Социологът Кънчо Стойчев коментира разразилият се скандал с откраднатите лични данни от партиите.

Кънчо Стойчев е роден на 11 май 1960 г. в София в семейството на писателя Марко Стойчев. Завършва социология в СУ „Св. Климент Охридски”. През 1991 г. заедно с Андрей Райчев основава ББСС „Галъп Интърнашънъл“ - агенция за социологически изследвания. Един от основателите на КРИБ (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България), член на Управителния съвет. Председател и член на Съвета на директорите на Фондация „Братя Мормареви“, активен в насърчаване развитието на литературата и създаването на филми за деца.

- Г-н Стойчев, скандалът с ЕГН-тата ще се отрази ли по някакъв начин на предстоящите избори за ЕП, на изборните нагласи на гражданите? Ще има ли някакъв ефект?

-Според мен няма да има никакъв ефект. Това е един доста евтин скандал, който всъщност показва, че държавата приема правила, които абсолютно не спазва и глупави разпоредби. Стана ясно от този скандал, че всъщност никаква лична тайна няма на ЕГН-то.

Че ЕГН-то на всеки човек го има на хиляда места и се раздава кой както си иска на килограм. Тоест, по-важното е да се предизвикат законодателни промени, които да премахнат това състояние на нещата, отколкото да мислим дали ще има ефект върху изборите. Няма да има. Който е решил да гласува, ще гласува и с този скандал. Който е решил да не гласува, пак няма да гласува.

- Тази сутрин проф. Михаил Константинов обяви, че има 100 фирми, които търгуват с лични данни, занимават се с покупко-продажба, както той се изрази.

- Нямам представа, нямам информация. Но фактът, че журналисти могат да намерят ЕГН-то на всеки един човек, както ми казаха, показва, че както всяка една сфера у нас и тази е разграден двор.

- Смятате ли, че хората трябва да продължат да се подписват по улици и градинки във всякакви подписки за какво ли не?

- Категорично не! Трябва да се сложи ограничение. Би следвало да се подписват само хора, които са партийни членове на нещо и които могат да удостоверят по някакъв начин, че носят отговорност. Иначе така всеки може да изнесе някаква подписка и не е ясно кой се подписва…

Няма държава, която може да си позволи да провери 15 - 20 - 100 000 подписа. Това е невъзможно. И е напълно безсмислено упражнение. Именно затова говоря, че трябва цялостна промяна на правилата в това отношение. Така че скандалът е прекрасен, защото най-сетне ще може да доведе до преосмисляне на глупавите правила.

- Става дума, че всеки може да излезе с някаква гражданска инициатива, както се казва, в защита на природен обект или нещо друго.

- Абсолютно. Излиза в защита на белите мишки, събира 100 000 подписа и ги блъска на бюрото на някаква държавна институция. И тази държавна институция, на която ние плащаме, трябва 6 месеца да се занимава с проверката на тези подписи. Това е безумие. Трябва друг механизъм.

- А възможно ли е точно по този начин да се търгува с данните на хората?

- Не мога да ви кажа, но по принцип всичко е възможно. Защото и последният байчо на последния офис ти иска лична карта като влезеш. Да не говорим за държавните учреждения...Ами, това са хиляди и хиляди байчовци и пропуски, където ти снимат личната карта и къде отива информацията един Господ знае.

- В каква посока трябва да бъдат законодателните промени, за които споменахте?

- Във всички случаи индивидуалната, личната информация, която е свързана с човека, трябва да е тайна. Трябва да се въведе друг тип секретни номера, било то по осигурителни вноски или друго…

Примерно в САЩ най-важният секрет е номерът на осигурителната ти вноска. Да се измисли така, че да не се получава настоящото положение. В момента става ясно, че най-явната, най-публичната информация, която човек просто щрака с пръсти и добива, е ЕГН-то на всеки, на когото си поискаш. Всеки третокласник може да намери ЕГН-то на всеки друг човек. Това не може да се търпи повече. А не е моя работа да измислям какво точно да се направи.

- Не е ли по-опасно, че също толкова лесно е достъпна информацията къде работи човек, колко получава, какво жилище има…

- О, да, това също е пълно безобразие! Трябва да се огледа как стоят нещата в останалите европейски страни и да се търсят най-добрите практики. Защото сигурно и други държави от ЕС са се сблъсквали с подобна проблематика и трябва да се ползват най-добрите практики.

- Да, де, но нали знаете, че ние нямаме навик да се учим от другите и да използваме най-добрите практики, а искаме да измисляме колелото наново.

- Е, затова ще ядем и солта, и боя, и ще платим пари най-накрая, както се казва в приказката…