Регионалната библиотека "Любен Каравелов" в Русе е създадена на 11 февруари 1888 година с решение на Общинския съвет

Регионалната библиотека "Любен Каравелов" в Русе празнува 135 години от създаването си.

Тя е създадена на 11 февруари 1888 година с решение на Общинския съвет. Старейшините тогава отпускат и гласуваните година по-рано 1500 лева за закупуване на книги, като върху всяко издание във фонда е поставен печат "Русенска градска общинска библиотека". Не са толкова много библиотеките, които могат да се похвалят, че на определена дата имат рожден ден, каза в интервю за БТА директорът на културния институт в крайдунавския град Теодора Евтимова.

По думите ѝ Русенската библиотека не е приемник на читалище или на друга библиотека.

"Напротив, властимащите в онова време са знаели колко голяма е необходимостта от това в град като Русе да има голяма и хубава библиотека", обяснява Евтимова. За тези 135 години културният институт се е променил много.

"Първо, това е една от малкото библиотеки у нас, която може да се похвали, че целият ѝ книжен фонд е въведен в електронната библиотечна система. Това е огромен труд, който осъществихме в последните три-четири години. Става дума за близо 600 000 документа. Остава да въведем само грамофонните плочи в електронната система. Така поставихме много добра основа за развитие напред на нашата библиотека", обяснява Евтимова.

Русенските библиотекари се гордеят, че през миналата година в културния институт са въведени радиочестотните технологии.

"Така можем по-добре да си управляваме фондовете, по-бързо да обслужваме нашите потребители и за много кратко време да правим инвентаризации. Например на фонд от 30 000 до 50 000 книги можем да извършим инвентаризация само за два дни", обяснява директорът на културния институт.

Евтимова съобщи, че до няколко месеца ще бъде монтирана и станция за самообслужване.

"Така всеки посетител с читателска карта ще може самостоятелно да си отпише книгите и да запише нови, които заема. И няма да има нужда от библиотекар. Служителят ще помага само тогава, когато читателите ни не могат да намерят даден вид информация", казва Евтимова.

Според нея, освобождавайки този човешки ресурс от гишето, служителите ще обръщат повече внимание на потребностите на читателите.

Русенската библиотека пази издания отпреди три века

Старопечатният фонд е над 1040 броя. Има и редки и ценни книги, които са близо 5000.

"Тези книги се съхраняват според съответните изисквания. Задължително се държат в помещение с железни врати. Стелажите също са железни. Влажността трябва да е до 50 процента, а температурата - до 18 градуса. Не е лесно. На тези фондове всяка година им се прави инвентаризация", казва Евтимова.

Едно от най-старите издания, които пази библиотеката, е "Евангелион", което е на повече от три века.

Книгата "Евангелион, сиреч Благовестие Богодуховенных Евангелист" - отпечатана през 1690 година, е включена във фонд "Редки и ценни издания" на библиотеката от 60-те години на 20-и век. Дарена е през 1880 г. от църквата "Рождество Богородично" в село Круподеринци, Киевска губерния, за молитвено възпоменание на убитите в Руско-турската война и за провеждане на богослужението в църквата на миряните от русенското село Мечка.

Тя е донесена и предадена от Екатерина Леонидовна Галицина - правнучка на фелдмаршал Кутузов и съпруга на граф Николай Игнатиев. Отпечатана е в печатницата на Ставропигиалното Успенско братство, съществувала от 1586 до 1939 г. при храма "Успение на Пресвета Богородица" в Лвов. Книгата е богато илюстрована и оформена според приетия по това време стандарт. Заглавието ѝ е обрамчено с плетеница от лозови клонки с гроздове, като във всеки медальон са представени изображенията на 12-те апостоли. Книгата е запазена изцяло и съдържа 412 листа. Това е Четириевангелие, като текстът на всяко евангелие се предхожда от гравюра на цяла страница, изобразяваща евангелиста със съответните му символи. Подвързията на книгата е от дъски, обвити с червен марокен. На места кожата е повредена, личат следи от закопчалки. В по-ново време Четириевангелието е било собственост на църквата в русенското село Тръстеник, за което свидетелства печат със синьо мастило. Оттам книгата е преминала в местната музейна сбирка и накрая в хранилището на Русенската библиотека.

Русе е четящ град

Евтимова казва, че Русе е четящ град.

"Читателите на библиотеката се увеличават с всяка изминала година. През 2022-а имаме отново ръст. Все по-близо сме до заветните за мен 10 процента от населението на Русе - т. е. около 13 000 души, които да бъдат записани в библиотеката и да ползват книжния фонд", казва Евтимова.

В културния институт обръщат сериозно внимание и на подрастващите.

"Детският отдел на Русенската библиотека е развит много добре. Колегите се стараят. Има много събития. Целта е да приобщим младите към каузата "Библиотека", казва директорът на културния институт.

Рушащ се киносалон в библиотеката ще бъде превърнат в многофункционална зала за изкуството и култура

Теодора Евтимова обясни, че в Регионалната библиотека "Любен Каравелов" в Русе ще създаде по проект многофункционална зала за представяне на културното наследство и иновативните форми в областта на изкуството.

За целта киносалонът в културния институт, който повече от 30 години не се използва по предназначение и се руши, ще бъде ремонтиран и оборудван.

"Новата многофункционална зала ще доведе до повишаване имиджа на Русенската библиотека. Ще бъдем по-близо до публиката, тъй като ще предоставяме по-качествени услуги. В залата ще се прожектират филми, ще има концерти, рецитали, конференции. Така хората ще припознаят библиотеката като своята библиотека", обясни Теодора Евтимова.

Ремонтът и оборудването на залата е по европроект на стойност около 800 000 лева, чийто срок на изпълнение е две години. Партньори на културния институт са сдруженията "Център Динамика" и "Българска асоциация на независимите художници аниматори - Пройко Пройков".

По проекта ще бъде организиран фестивал на анимационното кино "Накъде ме водят мечтите". Ще бъде представена и интерактивна изложба на триизмерни картини под мотото "Триумфът на фантазиите". Проектът ще даде възможност в обществената библиотека да бъдат създадени по-добри условия, които ще привлекат хора от социално уязвими групи.

Русенската библиотека се гордее и със 100-годишния си градски часовник

Библиотеката се гордее и със своя градски часовник, който през тази година навършва 100 години, откакто е монтиран на сградата. Той е произведен през 1922 г. от германската фирма "Бокенем". Има два механизма, които се навиват и работят самостоятелно. Единият е за стрелките, а другият - за камбаната.

"В часовниковата кула сме подредили постоянна експозиция на екслибриси. Създадохме и туристически маршрут, чрез който гостите на града могат да се запознаят с историята на сградата, на библиотеката и на нашия град", казва Евтимова.

Тя допълва, че традиционният международен конкурс за екслибрис, който библиотеката организира всяка година, е мост към всички култури по света.

Проблеми на библиотеките

Евтимова коментира, че един от основните проблеми на всички библиотеки у нас е финансирането, както и липсата на модерни техники и технологии.

"Когато започнах работа в Русенската библиотека, мечтаех много. Част от целите, които си бях поставила, успях да осъществя. Искам Русенската библиотека да е на световно ниво като начин на съхранение и предоставяне на информация", заяви Евтимова.