"Случаят с „HelpKarma“ е ужасна ситуация, която хвърля голямо петно върху всички, които са част от този процес. Има ефект върху всички, които набират средства. Надявам се да няма негативен ефект върху дарителите"

Това каза в предаването „Лице в лице“ по отношение на дарителството Илияна Николова от Фондация „Работилница за граждански инициативи“.

По думите й, ако дарителите направят информиран избор, те могат да намерят платформа, на която да се доверят.

Пазарът определя търсенето и предлагането, колкото и грубо да звучи, допълни Илияна Николова.

„В казуса с „HelpKarma“ са вплетени съдби на хора, но основното е не толкова законодателната рамка, колкото прозрачността, етичността, отговорността на всички страни в процеса на дарителството. В една платформа има не само този, който я е изградил, има дарители, има и получателите на дарението и всички те, за да може да функционира системата, би трябвало по някакъв начин да бъдат прозрачни и почтени.

Най-важният момент е това да има обективна оценка на нуждата от дарението на хората. Преди да съществува, имаше един Фонд за лечение на деца. (…) Преди това имаше една гражданска инициатива „Спаси Дарина“, хора, които се бяха обединили в каузата да спасят живота на Дарина. Те не успяха, но изградиха системата, която е в основата на дарителството“.

"Когато се качва кампанията на болен, трябва да има становище на медицинско лице. Въпросът е доколко ние работим с дарителите, така че те да имат ангажимента да проверяват някакви неща", допълни Николова.

„Имам колеги, които казват, че според вътрешните правила заплатата на служителите не трябва да надвишава средните за този бранш. Когато става въпрос за публични дарители, например фондовете на ЕС, има ясни правила – възнаграждението, за което кандидатствате, не може да надвишава дневната средна ставка, която сте получавали за една година назад и дори да има увеличение, то не може да бъде повече от 10 процента. Това са някакви добри практики.

Това е фондация е регистрирана в обществена полза. Има организации, не е ясно колко са, но пререгистрирани са около 13 000 организации. През 2017 г. правихме изследване на пазара и тогава се оказа, че 60 процента от хората в сектора работят като доброволци“.

"Средната заплата е около 1000 – 2000 лв.", уточни тя.

Закон за дарителството и закон да доброволчеството може да има тогава, когато има политическа воля, заяви Илияна Николова и уточни, че Законът за доброволчеството е бил внасян 3 или 4 пъти досега.

"Случаят с „HelpKarma“ предизвика разговор в общността на дарителите", каза още тя.

„Общността наистина се е активизирила и ние водим разговора за това как системата може да се подобри. Възможно е да е със закон, да е със специални правила. Обществената полза е важен инструмент, защото тя дава допълнителни възможности на организациите да кандидатстват. Има примери на международни платформи – те разделят получателите на даренията на юридически лица и на индивидуални дарители, и там имат различна политика“.

"В случая с „HelpKarma“ трябва да има регулация и намеса на съответните служби – дали ще е НАП, дали ще е прокуратура", допълни Николова.

„Ние заедно с още 45 организации излязохме с това – за нас е важно този случай да бъде изяснен от гледна точка на закона. По отношение на морала – страхувам се, че всеки един от нас може да направи своя извод. Хубаво е да имаме представа кои точно са каузите, които са качени там“, каза Николова.