Едно предложение за брак навръх 22 септември пред хилядите, събрани на тържествата за Независимостта в Търново взриви социалните мрежи. То направи никому неизвестен лейтенант и неговата приятелка най-обсъжданата влюбена двойка в държавата. Ивелин Тодоров и Лазарина Петрова обаче не се смущават от интереса към тяхната връзка и не обръщат внимание на суеверните, които им казват: “От много приказки да не развалим хубавата работа.”, пише 24 часа.

“Избрах този ден, защото е една значима дата за българската история, пък и самото място - старопрестолната столица на България, е свещено. Отначало се колебаех дали не е прекалено рано, но реших. Посъветвах се с прекия ми командир подп. Евгени Пенчев, а и трябваше да поискам разрешение, защото това се случи по време на фестивала на военните оркестри”, разказва Ивелин. Освен че е командир на взвод в курсантския батальон на Националния военен университет “Васил Левски”, 26-годишният офицер води и представителния блок - тези, които чевръсто въртят легендарната пушка “Манлихер” и изпълняват строеви хватки. “Реших, че така ще бъде най-атрактивно за мен, за нея и за всички останали.

Тя никога не го е очаквала пред толкова хора, говорили сме си и винаги е предпочитала да ѝ поискат ръката на по-усамотено място. Обмислих как точно да се случи и какви може да са пречките”, обяснява старши лейтенантът. Осигурил сигурното присъствие на Лазарина с малка измама. Казал ѝ, че им трябва фотограф, за да направи снимки за плакат на представителния блок. “Тя се съгласи.

По принцип не е фотограф, но може да го направи. Знае кога започва изпълнението, на кое да наблегне, запозната е с военните терминологии като цяло”, разказва Ивелин. По-трудният вариант се оказал как да извика в Търново двете фамилии, без да развали изненадата. Заложил на страстта на родителите на Лазарина към военните духови оркестри и това била причината те да дойдат. За майка си и брат си обаче нямало как да избегне новината и ги посветил в намеренията си.

Диригентът на оркестъра на Военния университет майор Косев също бил съзаклятник, защото трябвало да изпрати флейтистката да свири в момента на предложението за по-голяма романтика. Така се получило най-необикновеното предложение за брак, в което разплаканата от вълнение млада жена каза “Да”.

Признава, че моментът ѝ е като тъмна мъгла. Подрежда пъзела на паметното събитие от телевизионните репортажи, запечатали Ивелин на колене с пръстен в ръка пред всички, пред цяла България. Лазарина е от Тръстеник, а той - от Тутракан. Срещнал ги университетът, в който Ивелин бил курсант, а Лазарина дошла като студентка по национална сигурност. Първоначално красивата девойка се правела на недостъпна и се дърпала.

“В началото като всяка жена прояви характер, а и конкуренти за сърцето ѝ не липсваха Не беше лесно, но когато човек иска и държи на нещо, то той го следва”, споделя Ивелин. Нещата дошли на мястото си, щом започнали да тропат заедно народни хора в извънучебно време. Лазарина е завършила музикалното училище в Плевен и е хореограф по народни танци.

Допаднали си и решили да опитат как ще се получи между тях. Вече две години живеят заедно в Търново. След студентските години Ивелин останал в университета. “Решението да вляза в армията си беше единствено мое. Знаех, че трябва да положа много усилия, много трудно се влиза и съответно не е като цивилните вузове.

Но това си беше моята мечта - офицер с пушка”, категоричен е женихът. Казва, че имало трудности през годините, но в крайна сметка завършил като първенец на взвода в специалност “Организация и управление на тактическите подразделения в Сухопътни войски”. Специализацията му е мотопехота и танкови войски. Съдбата също помогнала, защото точно в този момент имало необходимост от офицер в курсантския батальон. Лазарина обаче все още не се е реализирала в сферата на сигурността и усилено си търси работа. Заедно продължават с народните танци в клуб към читалище “Искра”.

Това е едно от общите им удоволствия, които карат Ивелин да е сигурен, че е намерил своята половинка. Най-много харесва в нея откровеността, искреността и любовта, която му дава. Той дори опитал да опипа почвата и на един рожден ден ѝ подарил пръстен. “Последва кратка драматична пауза. Аз не поисках ръката ѝ тогава, но тя изтръпна”, смее се офицерът. Годежният пръстен, който избрал, е сребърен, защото дамата на сърцето му носи бижута само от сребро Женихът се вслушвал внимателно в мечтанията на Лазарина пръстенът, с който ще поискат ръката ѝ, да бъде с голям камък. Отишъл в магазина и избрал точно такъв, безпогрешно уцелил и размера.

Освен това Ивелин е член на национално дружество “Традиция”. Затова и когато коленичил пред Лазарина, бил с униформата на поручик от легендарния 18-и етърски пехотен полк. “Тази униформа е лично моя, шита е за мен. Имам си и офицерска парадна сабя, която е образец от 1905 г. и е компилация вежду Фердинандова и Борисова емисия. Тя си е точно за този исторически период - на 18-и етърски пехотен полк”, пали се офицерът патриот. Доверява, че сабята е спомен от първата му офицерска заплата. “Това е тръпката да пресъздадеш величави събития. Трябва да опознаеш историята, да вникнеш в самите подробности.

Това е удоволствие, което не приемам като хоби, а като начин на живот”, разказва старши лейтенант Тодоров. Лазарина също е приобщена към родолюбивото занимание, но тепърва навлиза. В историческите възстановки тя е в ролята на старинните майсторки или пък много сръчно сплита средновековни плитки. Между препускането през различните епохи, танците, носиите и военната униформа двамата планират и следващата си стъпка - сватба напролет. Офицерът тактик със сигурност ще спретне поредна изненада, но мястото е ясно - Велико Търново.