Синът на Стела Райчева е ученик в Националната гимназия за древни езици и култури "Свети Константин Кирил Философ“. Завършил е първия срок четвърти по успех във випуска, но вече има първата си двойка

Генка Шикерова за Свободна Европа

“Той издържа стоически месеците досега онлайн. В момента седи на бюрото и гледа в една точка”, разказва Стела Райчева. Синът ѝ е един от тези ученици, които след кратко завръщане в класната стая отново остават пред компютъра у дома. “Не съм го виждала толкова нещастен и неспокоен”, казва Райчева.

От петък всички ученици от 5 до 12 клас в столицата преминаха отново изцяло на онлайн обучение за две седмици. Дистанционно вече са и учениците в Бургас, Силистра, Смолян, Благоевград, Враца и Ямбол, както и в общините Златоград, Плевен и Свищов. Решението за затваряне на училища вече е прехвърлено на регионалните щабове за борба с разпространението на COVID-19.

Освен затварянето на училища, на практика няма други по-сериозни ограничителни мерки. Така задачата да ограничават разпространението на COVID-19 е възложена на учениците между 5 и 12 клас.

“Не знам какво си въобразяват тези експериментатори, че могат да причиняват на осмокласниците, но вече се хващам за кобура! Боледувахме от корона, загубихме човек, аз още съм на лекарства”, казва Стела Райчева.

Какво показват цифрите?

В Единния информационен портал данните за заболяемост сред децата обхващат групата от 0 до 19 години. “Тази група обобщава много различни данни, защото има разлика в поведението на едно 7-годишно дете и младежи на 18 и 19 години”, каза за Свободна Европа епидемиологът проф. Мира Кожухарова.

Цифрите в групата 0-19 години показват, че от началото на годината има нарастване на случаите на COVID-19.

“Нарастването на случаите сред възрастовата група 0-19 години не е изолирано от общия брой хора, диагностицирани с COVID-19. Процесите при децата са отражение на епидемиологичните процеси в обществото”, каза проф. Кожухарова.

По данни на Министерството на образованието и науката (МОН) броят на учениците, диагностицирани с COVID-19, e нараснал два и половина пъти в сравнение с началото на годината – 501 деца през март в сравнение със 181 през януари. Общият брой на учениците от 1 до 12 клас в България е 722 923. Това означава, че с вируса са диагностицирани 0.06 на сто от учениците.

Учениците от 6-ти и 9-ти клас вече бяха извън класните стаи 4 месеца. През ноември главният здравен инспектор доц. Ангел Кунчев обясни затварянето на училищата с това, че “децата са сериозен разпространител на заразата".

“Звучи обидно за нашата система, че училищата са разпространители на заразата”, каза в петък в интервю за БНТ Ваня Кастрева, началник на Регионално управление по образование – София. “Факторите, за да има тези данни, са извън училището”, каза тя и даде за пример училището в Лозен, където няма нито едно заразено дете или учител, но въпреки това и там децата преминават на дистанционно обучение.

Децата като източник на зараза

“Абсолютно всеки колектив е източник на някаква инфекция, но набеждаването на децата като основен приносител е категорично неопрадано. Заразоспособността на децата по принцип е по-малка”, каза за Свободна Европа педиатърът доц. д-р Рада Маркова, управител на Първа детска консултативна клиника.

По думите ѝ научните статии за влиянието на децата по отношение на разпространението на вируса са много разнопосочни, а в България няма нито едно такова проучване.

“Ние като детска клиника нямаме нито един човек от персонала, който е да се е заразил от дете от момента, в който вирусът беше регистриран у нас. Не работим със защитни костюми, а само с маска и шлем”, каза доц. Маркова. По думите ѝ няма промяна в клиничната картина при децата сега в сравнение с есента.

Според експертите не бива да се пренебрегва и ефектът в статистиката, който имат антигенните тестове, приети за легитимни след 22 декември.

“Много повече родители в момента се съгласяват да направят тест на децата си”, каза доц. Маркова. “Предприемат мерки срещу хора, които не могат да се защитят”, допълни тя по повод решението за спиране на учениците от 5 до 12 клас. Според проф. Кожухарова децата се заразяват най-често в семейна среда.

“Препоръките на международните организации като Световната здравна организация и Европейския център за превенция на заболяванията са, че училищата и детските заведения трябва да са последното нещо, което трябва да бъде затворено, когато са приложени всички други мерки за ограничаване на заболяването”, каза проф. Кожухарова. “Това е най-лесната мярка, защото няма съпротивление. Другите браншове се съпротивляват”, обясни тя.

Анкета за влиянието на изолацията върху психичното здраве на децата, направена от неправителствената организация „Ида – фондация за палиативни грижи за деца“, показва, че при всяко десето дете родителите наблюдават развитие на затрудненията в общуването „в голяма степен“. Още 32% от децата показват подобни трудности, макар и в средна или малка степен.

“Въпреки доказателствата за въздействието, което има затварянето на училищата върху децата и въпреки нарастващите доказателства, че училищата не са двигател на пандемията, твърде много страни избраха да затворят училищата си. Някои от тях почти за година”, се казва в публикация УНИЦЕФ от средата на януари.

Според директора на организацията Хенриета Фор “цената на затварянето на училищата е опустошителна”. Според нея оценката на “рисковете при предаването на местно ниво трябва да бъде ключов фактор при вземането на решения за училищната дейност”.

В България досега не е правено изследване за влиянието на училищната среда и децата за разпространението на COVID-19.

От РЗИ- София не отговориха на въпросите на Свободна Европа, свързани с аргументите за решението учениците да преминат отново в дистанционна форма на обучение.