Само при тези две категории работещи над 34% от отпуските по болест са до 3 дни

7000 се разболяват всеки ден, показва статистика на НОИ

 275 опита за измама са дадени на прокурор и МВР

Чиновници и военни си взимат най-често болнични до три дни - тези, които плаща работодателят, а не Националният осигурителен институт, и се ползват за удължаване на уикенди и сливане на празници.

Само при тези две категории от работещите над 34% от общо издадените за година болнични листа са с продължителност до 3 дни според статистика на Националния осигурителен институт. Тя бе обявена от социалната министърка Деница Сачева в писмен отговор на питане за болничните от депутати, пише 24 часа. 

Топ 3 на ползващите кратките и подходящи за удължаване на празници болнични се допълва от учителите. При тях 25,91% от всички листа са продължителност до 3 дни.

Най-малко кратки болнични си взимат хората, които се самоосигуряват, като те са около 3%.

Първите три дни от болничния се плащат от работодателя, а не от НОИ. Тази нова статистика означава, че всъщност държавата е сред най-ощетените от кратките обезщетения.

Миналия месец управляващите предложиха първият ден да не се плаща от никого, но заради общественото недоволство предложението бе оттеглено и сега се търсят други варианти. 

561 000 са били болничните листа до 3 дни от общо 2 770 000, издадени през 2018 г. Те отбелязват увеличение с 4,6% спрямо 2017 г.

Болничните за дълги уикенди на морето тази година около Гергьовден пък са повече от тези в грипна епидемия, както в. “24 часа” съобщи. Само през април, май и юни 2019 г. са издадени около 1 млн. листа, а през първите 3 месеца на годината, когато бе и пикът на грипа, са 678 хил.

Учителите са първенци по издадени болнични между 4 и 7 дни през 2018 г. Веднага след тях са държавните служители, показва статистиката. Тук военните са на четвърто място, като са изместени от работниците, които се трудят на сумирано време. 896 хил. дни са ползвани с болнични с продължителност 4-7 дни.

Самоосигуряващите се и нормалните работници ползват най-много болнични с продължителност 8-14, показва статистиката на НОИ. При свободните професии делът на тези болнични е 37,91%. Това е най-често ползваният вид болничен, като общо са издадени 896 200 листа. Тук е и най-големият ръст за година с 8,4%. А в сравнение с 2014 г. пък ръстът им е с 14,3 %.

Самоосигуряващите се са водещи и с отпуск по болест между 15 и 30 дни и над месец. При дългите болнични чиновниците вече са на последно място с едва 3,24%.

594 000 са ползвали болнични между 15 и 30 дни. 145 хил. дни са платени на хора, които са били на легло повече от месец.

Около 10% от всички болнични, издадени през миналата година, са били за учители, държавни служители или военни през 2018 г.

Тази статистика обаче реално не покрива всички на бюджетни заплати, защото една част от чиновниците се водят на обикновени трудови договори и влизат в друга графа на статистиката.

7589 души са се разболявали средно на ден през миналата година, като това е с около 300 повече спрямо предходната. Статистиката показва, че броят им се вдига всяка година. През 2014 г. 6352 човека всеки ден са ползвали отпуск по болест.

През миналата година НОИ е платил близо 21 млн. дни за болнични, което с 2% повече от предходната. Разходите са стигнали 566 млн. лв. през 2018 г. А те са се увеличили с 9,4% спрямо предходната година.

Повечето разходи за болнични са свързани и с по-високите нива на заетост и ниската безработица. Освен това през последните години доходите на хората се вдигат с всяка година. Така те получават и по-високи обезщетения от държавата, защото плащат по-големи осигуровки.

13 755 лв. е била средната годишна заплата през 2018 г. Докато година по-рано работникът е получавал с 10,5% по-малко, или 12 488 лв.

Шефовете пък са платили общо 5 779 200 дни на работниците си за 2018 г., което е увеличение с 5,6%. През 2014 г. те са били 4 871 800. “Това са декларирани от осигурителя дни, като няма гаранция, че те са реално изплатени”, пише в отговора на Сачева. Причината е, че тази информация е в Националната агенция за приходите.

От януари 2017 г. до 30 юни 2019 г. са подадени 275 сигнала за съмнителни болнични или обезщетения за безработица. 188 от тях са били до прокуратурата, а 87 до полицията. “С оглед ограничаване на причиняването на щети на Държавното обществено осигуряване от неоснователни плащания, при установени обстоятелства, водещи до съмнения за злоупотреби, се подават сигнали до МВР”, пише Сачева. И обяснява, че когато се хванат документи с невярно съдържание, се пращат на прокуратурата.

Поне 5 варианта за реформа на масата

Реформата при болничните трябва да е факт до 17 януари. Причината е, че тогава изтича срокът, който депутатите разписаха с приемането на бюджета за държавното осигуряване.

В момента НОИ и министерствата на труда и здравеопазването изготвят анализи, на които да стъпи реформата. 

Бизнесът и синдикатите са на път да излязат с обща оферта към държавата- първите три дни да се върнат в НОИ. Сега до третия ден плаща работодателят. Това обаче ще струва допълнителни 200 млн. лв. на бюджета. Очакват се различни варианти за включването и на бизнеса в поемането на част от плащането.

Предложението на КТ “Подкрепа” бе бизнесът да плаща първите пет дни, при това 100%. 

От АИКБ настояват никой да не плаща поне през първия ден. 

Бизнесът настоява болничните и пенсиите да се дават само срещу платени осигурителни вноски. Настояват още за ефективни санкции и контролни мерки от НЗОК, Агенция “Медицински одит” и Министерството на здравеопазването. Предлагат също по искане на шефа да се прави и заверка на болничния в службите по трудова медицина, но за определен списък от заболявания. И искат да знаят колко пари са дадени за болнични в държавната администрация и реалната икономика, по общини, населени места, икономически дейности, заемани длъжности, възрастови групи и издатели – лекуващи лекари и болнични заведения.

На масата на преговорите е и старият вариант работодателите да плащат общо 15 дни в годината.