Николай Стефанов бе оправдан за вземане на подкуп чрез изнудване

Съдия Николай Стефанов от районния съд в Русе осъди окончателно прокуратурата да му плати обезщетения за близо 160 000 лева. Те са заради делото за подкуп чрез изнудване, по което той беше арестуван през 2015 г., съден и накрая оправдан, пише "Лекс".

Преди 3 години Стефанов предяви иск срещу прокуратурата за 300 000 лева по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като отделно поиска още 20 000 лева обезщетение за друго досъдебно производство, което е било образувано срещу него, макар и да е прекратено без да е обвинен.

Преди две години градският съд осъди прокуратурата да плати на съдията 150 000 лева обезщетение за незаконното обвинение за подкуп, 3000 лева за второто водено срещу него разследване и разноски за близо 6000 лева. След това апелативният съд потвърди решението, но прокуратурата оспори и него, за да се стигне до окончателното произнасяне на Върховния касационен съд (ВКС), който не допусна касационно обжалване.

Николай Стефанов беше арестуван при зрелищна акция на ДАНС с преследване в центъра на Русе в началото на 2015 г. и обвинен, че чрез изнудване е поискал 1000 лева и е направил опит да получи подкуп от 500 лева от адвокат Свилен Стефанов. Парите били, за да одобри съдията споразумение за условна присъда с непълнолетен клиент на адвоката.

Година по-късно градският съд осъди Стефанов условно на 3 години затвор по обвинението, че е опитал да вземе подкуп от 500 лева, но не и чрез изнудване. Съдът се позова и на специалните разузнавателни средства, които бяха използвани срещу магистрата. След това апелативният съд оправда Стефанов, но ВКС върна делото, защото втората инстанция не се беше произнесла по обвинението за изнудване. При новото разглеждане от друг състав на САС съдията отново беше оправдан по всички обвинения и ВКС остави в сила оправдателната присъда. През 2018 г. и Висшият съдебен съвет възстанови Стефанов на работа като съдия в Русе.

През трите години, в които съдията беше подсъдим, той твърди, че се е чувствал унижен, опозорен пред обществеността в Русе като съдия и университетски преподавател. Семейството му е изпитвало финансови затруднения, бил разстроен от нечовешките условия в ареста, след излизането си на свобода се изолирал от познати и колеги, а имало и негативни настроения срещу него, тъй като някои вярвали, че е виновен.

За да се съгласят и трите инстанции, че справедливото обезщетение за основното обвинение за подкуп е 150 000 лева, те приемат за доказани вредите, които Стефанов твърди, че е търпял и изтъкват, че обвинението е засягало професионалната му дейност като съдия и било „изключително морално укоримо“.

За да откаже касационно обжалване на решението на САС, върховният съд изтъква, че втората инстанция правилно е отчела престоя на Стефанов в ареста, който е предизвикал срам и унижение у него, страха му, че може да бъде осъден, без да е виновен, както и уронването на образа му като съдия и преподавател по право. Взети са предвид и променените му отношения с колеги и познати, финансовите затруднения в семейството поради отстраняването му от длъжност и образуваното срещу него дисциплинарно производство за уронване на престижа на съда.

Специално внимание е отделено и на това, че Стефанов е съдия, което предполага „висок морал и недопустимост на престъпни деяния, съответно, че незаконното обвинение за извършено във връзка с тази длъжност престъпление засилва интензитета на търпените негативни изживявания“.

За отделените материали от делото за подкуп, по които е било образувано друго производство срещу Стефанов, съдилищата приеха, че той също трябва да бъде обезщетен, но само с 3000 лева, тъй като съзнанието му био преимуществено ангажирано с „основното“ обвинение и няма доказателства за конкретен тормоз от „второто“ дело.

„Съдът не е посочил, че се дължи обезщетение за вреди, които не са в причинна връзка с незаконното обвинение и не е включил в кръга на релевантните за определяне на размера на обезщетението обстоятелства вреди, които не е намерил да са в причинна връзка с незаконното обвинение. Дали преценката му е правилна, в производството по чл.288 ГПК не може да се проверява, но даденото разрешение е в съответствие със задължителната практика на ВКС“, се казва в окончателното определение на ВКС.

В него върховните съдии посочват още, че няма основания и във възраженията на прокуратурата за размера на обезщетението и дали то е справедливо. Държавното обвинение е посочило за пример други решения на ВКС, но съдът напомня, че се отчитат конкретни обстоятелства, за да се определи размерът на дължимото обезщетение. Според върховния съд, в случая със Стефанов са съобразени и указанията на ВКС, според които, ако незаконното обвинение е за умишлено престъпление в професионалната област на обвиняемия, съдилищата трябва да преценяват и как то се е отразило върху възможностите му за професионално развитие и на авторитета и името му на професионалист.

„При определени професии – напр. полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр., очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени. По общо правило, незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии в извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера“, напомня ВКС.