със съфинансиране.

Описаните дейности представляват специализирани консултатски услуги. Важно е да се знае, че МРРБ са отчели необходимостта от тях и са ги включили в допустимите разходи, посочени в Насоките за кандидатстване.

Ние имаме преимуществото да ги предлагаме безплатно за клиентите ни, в рамките на проект LIFE 2022 SHEERenov за създаване на мрежа от пазарно ориентирани центрове за обслужване на принципа на едно гише. Именно те, в бъдеще ще могат да предлагат адекватна помощ на собствениците в целия процес на обновяване.

Като видяхме колко сложно изглежда всичко това за потенциалните кандидати изготвихме и качихме в интернет презентация, за да се ориентират по-лесно и да се справят с предизвикателствата, свързани с кандидатстването по втория етап.

Оптимисти ли сте, че ще има достатъчно кандидати за втория етап?

Ние имаме клиенти, които подготвяме за кандидатстване, но са далеч от мащаба на първия етап. Нашите наблюдения са, че ако се помогне адекватно на хората и на общинските администрации да се справят с новите си роли и предизвикателства, ще има кандидати.

Трудно ми е да прогнозирам дали кандидатите ще са достатъчно за изчерпване на иначе скромния бюджет от 282 млн. лева за втория етап. Много се надявам, обаче, най-сетне да се постави успешно начало на устойчивото енергийно обновяване с участие на собствениците, който да е дефинитивната раздяла с порочния модел на 100% грантово финансиране.