Естествено, че няма нищо случайно в реалити шоуто на премиера Бойко Борисов из страната. Отдаден на международна дейност, премиерът отдавна не се беше къпал в народната любов, която щедро заплаща с милиони от нашите пари. А "народът" в лицето на кметовете използва случая да си поиска още пари.

Точно така се случи в началото на седмицата, когато кметът на Пазарджик Тодор Попов връчи на Борисов петиция от 7000 местни граждани програмата за "безплатно" саниране да продължи. Повдигането на темата едва сега е странно, защото програмата бе в основата на авторекламата на ГЕРБ в последните 4 години. Може би това се дължи на факта, че много от санираните блокове пропищяха от този "дар", който протича при всеки по-силен дъжд или отлита при всеки по-сериозен вятър. А кой иска катран в кацата с мед точно преди избори!

Националната програма за саниране започна през 2015 г., в навечерието на тогавашните местни избори, като за нея бяха предвидени 1 млрд. лв. от държавния бюджет. Последваха сериозни съмнения за силно надути цени от фирмите изпълнителки, както и за откровено корупционни схеми сред местните власти, които одобряваха обектите за обновяване.

Реално сметката сочи, че за един блок са похарчени средно около 1 милион лева, пише Красимир Цигуларов във вестник СЕГА.

Две години по-късно бюджетът отпусна още 1 млрд. лв. за довършване на одобрените дотогава малко над 2000 блока в цялата страна. От тях към момента 1669 жилищни сгради са изцяло санирани, по други се работи, а за 17 не са започнали каквито и да е дейности. Още над 5000 са подали заявления за саниране, но за тях пари няма. 

Точно заради това и този път обещанията бяха доста по-скромни. Докато Борисов в типичния си стил "даде", вицепремиерът Томислав Дончев отбеляза, че програмата е нечестна и че може да продължи, но под друга форма, в която собствениците на жилища ще си плащат за обновяването. "Като промо вариант да тръгне, беше добро начало, за да видят хората, че енергийната ефективност е нещо хубаво. Но не може да продължи по този начин. Събираме пари от всички, ремонтираме къщите и апартаментите на малцина. За да тръгне програмата, да видят хората, че енергийната ефективност е нещо хубаво - това беше ефективно. Но не може по същия начин. Всичките разходи, които са необходими, са 15 - 16 млрд. лв. Може да се направи по друг начин - базиран на т.нар. договори с гарантиран резултат, където инвестицията се изплаща от икономиите на сметките за ток. Имаме подобни планове да продължим, но не по същия начин", каза вицепремиерът.

За промяна на начина за финансиране и за доплащане от собствениците се говори поне от две години насам. Няма обаче нищо конкретно. В различни информации се сочи процент на самоучастие на собствениците от 20 до 50. Това на фона на платените досега пари обрича всякакви бъдещи намерения на провал. Защото няма нищо по-логично от това всеки, от когото искат пари за обновяване на старата панелка, да попита как така едни други са се вредили без пари. Така със сигурност порочната изначално схема ще се обърне срещу създателите си.

Защото от саниране, и то спешно, имат нужда не 2000 сгради, а много повече. „Повишаването на енергийната ефективност е важна задача. Но начинът, по който се тръгна, облагодетелства тези, които са били в програмата, за сметка на тези, които не са в програмата. Още в самото начало беше ясно на всички, че трябваше да има друг вариант, да се приеме формула, приемлива за всички“, коментира тези дни пред БНР арх. Петър Киряков от регионалната колегия на Камарата на архитектите в Стара Загора. Според него идеята на държавата да рестартира националната програма, но по различни правила, е „момент на отрезвяване“.

"Има сгради, в които не бе извършено достатъчно качествено конструктивно саниране, преди да се извърши енергийното саниране", каза пред БНР проф. д-р Петър Павлов преди откриването на Национален център по сеизмично инженерство, чийто координатор е. Причината е, че това би оскъпило проекта двойно. Така в крайна сметка се оказва, че два милиарда лева са били платени просто за по-красиви фасади.

В България има общо 4 милиона жилища, много от които са в сгради, които са стари и зле поддържани. За тях има две възможности - или спешно да бъдат обследвани и цялостно оздравени, или да бъдат съборени, защото стават опасни за хората, които ги обитават. И в единия, и в другия случай са необходими много пари. След 2020 г. най-старите панелки ще станат опасни за обитателите си, ако не бъдат цялостно реновирани.

Преди доста време от регионалното министерство обещаваха, че до края на 2018 г. ще има яснота как ще продължи програмата за саниране. Яснота няма. Само Томислав Дончев ни пробутва фалшива патица за споделено бъдещо благоденствие.