„Хемус“ крета до Плевен до 2026 г., пътуваме до Белград само по магистрала

32 км нови магистрали ще бъдат пуснати в експлоатация през 2024 г.

Участъците, които автомобилите реално ще карат по нов асфалт с до 140 км/ч, са от София до Калотина (16,3 км), както и от София в посока Плевен по магистрала „Хемус“ (15,4 км). Това става ясно от данни на Агенция „Пътна инфраструктура“, пише „Телеграф“.

Влачене

По „Хемус“, строителството на която от няколко години се влачи заради потънали в неизвестност платени аванси, спорове за индексация на цените и незаконно строителство, през 2024 г. предстои да бъде пуснат само един участък. Става дума за отсечката от Боаза, където сега свършва трасето, до Дерманци, Ловешко. С участъка ще бъде изграден и пътният възел „Дерманци“ с пътя Луковит - Угърчин. Според експерти не се очаква откриването на тази 15,4-километрова отсечка да се отрази ключово на трафика в Северна България или на безопасността на движението. Причината е, че с пускането ѝ трасето на аутобана стига до „никъде“ - район без главни шосета, по които да продължи пътуването в посока Плевен, Русе, Велико Търново или Варна, които са основните направления по „Хемус“. По тази причина се очаква трафикът по главните шосета София - Плевен - Русе и София - Велико Търново - Варна да остане почти без промяна, включително и в черната отсечка около с. Микре. Участъкът е всеизвестен с голямата концентрация на катастрофи заради многото челни удари при опасно изпреварване.

Напредък

Значим развой по „Хемус“ се очаква да има едва през 2026 г., когато трасето трябва да стигне до пътя Плевен - Ловеч. Преди това през 2025 г. трябва да бъде готов участъкът от Дерманци до Каленик, а през 2026 г. да се пусне и отсечката до Плевен. Тогава водачите ще имат реална причина да изберат магистралата, особено в посока Плевен, Русе и Букурещ, с което се очаква трафикът по стария път София-Плевен драстично да намалее. Във всичките участъци се работи, а напредъкът се очаква да се засили след последните години на застой. Причината е разбирателството с няколко строителни фирми авансите, получени за строителството на участъци от „Хемус“ между Плевен и Велико Търново, да бъдат ползвани като индексация на цените за тези от Боаза до Плевен заради голямото поскъпване на труд и строителни материали от 2020 г. насам. По все още негласувания вариант за Бюджет 2024 за „Хемус“ са заложени 233 млн. лв., които според строителния министър Андрей Цеков ще стигнат за работа по участъците от Боаза до Плевен.

Разширяване

За участъците на „Хемус“ от пътя Плевен - Ловеч до пътя Русе - Велико Търново предстои препроектиране, тъй като одитът по пътна безопасност е показал, че проектираната ширина от 27 метра с ограничението на скоростта от 120 км/ч създава рискове за движението. Решението за тази ширина бе с цел трасето да струва по-евтино. Сега техническият проект на магистралата тепърва ще се преработва за ширина от 29.5 метра, която е стандартната за строителство на магистрали у нас. Сериозно забавяне ще има по следващите участъци - от Велико Търново в посока Търговище, които са на етап проектиране. Причината са установени свлачища, както и преминаване през ловно стопанство „Черни Лом“, складове с взривни материали и кариера за подземни богатства. Заради тези измествания тепърва ще се провеждат нови екологични процедури по трасето. В по-напреднал стадий в тази част от аутобана е само участъкът от пътен възел „Буховци“ до пътя Разград - Търговище. За там в ход са отчуждителни процедури, а строителството трябва да започне в началото на 2024 г.

Магистрала "Европа"

Другият участък, който реално ще бъде отворен за движение догодина, е по магистрала „Европа“ от София до Сливница. Трасето започва от Северната скоростна тангента на столицата и продължава до възела край с. Хераково, където се свързва с вече изградения участък оттам до ГКПП Калотина. Така магистралата от София до сръбската граница ще бъде напълно готова, а трасето София-Белград ще стане първото, което свързва столицата ни със съседна столица (б.а. - Истанбул не е столица на Турция) изцяло по магистрала.

„Струма“ все още с неизвестно трасе

Как точно ще премине магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле, остава неясно, а това е последна пречка пред цялостното завършване на магистралата. В момента има подписани договори с избраните изпълнители на трасето от с. Крупник до Кресна, но под условие, че трасето тепърва ще бъде определено. В момента изпълнителите имат право да предприемат единствено действия, които не предопределят окончателния вариант на преминаване през екологично ключовата местност, в която има и защитени територии по европейската мрежа „Натура 2000“. Изборът е между преминаване на трасето изцяло по западните склонове на Пирин и преминаване по същите склонове само на платното в посока София, докато автомобилите в посока Гърция остават в дефилето. Добрата новина по „Струма“ е, че участъкът от Благоевград до Крупник ще бъде пуснат най-късно в началото на 2024 г., с което се очаква тапите между София и Банско веднъж завинаги да секнат.

Грешка в кадастъра бави тунела под Шипка

Изграждането на тунела под Шипка все още не е започнало, а изпълнителят все още проектира съоръжението. Договорът за проектиране и строителство беше сключен през юни 2022 г. При изготвяне на проектната разработка обаче е установена явна фактическа грешка в кадастралната карта на гр. Габрово и гр. Стара Загора. Пътната агенция е възложила отстраняването ѝ, което обаче ще доведе до забавяне на строителството отвъд настоящия краен срок, който е краят на 2026 г.

Тръгва строителството на Русе - Велико Търново

Автомагистралата Русе - Велико Търново е абсолютно реална, проектите са почти изготвени. Това заяви пред журналисти министърът на регионалното развитие Андрей Цеков, който присъства на церемонията по първа копка на обекта. Преди месец и половина направихме среща с премиерите на Гърция и Румъния в Евксиноград, за да обсъждаме как да развием коридорите от юг към север. Сложихме едни карти, погледнахме ги и Русе беше в центъра на тези карти. Русе е центърът на магистралите, които искаме да развием от пристанищата на Егейско море нагоре към Румъния, към Молдова, към Украйна, коментира премиерът акад. Николай Денков, който бе на церемонията.