"Диверсификацията на портфолиото от култури ме доведе до женшена като един по различен избор преди години и днес вече мога да каже, че това е едно от най-добрите ми и печеливши решения."

Това споделя пред Агри.БГ русенският земеделец на 27 години Даниел Петров.

Даниел унаследява земеделието от дядо си и баща си. Младият фермер уважава всичко изградено преди него, но и го модернизира, така че да отговаря на реалността днес. Така, вдъхновен от корейския предприемач Джон Парк, който разработва проект за отглеждането и популяризирането на женшен производството у нас, Даниел се превръща в един от първите производители на лечебната билка в България.

„Занимаваме се основно със зърно – пшеница, царевица. Решихме да опитаме и вече няколко години можем да кажем, че успешно се справяме с отглеждането на женшен. Доста капризна култура е женшенът, но резултатите са много добри", разказва иноваторът.

Стопанството му е в района на Русе и Разград, а декарите с билката са само два, но това не е необичайно, тъй като културата се отглежда на малка площ, но добивът от нея е по-голям, а печалбата завидна, споделя русенецът.

Предимствата са много

Женшенът се отглежда заради корена си. Масово производство има в Северна Америка – щата Уисконсин (САЩ), край Торонто в Канада и други локации, намиращи се на същия паралел с Южна Корея и Китай. България също попада там и при нас климатичните условия са много подходящи за отглеждането му. По думите на Даниел интересът у нас към тази билка и ползите от такова производство привличат все повече хора и вече се отглежда в различни краища на страната - Разлог, Русе, Разград, Банско и други.

„Не е бързо производството, но печалбата е несравнима - нито шафрана, нито лавандула и други подобни предлагат такава печалба. Отглежда се абсолютно биологично и не изисква никакви третирания. В това отношение също е рентабилна за отглеждане култура", коментира стопанинът.

Как се отглежда?

Според младия фермер у нас тепърва се учим на спецификите в това производство и казва, че за „малките неща“ може да говори дълго, но все пак има няколко основни изисквания за едно женшен стопанство.

Даниел Петров: „ Много е важно определеното количество светлина и температура. Почвата трябва да бъде много ситно обработена и много добре дренирана.

Едно от най-важните неща са заслоните, обхващащи над 80% от стопанството. Целта им е превенция от слънцето, защото женшенът е горска култура, не полска.

Заслонът представлява много ситна мрежа като тази за кивито, дори по-ситна. Растението се получава за около 3-4 години. Сее се през март. Процесът е подобен на този при лозята – трябва да се разпукат, да преседят няколко месеца, после се пресаждат и се контролира процесът на напояване.

Зимата насажденията се затварят, за не ги събори снега. Няма друго по-специално в отглеждането му. Просто трябва време и след това идват добрите резултати."

Неограничен пазар

"Имам вече проучен пазар в Швейцария. Минималните добиви, които очаквам, са около 650 кг/дка, а колегите в Щатите, които са с по-голям опит, добиват и по тон от декар", споделя младият земеделец

Даниел планува в бъдеще да увеличи площите с тази култура в стопанството си, защото вече е сигурен, че тя ще му донесе стабилност дори и във времена на криза. Младежкият ентусиазъм и поколенческият професионализъм го подържат в добра форма на пазара, той винаги е в час с новостите и следи световните тенденции.

Даниел Петров: „На територията на Европа няма голям производител на женшен, така, че възможностите са пазар са реални и неограничени. Килограмът е 70-80 долара. Цената скочи покрай коронавируса. Билката се влага в безброй много медикаменти във фармацевтиката, за които има сертификат за производство за 20 години. Това гарантира устойчивост за производителите. Ако беше просто фикция, нямаше да се захванем. Тази швейцарска компания прави оборот от 300 млн. долара само от преработка. Над 5 млрд възлиза общото производство от лечебния корен за година."