Дебатът за минималната работна заплата в България се изостря

Синдикати и работодатели влязоха в остър спор относно размера на минималната работна заплата за следващата година. Докато синдикатите настояват за значително увеличение, работодателските организации предупреждават за потенциални негативни последици върху икономиката.

В ефира на предаването "Тази сутрин" по bTV, Пламен Димитров, президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), и Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), представиха противоположни гледни точки по въпроса.

Димитров подчерта необходимостта минималната работна заплата да отговаря на реалните нужди на работниците и техните семейства. "Минималната работна заплата трябва да покрива нуждите на работника и неговото семейство", заяви той, като отново обвърза определянето ѝ с издръжката на живот.

От своя страна, Иванов изрази загриженост относно формулата за изчисляване на минималната работна заплата. Според него са необходими обективни критерии като ръст на икономиката и производителността. "Всяка една заплата първо трябва да бъде изработена и след това платена. Не може минималната заплата да расте с 38% за две години при ръст на икономиката от 3,8%", посочи изпълнителният директор на АИКБ.

Димитров отбеляза липсата на консенсус между синдикатите и бизнеса, както и нежеланието на политиците да се ангажират с този дебат. "Няма съгласие между нас и бизнеса, няма и желание сред политиците дори да отворят този дебат", заяви той.

Въпреки разногласията, Димитров посочи, че доходите в страната бележат ръст. "Растат доходите, не само минималната работна заплата. За последните 12 месеца средната работна заплата е пораснала със над 17%", допълни той, като изрази мнение, че това компенсира ефектите на инфлацията върху покупателната способност на гражданите.

Иванов, от своя страна, отбеляза, че през последните две години доходите в България са нараснали по-бързо от инфлацията и икономическия растеж. Той предупреди, че предложеното увеличение на минималната работна заплата може да доведе до ръст на безработицата и на сивата икономика.

"Логиката казва да нямаме минимална работна заплата от 1077 лева от следващата година, но най-вероятно ще имаме, защото законът е такъв", посочи Иванов.

Според данни на КНСБ, в момента 437 000 души, или 19,8% от работещите в България, получават минимална работна заплата. Синдикатът предлага минималното възнаграждение да бъде обвързано със заплатата за издръжка, която по техни изчисления за второто тримесечие на тази година възлиза на 1453 лева.

АИКБ, от друга страна, настоява размерът на минималната заплата да остане 933 лева, предупреждавайки за потенциални негативни последици за работодателите при по-голямо увеличение.

Дебатът за минималната работна заплата продължава да бъде горещ, като страните все още не могат да постигнат консенсус. Необходимо е намирането на балансирано решение, което да отчита както нуждите на работниците, така и възможностите на бизнеса и икономиката като цяло.