Има заподозрян и задържан за бруталното изнасилване и убийство на българската журналистка Виктория Маринова, но въпросът дали неин репортаж за скандал с обществени поръчки може да е истинската причина за убийството й остава.

Полицията твърди, че това е случайно престъпление, а арестуваният извършител е направил признания.

Обаче жертвата на бруталното изнасилване и убийство е българската телевизионна журналистка Виктория Маринова, а последното й предаване е било посветено на кражбата на стотици милиони евро от финансирани от Европейския съюз (ЕС) проекти в страната й.

Дори и тези, които не бяха чули за скандала „ДжиПи Гейт“ със сигурност вече са рабрали за него.

В излъчената само шест дни преди да убийството телевизионна програма, Маринова интервюира репортери от Бивол, българският партньор на международния журналистически проект за разследване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP) и от румънския партньор на OCCRP RISE Project.

Бивол, който разкри скандала през септември, получава заплахи след публикуването на статията. Опитният журналист Атанас Чобанов, главен редактор на Бивол, не е напълно сигурен, че престъплението е случайно.

„Лично аз вярвам, че има връзка,“ казва той.

„Мотивите за това убийство са неясни. Публичните изявления на официалните лица не бяха последователни или убедителни и нямаме достъп до документи от разследването.“

Чобанов казва, че в България корупцията е широко разпространена, че при предишни знакови дела е виждал как ключови доказателства изчезват от полицейски досиета, и че не вярва на властите: „Ако [доказателства] могат да изчезнат, значи могат и да се появят за да прокарат угодна на властите версия. Лъгали са и преди за да прикриват чувствителни случаи. Защо да им вярваме сега?“

И така, какво представлява скандалът ДжиПи и как може да бъде свързан с такова ужасяващо престъпление?

Мрежа за измами

Аферата внезапно става обществено достояние на 10 септември, когато Бивол публикува първата от двете статии, в която се твърди, че съществува сложна схема за измами от група компании около ДжиПи Груп АД – широко разпростираща се мрежа от производители, строителни предприемачи и фирми свързани с нефт и нефтени продукти със седалище в българската столица София.

„Основната компания беше ДжиПи, плюс съзвездие от консултантски фирми,“ казва Чобанов. „Други компании са използвали същата мрежа“, която според него в крайна сметка е свързана с руската компания Лукойл, олигарси, български политици и организираната престъпност.

Разкритията на Бивол се основават на 70 гигабайта изтекли данни, които включват фактури, банкови извлечения и екселски таблици. Файловете разкриват, че българското правителство е раздавало на ДжиПи и свързаните с нея компании договори за финансирани предимно от европейски обществени поръчки, чиито разходи са били раздути на места дори до 30%. Участниците са прикривали схемите чрез паралено счетоводство, казва Чобанов.

Например, много от договорите включват големи „комисионни“ обикновено в размер на около 50 000 щатски долара. Те са били плащани на кметове, заместник-министри и служители на високи постове в агенции, които контролират обществените поръчки в строителството и селското стопанство.

В някои случаи подизпълнителите не са плащали достатъчно на служителите си и са присвоили разликата.

Изтеклите документи разкриват, че дори само при няколко от стотици подобни проекти, консултантски фирми свързани с ДжиПи са платили 2,3 милиона долара като „комисионни“ при едва 4 милиона долара от договори.

Документите показват, че измамата е имала два етапа, обяснява Чобанов. Първият етап е този на т.нар. „софт проект“, включващ проектиране, оценки на въздействието и други дейности по планирането изисквани от ЕС; вторият етап е на „хард проекта“, или реално строителство.

„Софт проектите са относително евтини,“ казва той. „За да спечелят, [конспираторите] пращат свои служители в комисиите, които вземат решение за офертите. Те се представят за експерти, но не са независими. Те са работили за тези компании и биха могли да обърнат решенията в тяхна полза.“

„Това се е случвало в голям мащаб. В която и да е комисия, в която погледнахме, намерихме служител на компаниите. Това е против правилата, но те не са декларирали [скритите си интереси]. [Експертите] също така са се местили от една компания в друга.“

Втората фаза включва спечелването на поръчки за „хард“ проекти. „Това са големите пари, където нещата всъщност се строят. Така че компанията, която е направила проучването същевременно е свързана с компанията, която печели договора, като имат едни и същи офиси и служители.“

Чобанов казва, че крайният резултат е, че ДжиПи се е превърнала в „най-големия печеливш на обществени поръчки в строителния сектор в България, възлизащи на 1 милиард лева или около 600 милиона щатски долара.“

Експлозивна статия разпалва пожар

На 12 септември, два дни след публикуването на първата статия, репортерите на Бивол получават нов сигнал – служители на ДжиПи и свързаните с нея консултантски фирми, чиито офиси се намират в една и съща сграда, унищожават доказателства, казва Чобанов. „Предупредихме прокуроратурата и канцеларията на премиера, че компаниите са обзети от паника и унищожават компютри и документи.“

В продължение на два дни, казва той, органите на властта „не предприемат нищо“. В крайна сметка премиерът нарежда на полицията да разследва. Полицията обаче така и не се появява.

На третия ден Бивол получава още един сигнал – някой гори документи в нива край село Егълница на около 50 километра югозападно от София.

„Това беше голямо количество документи и е трябвало да го направят някъде, където няма да ги видят,“ обяснява Чобанов. „ В някои райони на България селското стопанство е примитивно и нивите се палят след прибиране на реколтата.“

Бивол съобщава за сигнала на отдела на полицията за борба срещу мафията (ГДБОП б.прев.) и изпраща двама репортери на местопрестъплението – Димитър Стоянов от Бивол и Атила Биро от RISE Project, който работи с Бивол по съвместен проект за разследване на измами с европейски фондове.

Докато стигнат до Егълница нощта вече е паднала, но те все пак успяват да намерят следи от доказателства – изхвърлени на пътя празни папки с написани върху тях имена на европейски проекти и седем чувала от по сто и двайсет литра пълни с нарязани документи оставени на близкия хълм.

Докато репортерите преглеждат чувалите на светлината на мобилните си телефони, се появяват двама мъже с извадени оръжия, крещейки „Полиция! Залегни!“

Репортерите не оказват съпротива когато ги привързват един към друг с белезници.

Въпреки че се идентифицират като журналисти, двамата са задържани на място за шест часа. „Междувременно горенето продължава,“ казва Чобанов. Полицията „излъга … че не са били задържани, а просто оставени на място докато се провери самоличността им“.

„Но пък имаме заповедите за задържане.“

На следващия ден полицията започва да твърди, че репортерите „са се опитали да попречат на разследването“, твърдение, което Чобанов нарича „нагла лъжа“. Заради този инцидент, „разследването ни намери място във водещите заглавия“.

Задържането също така потвърди, че репортерите ни са на прав път, казва той. „Ако се опитват да унищожат доказателства, това означава, че те са опасни,“ обяснява Чобанов. „Документите са изнесени от сградата в която се намират офисите на ДжиПи и на консултантските фирми. Спасихме някои от тези документи, а подробен преглед показва, че те са свързани с подправените проекти.“

Второ действие

Междувременно източници сигнализират на Бивол, че журналистите му са в опасност и сайтът бърза да завърши разследването като разкрива нови имена и същевременно предупреждава властите.

На 18 септември Бивол публикува втора статия, която показва как чрез консултантските компании евро средствата се насочват към две офшорни корпорации регистрирани в Обединеното кралство. Бизнес сделки и сделки с недвижими имоти свързват консултантите и ДжиПи с организираната престъпност, руски милиардери, и с Валентин Златев, главен изпълнителен директор на Лукойл в България. Според изтекли дипломатически грами на САЩ, Златев е много близък с българския премиер Бойко Борисов.

„Публикувахме фактури и банкови извлечения показващи как парите постъпват в една компания, а след това същата сума незабавно се изпраща към офшорки,“ казва Чобанов. „Имаме много солидни доказателства. Намерихме списъци със служители, дадохме примери за малки проекти, показахме как са закупили автомобили с европейски средства и как са ги използвали за лични нужди.“

„Купуват скъпи джипове и твърдят, че са били използвани за туризъм. Строят къщи и хотели по проект за домове за възрастни хора. Успяхме да идентифицираме някои от хората, които са получавали подкупи и някои, които са ги плащали. Открихме политически връзки с повече от една партия.“

И след това – мълчание.

„Публикувахме цялата тази информация на 19 септември, но само едно единствено издание, бизнес седмичник [Capital.bg] я спомена,“ казва Чобанов. „Потвърдиха всичко, което бяхме написали. След това обаче не се случи нищо, до момента в който Виктория и екипът й не разговаряха с Атила и Димитър“ на 30 септември.

Шест дни по-късно Виктория е мъртва.

„Много съжалявам“

Северин Красимиров е мъжът арестуван на 9 октомври в Германия във връзка с убийството на Маринова. Той е на двайсет и една години и живее в Русе, град с около 150 000 жители на река Дунав, на около 300 км. североизточно от София.

Русе е също така градът, където Маринова живее и работи и където отива да тича около обед в парк край реката в съботата на убийството. Полицията казва, че Красимиров я е нападал, ударил по главата и в крайна сметка я е удушил. Казва още, че негова ДНК е намерена по тялото на Виктория, и че някои от нейните вещи са открити в дома му в Русе.

Красимиров обяснява на полицията, че по време на нападението е бил под влияние на наркотици и алкохол и не помни какво точно се е случило. Екстрадиран е от Германия за да му бъдат повдигнати обвинения в България и преди началото на съдебното заседание в Русе в петък, 19 октомври, казва пред репортери, че не може да повярва, че е направил подобно нещо.

„Не мога да повярвам, че аз съм го направил. Съжалявам!“, казва Северин преди адвокатите му да го сбутат да мълчи. „Каквато и присъда да получа, дори доживотен затвор, ще я излежа.“

Междувременно Чобанов казва, че историята далеч не е приключила и че репортажите на Бивол вече са оказали въздействие. Представители на Бивол „вече се срещнаха с ръководителя на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ, OLAF) и с негови служители и им предоставиха доказателства за [скандала с ДжиПи]. Премиерът спря обществени поръчки.“

Но има още много за вършене. „Тази мрежа е била изграждана в продължение на почти десетилетие,“ казва той. „Тя все още съществува. Има текущи проекти. Нашите доказателства спират до 2015 г., а какво ли се е случило оттогава насам?“

Бивол скоро ще публикува и третата част на разследването си, казва Чобанов.

Статията на английски език е публикувана на 26 октомври 2018 г. в сайта на Organized Crime and Corruption Reporting Project (OCCRP).