Кой, мислите, в днешно време носи бели ръкавици? Младите момичета, военните по време на парад, фокусниците, героите на Удхаус.

Няма как да се досетите, че … съдебните охранители в Сливен – също. Но от страх за здравето, пише Росица Николова в Труд.

Стана, докато конвоираха обвиняем с напреднал стадий на сифилис. Лекарите може да оспорят нуждата от подобни мерки, опасната зараза се предава по полов път или от болна бременна майка на още нероденото й дете.

Но случката „черни униформи-бели ръкавици” месец-два по-късно все още се коментира из коридорите на съдебната палата. И никак не е смешна. Обвиняемият бе изправен пред съда за отвратителни блудства с две малки момиченца – едното на 5, другото – на 7. По-голямото дете бе заразено със сифилис. А статистиката на Центъра за кожно-венерически заболявания в Сливен отчете и друг шокиращ факт: има и още по-малък пациент, със заразна форма на сифилис, при здрава майка. Дете на 2 години и 10 месеца. Картината е толкова стряскаща, че се нуждае от превод. „Какво от това, че слагаме нови пейки по ларгото в Сливен, ако след време по него започнат да се разхождат хора с квадратни глави и игловидни носове!?” – попита реторично уважаван лекар-специалист. Защото, без излишни медицински подробности, това е едно от лицата на болестта, ако не бъде открита навреме. А Сливен, освен Пазарджик, е рисковата зона на българската карта.  С огнище на сифилис в ромския кв.”Надежда”, в балканските градчета Твърдица и Шивачево.

Великия имитатор

„Обикновено всяка година сме имали по 10-15 нови случая. През 2015 г., например, те бяха 18. През 2016 г. обаче имаше пик. Новите случаи бяха 30! Най-тревожното е, че заболяването се подмладява и стига до много ниски възрастови граници” – съобщи управителят на Центъра за кожно-венерически заболявания д-р Мая Миланова.  Освен това сифилисът бил известен в медицинските среди като „Великия имитатор”. Симптомите му през различните фази наподобявали други болести. „Най-малкото дете, което бе доведено при нас, преди това бе дълго лекувано за друго. Близките му не можеха да предположат, че ще му бъде поставена подобна диагноза, при това – че ще е налична заразната й форма. Освен майката, изследвахме още десетина роднини. Всички бяха здрави!” – каза д-р Миланова. Това означава,  че заболяването не е вродено, не е предадено по време на бременност. В учебниците била описана и хипотеза за заразяване по битов път, но докторите я определят като „казуистика”. Такъв случай в практиката им досега нямало.

"Най-тревожното е, че заболяването се подмладява", каза д-р Мая Миланова.

Момче на 16 години било докарано от детското отделение в областната болница след претърпяна операция.  Друг млад пациент бил опериран от хемороиди, после се оказало, че е сифилис. 4-годишно момченце от близкото до Сливен с.Тополчане постъпило вече в напреднал стадий на заразната форма на болестта, докато се установи от какво страда. Лечението на момиченце започнало след преглед при гинеколог. Двама млади мъже от Шивачево, на 23 и 22 години, също са сред новооткритите болни. Те намекнали за това, което криели от съседите и познатите в малкото населено място. Хомосексуалисти били. Доброволец от международна лекарска организация пък разказа, че дори при поставена диагноза, понякога лечението е мисия невъзможна. „В кв.”Надежда”, например, имаше мъж и жена, и двамата с доказан сифилис. Отказаха лечение. Обяснявахме, предупреждавахме какви са опасностите за тях и за поколението им. Не ни послушаха. Родиха три деца, за съжаление – всички бяха с увреждания” – каза той.

Няма клинична пътека

Разговорите с част от пациентите в лекарските кабинети обикновено преминават така: Имаш ли лична карта? Нямам. Имаш ли здравни осигуровки? Нямам. Имаш ли пари за изследване? Нямам. „Налага се някои изследвания да са за наша сметка. Освен това, здравната каса е предвидила клинична пътека само за лечение на болни бременни майки. Пътеката е за около 250 лева. Няма обаче пътека за лечението на деца!” – заяви д-р Миланова.  Близките трудно събирали парите за медикаментите и болничния престой. Понякога успявали да заплатят само част от сумата, за първия курс на лечение. Като роднините на 19-годишна майка. Диагнозата й била поставена едва, след като родила бебето си. Останала на платено лечение 5 дни. Сред куриозите е историята на 16-годишно момче, травестит, потребител на социално заведение в Сливен. Един ден се появил в кожния център издокаран – с розови чорапи, щипки и шноли по косата. И със сифилис. Бил от малкото късметлии, за чието лечение общината отпуснала 500 лева. Той обаче отказал да го спасяват. Поискал да му дадат фактурата и касовата бележка, за да надхитри администрацията. Наивно си мислел, че с документите ще може да вземе парите и „да си поживее”, както се похвалил. Очаквано, ударил на камък. Издирвали го, до ден-днешен отказвал да се вясне в центъра.

Пик на болестта, но с намалени болнични легла

В пика на болестта кожният център е с намалени от 10 на 6 легла по здравна карта, с наследство от неизгодни и неплатени договори за доставка на храна за болните и за пране на бельото, неотдавна – и със запори на сметките. „Беше много тежка ситуация. Изплатихме, каквото трябва и можем.  Все още имаме задължения, но се справяме, макар да плащаме висока лична цена. Никой от колегите дори не калкулира труда си” – каза управителката. Центърът е общинско търговско дружество, работят четирима лекари, единият на половин щат, 6 сестри, 1 лаборант, 2 санитарки. Има незаети щатове. Работата е много, заплатите – обидно малки. Една от сестрите горчиво се засмя, че за висшето си образование получавала 440 лева месечно. След като вдигнали минималната работна заплата за страната, санитарките вече вземали повече от нея – по 460 лева. По някаква ирония, точно, когато започнали да пристигат болните деца, от общината решили да закриват здравното заведение. „Заради задълженията. Иначе беше ни казано, че се справяме добре. В Пловдив и в София кожните центрове също са общински, но на тях общините им помагат. Превели са им по 70 хил.лева. Ние не сме получили нито стотинка” -.заяви д-р Миланова.

Лекарите не знаеха как е приключил съдебният процес срещу 28-годишния обвиняем за блудствата. Разследването срещу него започнало, след като в кабинетите дошло заразеното момиченце и бил подаден сигнал до прокуратурата. Подробностите за гнусните му престъпления са в папките по делото и е по-добре да си останат там. Не е възможно да бъдат описани. Достатъчно е да се знае, че едната жертва е детето му, а другата – първата й братовчедка. Когато им посегнал, вече имал симптомите на заразата, но не е знаел, че  е болен.  Осъдиха го на 12 години затвор за блудствата, но не и за заразяването на едното момиченце. Вещите лица не били категорични, защото по време на престъпленията насилникът имал симптомите, но не бил диагностициран. Това станало по време на разследването. Той отказал да си плати 20-те лева за изследванията. Платила ги държавата. И сега си представете, че нито престъпникът, нито невръстните му жертви са роми. Защото наистина не са. „Това е болест на ниския социален статус, на липсата на най-елементарна здравна култура, на безразборните сексуални контакти, на отсъствието на всякаква отговорност” – обобщиха специалистите.  Заразените българи си плащали, но преди да влязат в центъра, отивали за изследвания в частни лаборатории с неточни резултати. Заради надеждата, че случайният контакт с уличната проститутка от Тополчане ще им се размине. Не, не им се разминал. Няколко такива случая имало. „Сифилисът е лечим, стига да бъде открит навреме. Трагичното е, че това заболяване е трудно откриваемо. Според проучванията, реалният брой на болните винаги е значително по-голям, до 3-4 пъти,  от установените. Това е страшно” – обобщи д-р Миланова.  Закриването на кожния център и трансформирането му като отделение към областната болница се отлагало, засега. Или поне се мълчи. Апетитите към самостоятелната му сграда оставали. Само лекарите говорят: сифилисът е страшно заболяване. А Великия имитатор се разхожда по улиците…