С промените в климата и високите производствени разходи все повече земеделски стопанства търсят нови технологии, като много от тях са свързани с щадящи почвата обработки.

Едно такова стопанство е кооперацията в русенското село Бръшлен, където се произвеждат зърнено-житни и маслодайни култури (пшеница, царевица, слънчоглед и рапица) на площ 15 000 дка.

От 5 години в стопанството се залага на технологии с минимални обработки, щадящи почвата - Strip-till и No-till, разказа пред Агри.БГ Александър Димитров, организатор на производството в кооперацията.

Защо взехте решение да преминете към щадящи почвообработки във Вашето производство?

Причините са няколко. Но на първо място е променящият се климат. Всички ясно виждаме, че климатът през последните години няма нищо общо с това, което имахме като климат преди 10 и повече години. Много от климатичните явления нямат и повторяемост, тъй като всяка година се оказва различна.

Втората причина - успяхме да спестим много разходи в сравнение с конвенционалното земеделие (за обработки, горива, торове, работна ръка и др.)

В какво се изразяват климатичните промени във Вашия район?

От една страна много силно се усеща глобалното затопляне и повишаването на средните температури. На второ място са лимитираните валежи. Валежите станаха много неравномерно разпределени през сезона. За пример ще дам, че през януари, февруари и март (месеци, които се характеризират със снеговалежи), в нашето стопанство имаме сумарно 26 л/кв.м. В същото време за април имаме 76 литра. Месеците, в които ние трябва да имаме сериозно влагозапасяване от сняг и дъжд, то липсва. Виждаме аномалии при настъпването на 4-те сезона. Всяка година те настъпват по различно време.

Изменят ли се агротехническите срокове и как?

Изменят се, категорично! Ние спазваме основни правила - особено при сеитбите, температура на почвата е много важна - когато я нямаме, няма как да се сее. Защото всичко, което засеем в ненормални условия за сеитба, ще бъде обречено. Няма как вече да спазваме описаните по книгите агротехнически срокове за начало и край на всяка култура. Това са сроковете, в които културата се развива най-добре. Налага се постоянно да променяме тези срокове.

Ако миналата година сме приключили сеитбите около средата на месец април, то тази година приключихме на 5-6 май. Със сигурност климатът ни кара да се съобразяваме с него и да се променяме спрямо него.

Какви щадящи почвата практики прилагате в стопанството?

Ние се насочихме основно към No-till и Strip-till. Тези технологии със сигурност имат бъдеще, защото виждаме, че специално при нас те са работещи. Истината е, че информацията и примерите у нас към момента са много оскъдни. Ние сме сред иноваторите и много от нещата се налага сами да откриваме. Много пъти съм казвал, че за No-till технологията няма точна рецепта. Ние сме само в едно землище (на с. Бръшлен - бел. на автора), а нещата, които прилагаме на отделните полета, са съвсем различни. Микроклиматът е по-различен, почвата също… Това налага и различен подход към всяка една отделна площ.

Ваши колеги споделят за сериозна ветрова ерозия през зимата заради липсата на сняг и силни ветрове. Вие сблъсквате ли се с този проблем?

Тъй като ние граничим с доста колеги в региона, които обработват полетата си по различен начин от нас, имам наблюдения, че през последните 2 години има дни, в които все едно се намирахме в пустинята - носи се прах във въздуха, който всъщност е хумуса, повърхностният и най-плодороден почвен слой. Това явление е голям проблем.

При нас не го наблюдаваме, защото задължително имаме в сеитбооборота си и покривни култури (междинни култури). Те са много важно и задължително перо при технологиите, които прилагаме.

Тоест, освен че не обработвате почвата (или я обработвате минимално) и правите директна сеитба, сеете и покривни култури?

Точно така. На всички свободни полета вече от няколко години, задължително засяваме покривни култури и след това правим съответната технология Strip- или No-till. За да се прилагат, е много важно всеки много добре да познава почвата в полетата си (както химичен състав, така и PH, механичен състав), за да може да избере подходящите покривни култури.

Опитът ни показва, че покривните култури, също както и основните, трябва да бъдат много добре подбрани, за да могат да свършат работата, за която са посети.

Какво мислите за засяването на покривни култури по схемата за ЕНП, както се прилага към момента?

В момента, по нормативните изисквания за зелените плащания, всички много добре знаем какво се случва… смесваме малко пшеница с рапица, хвърляме я с торачките и чакаме 1-ви ноември, за да я разорем. И всичко приключва. Мисля, че това дори има обратен ефект, защото като се заоре зелена маса, започва да отделя метан. Това е много по-неблагоприятно отколкото покривната култура да се остави да си свърши работата…

Очаквате ли, че ще има промяна в това отношение в новата ОСП?

Наскоро четох, че има нова индикация за зелените плащания по отношение на покривните култури, а именно, че трябва да се оставят на полето до месец февруари. Така и трябва да бъде, за да може през февруари-март, когато започне ветровата ерозия, тези култури да бъдат там и да предотвратят това отвяване на почвата; да спомогнат за запазване на влагата и за разрохкване на почвата чрез кореновата си система.

Как се отразяват климатичните промени върху продуктивността на културите (спрямо добив, натиск от болести и неприятели, плевели…)?

Едно засушаване, например, променя плевелния състав. Ако е имало плевели, които са се развивали при по-влажни и хладни условия, при засушаването, ние веднага наблюдаваме промяна в плевелите. Това ни кара да сме гъвкави и да търсим решение спрямо проблема. За съжаление, много колеги поставят всяка година под общ знаменател и пръскат, торят по един и същ начин. Но… нещата са много динамични и това не е правилно.

Относно непрятелите, темата също е много обширна. В момента има страшно нападение от всичко, което си помислите. Тази година при слънчогледите, чувам отзиви на колеги почти от цяла България, се наложи презасяване, основно заради провалени площи от неприятели. Появиха се много голи охлюви, много скакалци, щурци и т.н…

Нетипични ли са тези вредители?

Нетипични са. Щурците не сме ги чували и виждали от години. Но очакваме големият проблем с тях да бъде следващата година, защото в момента не водим никаква борба с тях. Знаете колко много активни вещества на инсектициди бяха забранени. Това означава, че те ще си направят поколения и си представете догодина какво нашествие ще бъде. Ние сме с вързани ръце.

Може ли все пак нещо да се предприеме?

Ние търсим вариант, при който в миксовете покривни култури да започнем да слагаме и такива, които отблъскват неприятелите.

Едно време това се е прилагало. Блоковете са се окрайчвали с култура, която се явява защитна зона, за да не навлизат непроятелите в посева. В момента ние искаме всичко да засеем на максимум, за да реколтираме.

Има ли промяна в сортовете и хибридите, които избирате да отглеждате, предвид промените в климата?

Ние работим много добре с няколко сериозни компании, специално за царевици, слънчогледи и пшеници, с които на база нашите технологии и микроклимата в района, правим изпитвания всяка година. Целта е да видим кой сорт е най-пластичен при нашите условия. Търсим пластичен сорт, който и в по-добра и в по-лоша година ще има средно към високо ниво на стабилност, за да можем да кажем, че това е сорт или хибрид, подходящ за нашите условия поради променящият се климат. Генетиката работи по въпроса, но процесите са много динамични.

От това, което разказвате, става ясно, че вие инвестирате в опознаване на полетата си, в които правите земеделие. Важно ли е това?

Важно е! Преди 4-5 години, когато започнах с минималните обработки, първото нещо, което направих, бяха почвени анализи на всички полета.

Няма как да работиш по един и същ начин на всички полета, тъй като те са като петте пръста на ръката. Работейки под общ знаменател всички полета - грешим. Грешим с обработки, с торовнасяния, с хибриди и много други…

В следствие на анализи и картиране, променихме торовите норми - първо ги направихме по зони, за да може да стане полето хомогенно; голяма част от нормите намалихме, тъй като се оказа, че имаме достатъчен заапс с някои от макроелементите и няма смисъл да ги слагаме. Това беше една от първите ни инвестиции.

В момента работим по втори проект, свързан с почвата - почвено здраве. Защото се оказа, че само химичен анализ не дава достатъчно информация. Важен е също механичният състав на почвата, както и биологията на почвата (какви микроорганизми има в нея, как работят те, имат ли условия да работят правилно), за да можем не само да извлечем максимума от тази почва, но и да дадем това, което ѝ е необходимо, за да бъде жива. Защото само живата почва може да се пребори с предизвикателствата на климата. И трябва да мислим за поколенията напред, защото моят девиз е:

"Ние не наследяваме земята от нашите деди, а я вземаме назаем от нашите деца!"