По повод 137 годишнината от смъртта на Първомайстора Никола Иванов Фичев в експозицията на Исторически музей – Бяла се постави портрет на гениалния български възрожденски архитект, строител, каменоделец и дърворезбар, създал емблематични за Българското възраждане храмове, обществени и жилищни сгради, мостове и др. в българските земи и крайдунавските области на Румъния.

Художествената картина е дарение за музея от русенско семейство, предава Дарик.

Портретът е нарисуван през 1965 г. от Димитър Атанасов – известен русенски художник, основател на Русенската художествена галерия. Картината е 100х70 см, масло и платно. Уста Колю Фичето е изобразен прав, главата в профил, а в ръцете си държи макета на уникалния каменен мост над р. Янтра при Бяла.Портретът е създаден по повод 100 годишнината от започването на строежа моста през 1865 г., който е завършен през 1867 г. Дължината му е 276 м, а ширината 9,5 м. Има 13 подпорни стълба и 14 полукръгли свода. Носещите стълбове са украсени със символни скулптури: грифон, лъв, нимфа, лебед. Мостът е истинско художествено произведение. При него се наблюдава уникално съчетание между архитектура и скулптура.

До този момент подобни орнаменти са използвани само за украса на сгради. Неравната зидария на моста е облицована с плътен, добре обработен варовик, устоите имат вълнообразен завършек. Всеки устой наподобява фасада на сграда, пропускателните отвори са оформени като отворени и затворени прозорци.Феликс Каниц, австро-унгарският археолог, етнограф, географ и художник, посетил България осемнадесет пъти, се запознава с Колю Фичето през 1872 г. В т.1 от 1879 г. на своя труд „Дунавска България и Балкана“ пътешественикът предава своите впечатления за Колю Фичето и отбелязва, че строителят „е създал творба, която може да се нарече – като изключим Константинопол – най-съвършената нова хидротехническа постройка в Турция и би направила чест дори и на най-кадърните европейски техници.“Известно е, че

Първомайсторът Колю Фичето изработва макет на бъдещия мост от восък, за да изчисли сумата, необходима за построяването на моста. Феликс Каниц отбелязва, че при единствената му среща с Колю Фичето, великият българин споделя: „Говореше наистина с оправдано самочувствие за творбата си и подчерта главно, че мостът е струвал 700 000 пиастра, т.е. 70 000 гулдена, за България огромна сума.“По времето на голямото наводнение през 1897 г. западната половина на моста е разрушена.

През 1922-1923 г. е направено бетонно продължение на мястото на срутената част. През 1977 г. е поставена скулптурна фигура на строителя.Каменният мост при Бяла е забележителна творба от Възрожденската епоха. Той е обявен за архитектурно-художествен паметник на културата с протокол на НСОПК №3 от 10.04.2000 г.