Колкото и странно да изглежда, решението първият ден от болничния да бъде за сметка на работника, в никакъв случай не е неочаквано. Напротив, беше въпрос на време.

Гръбнакът на икономиката в момента е не повече от една трета от населението. Това са хората, които плащат с данъците и осигуровките си пенсиите на родителите, бабите и дядовците си, строителството на нова инфраструктура, обществените поръчки, издържат и големи групи от населението, които не работят и не учат, казва Светослав Иванов в bTV.

Благодарение на техния труд и съответно вноски и данъци има здравна и пенсионна система. Това са хората, на чийто плещи лежи настоящето и цялото бъдеще на страната.

Бъдеще, в което пенсионерите ще са все повече, болните все по-болни, докато самите те не трябва да се пенсионират и не започнат да се разболяват. Ако доживеят своето пенсиониране.

Разбирате ли сега, защо изтриването на една дневна надница от доходите на хората, които добросъвестно си плащат данъците и осигуровките звучи наистина скандално? Принудата те да трябва да плащат и за собственото си боледуване, въпреки че и те, и техните работодатели внасят всеки месец пари в НОИ.

С този ход управляващите ни казват - системата е пробита, от нея се краде, но ние няма да я пипаме, няма да наказваме отговорните, а ще накажем всички. Следизборно. Да, има хиляди хора, които злоупотребяват, но и тяхната сметка ли да плащаме? Достатъчно е, че плащаме тока, водата и здравеопазването на хиляди желани за всички партии избиратели, които не работят, не учат и гласуват като по команда. Ако управляващите не спрат да увеличават напрежението върху активната част от населението, да демонстрират високомерие към работещите и дори политически активните хора, след 10-20 години бъдещето на страната ще смачка новите работещи. И заради миграцията, и заради ниската раждаемост, новите работещи ще са по-малко.

Неквалифицираните кадри ще са повече, което означава, че ще произвеждат продукция с ниска добавена стойност срещу ниски заплати. Те ще харчат по-малко в магазините, ще теглят повече заеми и ще плащат по-малко данъци. В резултат на това държавата ще разполага с по-малко пари, което освен бизнеса, вече застрашава пенсиите и здравето на сегашните работещи.

Помислете върху това. При сегашните условия на труд и социален натиск върху работещите хора, тази тенденция изглежда необратима. Презрението към активната част от населението, политическото й маргинализиране ще имат тежки последствия основно върху активните години на нашите деца.

Затова от критична важност в момента е разговора за законите, тяхното спазване, прилагане и наказване на всички, които използват публични средства за лични облаги.

Спешно се нуждаем от повече справедливост, за да повярваме, че една система работи. Без нея, управляващите рискуват много повече утре, отколкото биха спечелили днес. Въпросът е докъде се простира хоризонта и представата им за „утре”.