Част от трудното битие на Стефан преминава в Русе

Стефан Великов е на 47 години, живее в павликенското село Батак. Съдбата му не е лека. Само допреди две седмици той няма никаква връзка със свои роднини. Изоставен е от майка си още при раждането. Баща му е кубинец, следвал медицина в България. Дълги години сиракът обитава къща без ток и вода, живее в пълна мизерия. Тоалетната на двора е открита, таванът на сградата е провиснал и капе, а подът е от кал. Често за спане, къпане и прехрана се налага да гостува в домовете на свои приятели. Въпреки тежката си съдба, Стефан не спира да пее, да танцува и да имитира известни личности, разказва Янтра днес.

Самоукият талант достига дори до полуфинал в едно от изданията на телевизионното шоу “България търси талант”. Сред най-добрите му превъплъщения са тези на Лили Иванова, Васил Найденов, Тодор Живков, Георги Калоянчев, Георги Парцалев и др.

Стефан попада случайно в Батак, където идва от търговищкото село Горско Абланово. Мъжът страда от вродено заболяване, наречено птоза – падане на клепача на едното око. Дефектът не е опериран в детските му години, защото сиракът е прехвърлян от дом в дом, докато навърши 18 г. и никой не му обърнал нужното внимание.

Стефчо е роден в Стара Загора през 1973 г., но майка му се отказва от него и го оставя в сиропиталище. Когато навършва 3 години, си проличава, че детето е музикално, но никой не развива таланта му. По-късно го преместват в русенското село Брестовица, където също има дом за сираци. Впоследствие Стефан отива в Могилино и Варна, където се учи на занаят. Става обущар и започва работа в Русе, но лепилата вредят на очите му и той напуска. Връща се в Могилино, а после отива да живее в Горско Абланово. Тамошният кмет му помага да си потърси работа, но селото е малко, там няма препитание и така той се озовава в Батак.

Всичките тези години за Стефан са трудни, но в последните няколко месеца лъч надежда озарява живота му. Той се премества да живее в друга къща в селото. В нея условията са значително по-добри. Собствениците му я дали безвъзмездно, само с молбата да се грижи за нея и да я пази, а той го прави с голяма благодарност към тях. Засега е доволен, но тайничко се надява някой ден да има и свой собствен дом.

Неизвестността за близките не му дава мира и от години той не спира да търси своите роднини. Пише писмо дори до премиера Бойко Борисов с молба държавната администрация да му помогне. От Министерския съвет обаче му отговорят, че социалните работници са длъжни да пазят личните данни. Стефан пише и до различни медии, участва в телевизионни предавания, разказва историята си, но и това не води до никакви резултати… До преди броени дни, когато съвсем случайно в интернет сиракът попада на фейсбук страницата “Търсим се”, в която хора като него издирват своите биологични родители или роднини. Мъжът прави публикация с молба за помощ и една жена успява да открие неговите трима братя и сестра. Той се свързва с единия от тях, който се казва Асен и вече три пъти е разговарял с него по телефона. Стефан с нетърпение очаква да се срещнат на живо. От брат си той получил потвърждение на това, че баща му е кубинец. Разбрал също, че майка му е починала през 2009 г., но сестра ѝ, неговата леля, е жива. С всичките му братя били от една майка, но от различен баща, а сестра му – осиновена.

“Всичко това е много вълнуващо за мен. В продължение на толкова години аз не знаех кои са моите родители и дали имам братя и сестри. В целия ми съзнателен живот ги търсех и не спирах да се надявам, че ще ги открия. Ето че и това най-накрая се случи”, казва Стефан, който живее с надеждата, че един ден ще открие и биологичния си баща.

Той има и друга мечта, тя е свързана с това да започне работа като масажист в някой СПА център. Разказва, че преди време прекарал три месеца в София при свой приятел, който го обучава за това. В момента Стефан си има клиенти, които го търсят и са доволни от масажите му. Кметът на Батак дори му предоставя стаичка в Здравната служба в селото. Сиракът обаче се притеснява, че няма нужните документи да практикува напълно легално и спокойно тази дейност и много иска да се сдобие с тях, преминавайки нужните курсове.

От 1991 г. Стефан получава инвалидна пенсия, която сега е в размер на 300 лв. За да припечелва по някой лев допълнително, сиракът използва и друга своя дарба – гадае на боб, на кафе и на карти. Казва, че има ясновидски способности откакто е на 19 г. и на всички места, където живее, вижда духовете на починалите там. Търсят го хора както от цяла България, така и от чужбина, като той няма определена такса за това – оставя всеки сам да прецени колко да му даде.

“България я очакват още три вълни на пандемията. Правителството, което ще се сформира, ще е много слабо. Слави Трифонов ще привлече инвестиции от чужбина и много млади хора ще се завърнат в България. Участието му в политиката ще се отрази добре на държавата. България ще се оправи до 2045 г. и това ще е свързано с българин икономист, който ще се завърне от чужбина и ще направи всичко възможно страната ни да тръгне напред и да се развива в правилната посока”, прогнозира Стефан, според който евентуално влизане на България в еврозоната ще бъде катастрофално за държавата. “Много ме боли за младежите, които живеят в селото. Иска ми се някой да инвестира тук, за да направи живота им по-хубав. Имам голямо желание да участвам в благотворителни изяви, празници, концерти и музикални състезания и се надявам някой ден и това да се случи”, не спира да мечтае Стефан и продължава да вярва в доброто.