Последните 4 месеца за сърбина бяха кошмарни, но той не спира да се бори.

Две шампионски титли на Югославия, две на Италия и... един живот! Синиша Михайлович е победител! На всички фронтове!

Сръбският футболен треньор успя да победи доста съперници като играч и наставник, припомня bTV. На път е да го стори и с левкемията. След 4 мъчителни месеца, в които всичко беше на косъм, след множество процедури, дълги дни в болницата и безброй хапчета. След хилядите въпроси дали ще го бъде или не? Синиша се завърна!

Отслабнал с 30 килограма, видимо блед, но с широка усмивка, той даде пресконференция няколко дни след като беше изписан от болница, на която разказа как се оцелява през ада на болестта.

"Искам да благодаря на всички, които бяха до мен и искаха да бъдат до мен през тези месеци. На всички, които ми пишеха писма и изпращаха съобщения. На всички, които се молеха за мен и които направиха плакати в моя подкрепа и пееха песни за мен по стадионите. Моят свят, светът на футбола, ме накара да се чувствам много сигурен, да се чувствам част от семейство. Това беше основното", започна Михайлович.

Треньорът получи невероятна подкрепа не само от футболистите и шефовете си в "Болоня". Да, те бяха до него, обаждаха му се, пяха песни и вдигаха плакати, за да покажат, че няма да оставят любимеца си в тази тежка ситуация. Но тези, на които Синиша се опираше през цялото време, бяха съпругата му Ариана и петте им деца - Виктория, Вирджиния, Мирослав, Душан и Николас.

"Съпругата ми бе неотлъчно до мен. И за пореден път разбрах колко се нуждая от нея. Имам късмет, че рамо до рамо с мен е такава жена, с такава невероятна сила. Обичам те. Децата ми. Те са моят живот. Страхуваха се зеадно мен, но като видях страха в очите им, си казах, че ще направя всичко, за да спечеля тази битка. Бяха толкова притеснени за мен, което бе най-истинската проява на любов. Видях едни 20-годишни момичета, готови на всичко, за да спасят живота на баща си. И те го направиха", категоричен е той.

Синиша не крие, че се е страхувал - нещо нормално за ситуацията, въпреки че, когато разкри за болестта си, обеща да не плаче.

"Бях сам, заключен в болничното отделение. Най-голямото ми желание беше да изляза и да подишам чист въздух - този от другата страна на прозореца, но не можех, защото всичко в стаята бе стерилно. И така 4 месеца. Никога не съм се чувствал като герой. Аз съм просто човек. Да, силен, с характер, който никога не се отказва и не се предава, но просто човек, крехък човек. И тази болест не може да бъде победена само с характер", разказва Синиша и добавя:

"Да седиш толкова дълго време в малката стая, без възможност да подишаш чист въздух, не е лесно. Имам нужда от сила. Не само вътрешна, но и от тази, която ти вдъхват хората, които ти желаят доброто. Страхувах се много. И още ме е страх, но това е добре"

След като беше изписан, той посети тренировката на "Болоня" - клуба, който не се отказа от треньорските му услуги в последните 4 месеца. През това време Михайлович даваше консултации по телефона. Играчите пък го посрещнаха с бурни аплодисменти и онази топла любов и признателност.

"Прекарах два дни с играчите, водих тренировки и беше невероятно. Уморих се и си взех почивен ден. Но знам, че ще натрупам сили и всичко ще потръгне. Отслабнах 30 кг. Сега наваксах 9. Приемам по 19 таблетки на ден. От 8 сутринта до полунощ. Имам си таблица с целия график: кога каква таблетка да вземам. Надявам се след това да стана по-добър човек. Защото в предишния ми живот търпението не беше сред моите добродетели. Но борейки се с болестта, разбрах, че търпението е злато. Сега се наслаждавам на всяка минута на деня. Всичко, което преди изглеждаше обикновено, нормално, сега изглежда невероятно", разказва още той.

Синиша все още не е пълноценен треньор. Трябва често да посещава болницата и да внимава да не се преуморява. Може да говори с хора, но само, ако те и той носят маска. Не може да се разхожда под дъжда, да шофира дълго, а и няма обоняние.

И все пак той оцеля и ще продължи да се бори! И да бъде пример!

Синиша не е безстрашен, но е боец, което означава, че знае как да продължи към целта си, въпреки трудностите. И ще го направи, за да бъде шампион. Не само на терена, а и в живота.

"Наистина все още съм тук. И ще съм тук. Това е важно. Никога няма да се откажа. Ще тръгна отново по пътя си. Когато мога, винаги ще бъда с отбора. Само така се чувствам жив. Надявам се да бъда тук по-често, отколкото през тези кошмарни 4-5 месеца. Сигурен съм, че мога да поправя всичко" - другото са подробности.