Опашки пред магазините като от началото на прехода, но не от липса на стоки, а заради неработещи касови апарати.

От това се опасяват малки и средни търговци, ако се приемат промени в Наредба 18 за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, предложени от финансовото министерство, пише Монитор.

Работата на всички търговци може да блокира, ако информацията не пристигне навреме при данъчните и софтуерът на търговците не успее да приключи продажбата. Това зависи от връзката на касовият апарат със сървъра на Националната агенция по приходите (НАП). И ще доведе до забавяне на работата и отлив на клиентела, оплакаха се фирми от предложените промени. Те ще влязат в сила, ако народните представители гласуват на второ четене промените в Закона за данъка за добавена стойност, с които ще се променят още няколко закона. Измененията ще задължат по-голямата част от фирмите да си сменя всичките фискални устройства и софтуери за управление на търговската дейност в следващите 10 месеца.

Проблеми с връзката с НАП и в момента има, показва проверка в столичните метростанции, както и в подлезите на Централна жп гара. Там търговските обекти нямат GSM покритие, а някои от по-инициативните търговци, за да избегнат глоби, изкарват антени на повърхността, за да могат да работят касовите им апарати. Идеята на промените е всяка една бележка да отива на сървъра на НАП от касовите апарати. До този момент само дневният отчет от апарати стигаше до приходната агенция, но и това не става всеки път заради проблем в комуникациите със сървъра на НАП. 

„Смяната на касовите апарати е напълно излишна, защото държавата няма да постигне желания ефект. Залага се една бомба, въпреки че не се знае дали ще заработи изобщо системата“, твърди Ясен Янакиев, основател на Българската асоциация за развитие на бизнес софтуер (БАРБС). По думите под въпрос е и дали мобилните оператори ще могат да синхронизират всеки един касов бон в реално време.

Малкият бизнес ще трябва да се бръкне от 250 до 300 лева да си смени касовия апарат. Но ако ползва по-модерни и скъпи устройства като компютри и фискални принтери, както и програми за управление на продажбите, сумата започва от 500 до 1000 лева. В сметката освен смяната на касовия апарат е включена и подобрението на софтуера. Тук сумата стартово е 500 лева, но може и да достигне и 5000 лева, твърдят експертите.

Една от новостите в наредбата е свързана и с предоставяне на сорс кода на софтуерите на данъчните от програмистите. „По този начин си предоставяме авторските права, без да има гаранция, че някой утре няма да продава продукта ми като свой, след като промени едно нещо в него“, смята Янакиев. По думите му тази точка в наредбата нарушава Закона за авторското право на всички производители. Освен това всеки един ъпгрейд на софтуер от програмистите ще трябва да бъде деклариран и одобрен от данъчната агенция, което може да се случва по три-четири пъти на ден. От НАП не отговориха и как агенцията ще одобрява тези софтуери и как ще се гарантира авторкото право на фирмите - разработчици на програмите.

От БАРБС предлагат вместо касови апарати търговците да използват единствено компютри и принтери за касови бележки. Флашката с фискална памет, пазеща информация за извършените продажби, може да бъде монтирана и на обикновени компютри, което спестява нуждата от покупката на фискални апарати. Това ще доведе до по-лесно синхронизиране, защото отпада едно устройство. „На търговците трябва да им се даде право да избират как да работят, тези, които ползват само касов апарат, подлежат на контрол по наредбата от 2007 г., а тези с компютър - на наредбата, която сега предстои да бъде приета“, обясни още Янакиев.