Читател на Dunavmost.bg ни изпрати една история за "социални" грижи от град Русе.

Представяме ви писмото на И. К. без редакторска намеса:

Здравейте!

Искам да ви разкажа за въпросните "социални" грижи от град Русе, който ми провалиха живота!

С брат ми живеехме с дядо ни в Николово, родителите ни са разведени от 2 години, нас ни захвърлиха при дядо.., живеехме си много спокойно и щастливо, докато той не почина... след като той почина, социалните се намесиха и ни преместиха да живеем при баща ни и жена му.

Мислехме, че няма да бъде толкова сложно при тях, но... очакванията ни се обърнаха..

Баща ни намеси социалните грижи и комплекса за социално подпомагане... ходехме на психолог, редовно. Първият месец, след като социалните ни настаниха беше съвсем 'спокойно', така да го кажа. После, след близо месец.. започнаха интригите...

С брат ми ходехме гладни, мръсни; с мръсни дрехи.. с дрипави дрехи, без пари, баща ни и жена му си гледаха кефа, не ни праха дрехите, не ни даваха пари, не ни купуваха дрехи.

Отидохме с брат ми да се оплачем в социалните грижи и те ни казаха, че ще поговорят с баща ни и жена му. Събраха ни всички в една стая, но баща ми... хитрата лисица, пред тях беше толкова загрижен, че чак се учудихме с брат ми. След като се прибрахме, баща ни ни преби от бой, жена му докато той беше на работа, ни изгони навън по студа и цяла вечер спахме навън по студа, хората ни питаха какво ни е, добре ли сме, ние казвахме, че всичко е 'ОК'.

С брат ни се оправихме... отидохме на следващият ден при едни приятели и после като отидохме при психолога му разказахме за случая, а той ни обвини, че ние сме били виновни...

Баща ни ми се обади и каза да се приберем, прибрахме се ние... а на него му беше през оная работа, дали сме болни или дали сме яли..

На училище ходехме със скъсани обувки, и още какви ли не филми...... помня, че бяхме се скарали със едно момче, тъй като той ни обиди, че сме били бедни и после след побоя, ние лежахме в болница, а баща ни въобще не му пукаше за нас!

Във вкъщи имахме само 'семейни проблеми', ходехме освен че без пари, а и пеш до училище, отслабнахме толкова много, че чак не можем да си повярваме! И от какво ли? От целият цирк...

Социалните, комплекса, баща ни, жена му... развалиха ни психиката!

От интригите ни скарваха с брат ми, а ние бяхме най-ближните хора за един на друг!

След седмица долу-горе, накараха и баща ни да ходи на психолог, но той така го е омаял, че до ден днешен вярват само на него и само на него..

След време, разбрахме че един наш съученик е ходил при него и станахме големи приятели... След време психологът е казал на него че ние сме гейове и че имаме задни мисли за него (съученика ни) и за самият психолог, момчето ни сподели какво е казал психологът, отидохме при него и толкова бяхме разгневени... казахме му да не си измисля, че ще се оплача на директорката на КСУДС, но тя ни каза че ако си отворим някъде другаде устата за случая, ще ни прати в дом за отглеждане... бяхме потресени от случая и спряхме да ходим там. Обаждана ни се постоянно за да ходим но ние решихме да не ходим и не отидохме.

След време социалните по документи дадоха родителските права на баща ни.

И след като завършихме девети клас, майка ни се прибра от чужбина и след като й разказахме за случилото се, тя ни прибра в Николово, в къщата която живеехме с дядо ни, но след като баща ни разбра, че не сме се прибирали в Русе и че сме в Николово, постоянно ни пращаше полиция че сме били издирвани че сме били опасни, пращаше ни и психолози и така нататака...

Аз и брат ми в момента сме при майка ни в Николово, спряхме всякакъв вид контакт с баща ни и сега.. майка ни не може да тръгне в чужбина за работа и затова едвам се издържаме трима човека, не ни помагат финансово, нито с продукти, нито с нищо а майка ни е болна от туберкулоза и... баща ни.. ни тормози да се върнем при него, но ние не искаме тъй като знаем как стоят нещата там... при него!

Реших да ви пиша тъй като след хиляди оплаквания при кмета, социалните и къде ли не.. не ни обръщат внимание и напротив - повече ни тормозят!

Надявам се, че тази публикация ще бъде публикувана в Dunavmost.bg с надеждата, че някога ще се сетят да ни помогнат.