Първият български мост над река Дунав днес навършва 60 години!

Строителството на съоръжението между Русе и Гюргево започва през 1952 г. и две години и половина по-късно, в рекордно кратък срок, е готов за експлоатация, пише "БГНЕС".  Лентата е прерязана на 20 юни 1954 г. от тогавашните първи мъже на двете страни Вълко Червенков и Георге Георгиу Деж. На празника се стичат много хора, включително и онези, които са участвали в строежа. Сред тях е и русенката доц.Слава Русева, която е започнала трудовия си стаж на "Обект 889" – кодовото име на Моста на дружбата.

Доц.Русева стъпва за първи път на строежа като ученичка. Тя е само на 16 години, когато в техникума, където учи електротехника, идват хора да търсят кандидати за изграждането на моста. Тогава в Русе нямаше специалисти и инженери, спомня си доц.Русева. Тя и нейни съученици се записват и така на три пъти по два месеца, по време на летните ваканции, момичето работи на моста. "Бяхме страшно влюбени в работата си, много романтично гледахме на всичко, имаше огромен ентусиазъм", разказва тя. И до днес показва с любов трудовата си книжка, издадена от "Обект 889", откъдето започва трудовият й стаж.

Работата на обекта е денонощна и се заплаща, като възнаграждението е било доста над средното за Русе. Всеки ден автобус обикаля различните квартали, за да събере хората и да ги откара на моста. Жени почти няма – Слава и още 3-4 момичета са единствените, а ръководители на различните групи са съветски специалисти. Русенката е назначена заради образованието си в подстанцията, където се работи на три смени. Най-големия ужас изживява, когато става авария. "Беше към 2 и половина през нощта, аз бях съвсем сама в подстанцията. Изведнъж става късо съединение и целият обект угасва, всичко и в тъмнина. Ние не бяхме тренирали, ако стане това, какво да правим. Аз само знаех, че обектът не бива да остава повече от 5 минути без електричество, защото бяха почнали да работят т.нар.кесони, където ще бъдат устоите на моста в реката. Това представлява един конус, като дъното на конуса е горе, а конусът се забива в реката, изпомпва се водата и целият този конус се обгражда плътно със стена от метал. Тогава слизаха работниците, които работеха в този пресечен конус, под налягане. И целият ужас беше за тези хора, защото, ако спре токът, не може компресорите да работят и те умираха", спомня си доц.Русева.

За щастие аварията е отстранена своевременно и няма щети. Тъй като обектът е секретен, информация какво се случва на различните места няма. Румънци и българи си работят поотделно своите половини на моста, без да поддържат контакт помежду си. Въпреки това се знае, че изграждането на съоръжението не е минало без жертви, най-вече сред трудоваците, които са падали и са се удавили в реката.

Частите за моста са идвали от различни страни. Т.нар.модули "ферми" са пътували по реката с шлепове от Полша и са се сглобявали на място. Средната част на моста е направена така, че да се повдига, за да може да преминават по-големи кораби. След завършването му Мостът на дружбата се оказва най-големият комбиниран мост в Европа, по който се движат автомобили и влакове.

Съоръжението в цифри - дълго е 2800 м и минава на 30 м над водата, а средната му подвижна част е дълга 85 м. Ежедневно през Дунав мост и в момента преминават по 1000 леки автомобила и близо 900 тежкотоварни камиони. Днес край Дунав мост ще се състоят тържества по случай 60-годишнината му под патронажа на министрите на транспорта на България и Румъния Данаил Папазов и Дан Шова. Двамата официални гости ще валидират и специална пощенска марка.