Много голяма част от пациентите не знаят, че имат киста, заяви специалистът

Кистите в млечните жлези са често срещано явление, като повечето пациенти дори не подозират за тяхното наличие, посочи доц. Аркадий Иванов в предаването „Пулс" по NOVA NEWS. Според него промените, които настъпват в гърдите по време на менструалния цикъл, могат да доведат до засилване на оплакванията, увеличаване размера на кистата и поява на болка.

„Обикновено кистите са доброкачествени. Те са торбички изпълнени с течност. Когато една киста е много голяма може да бъде източена. Също така се оперират, когато имат симптоми. Сами по себе си са безвредни и няма общо с злокачествените образования на гърдата. Кистите се срещат във всяка възраст", обясни доц. Иванов.

Ролята на личния лекар в профилактиката

Доц. Иванов подчерта важността на личния лекар в процеса на ранна диагностика: „Личният лекар е много ценен, защото напоследък се установява една наследственост и бидейки личен лекар, той лекува цялото семейство и би могъл частично да осъществи този скрининг".

Специалистът информира, че Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) покрива ехография и мамография като изследвания за млечната жлеза, като всяка жена има право на по едно изследване на всеки две години.

Фиброаденоми – какво трябва да знаем

При профилактичните прегледи на млечните жлези често се установяват кисти или фиброаденоми, което естествено предизвиква безпокойство у пациентките.

„Фиброаденомът е едно доста често заболяване. Това е доброкачествено заболяване, което се среща в млада възраст. Ако е поставена диагноза фиброаденом – след шест месеца трябва да се повтори ехографското изследване. Ако не нараства фиброаденома, може да се следи веднъж годишно", подчерта доц. Иванов.

Той поясни, че фиброаденомите се оперират само в случаите, когато водят до деформация на гърдата или когато пациентът усеща бучка. Причините за появата им не са напълно известни, но се свързват предимно с хормонален дисбаланс и наследственост.

Шокиращи случаи в съвременната медицина

Доц. Иванов сподели тревожно наблюдение: „През последния месец видях случаи, които не се виждат и в учебниците, които са от 19 век. Недопустимо е в 21 век да се срещаме с такива ужасяващи случаи".

Той подчерта, че в диагностиката и лечението най-важен остава човешкият фактор, въпреки навлизането на новите технологии.

Изкуственият интелект в помощ на диагностиката

Навлизането на изкуствения интелект в медицината отваря нови възможности за диагностика: „Изкуственият интелект може да помогне за бързи справки и съвети, но има нови софтуери, които с ИИ се включват към мамографа и анализират 1 милиона образа вкарани в мрежата и дават каква е вероятността туморът да е доброкачествен или злокачествен. Това ще се случи в България до години, ако вече не се е включило. Изкуственият интелект помага за диагностиката. Това облекчава лекаря", обясни доц. Иванов.

Значението на профилактиката

Доц. Иванов е категоричен, че българската здравна система има добри страни: „Нашата система не е лоша. Достъпността е важна. Има много квалифицирани колеги. Мисля, че още малко трябва да се популяризира смисъла от профилактичните прегледи, за да имаме по-добри резултати".

Според него тенденцията показва, че най-добри резултати се постигат, когато една структура разполага с необходимия брой пациенти и е оборудвана с всички нужни апаратура и техника за диагностика и лечение на едно място. Важно е чрез популяризиране на съвременното лечение да се насочат жените към редовни профилактични прегледи.