Държавата е абдикирала от народа, нищо не ни дава и ни е оставила да се спасяваме сами.

Така накратко могат да се обобщят мненията на различните социални групи в Русенско, които в навечерието на изборите категорично не вярват в традиционните обещания на политиците за по-добър живот, високи пенсии, нови работни места и всеобщ просперитет, предаде БГНЕС.

Младите семейства разчитат за помощ не на депутатите или местните власти, а на бабите и дядовците на децата. Александър признава, че без тяхната подкрепа той и съпругата му трудно биха се справили с отглеждането на 10-месечното си бебе.

„Държавата нищо не ни е дала, 250 лв. еднократна помощ и това е. Законът така е измислен, че да подпомага малцинствата. Излиза, че родителите не трябва да работят, за да получават помощи. За средностатистическото младо семейство няма облекчения и подкрепа, макар да има европейски примери за това“, казва младият мъж. Той и съпругата му разпределят финансовите средства за домакинството така, че да може да има за детето. „Работиш и се спасяваш сам, няма държава“, коментира Александър.

Друга русенска майка – Надежда, в момента не работи, за да гледа дъщеричката си на година и три месеца. Казва, че според нея за младите семейства е най-важно държавата да им даде сигурност. „Най-вече на работното място, както и да има работни места. За дечицата проблемът е липсата на свободни места в детските заведения. Затова има нужда от повечко детски градини и ясли“, споделя Надежда. Тя има желанието да прати детето си наесен в ясла, но се тревожи дали ще има място. Иначе ще й се наложи да стои вкъщи, вместо да работи.

И докато в големия град проблемите на хората са едни, в малките населени места социално слабите пенсионери имат съвсем други грижи. Баба Рюкие Сеферова от Глоджево например иска от държавата две съвсем елементарни неща – контейнер на улицата и дърва за зимата. „Ние сме стари, ето, дядото не може да върви. Аз съм работила в кравеферма, имам стаж, но на нас не ни дават ни помощ, ни дърва, ни нищо. Ходих онзи ден, защото чух по телевизията, че има помощи за старите хора. Казаха ми обаче, че трябва да подаде молба, да дойдат да видя с кого живея. Живея с дядото, 130 лева вземам пенсия по болест, а дядото още плаща стаж. Ние нали в България живеем?“, споделя с болка възрастната жена.

В отношенията си със средния и малък бизнес държавата е по-скоро като мащеха, отколкото като майка. Венелина Рачева от Русе има туристическа агенция от години, но за близо две десетилетия в бизнеса не вижда кой знае каква положителна промяна.

„Има нужда от по-добри данъчни облекчения за средния бизнес, както и от периодична квалификация на персонала. Нужни са бази данни информация, за да имаме по-качествени продукти и да сме конкурентни на останалите държави в сферата на туризма. Най-важното е да се спазва по-стриктно законодателството и да има достатъчно добра и сигурна законодателна уредба за борба със сивия сектор и нелоялната конкуренция, които са във всяка една сфера. А това удря по бизнеса. В момента сивият сектор се разраства масово и е нужна достатъчно добра система, която да санкционира и да следи за това“, обясни бизнес дамата.