"Децата обичат правилата" - но само когато сами участват в създаването им

Докато дебатът за въвеждането на оценка за дисциплина в училищата продължава, група учители от програмата "Заедно в час" предлагат много по-ефективни алтернативи, базирани на практически опит. Специалистите насърчават подход, основан на взаимно уважение, автентично общуване и даване на глас на учениците, вместо въвеждане на формална оценка.

Според учителите, споделили опита си, истинската дисциплина не се изразява в тишина и неподвижност, а в създаване на работна култура и взаимоотношения на доверие между преподавател и ученици.

"Дисциплината не е: 'Стой тихо, не мърдай', а ритъм на работа, структура, взаимно усещане, че колкото зависи от мен, толкова зависи и от учениците. Аз съм в училище, за да им помагам, те - да научат нещо", споделя Яница Господинова, учител по английски от Стара Загора.

Разбиране причините зад лошото поведение

Един от ключовите аспекти в подхода на успешните учители е разбирането, че проблемното поведение обикновено е симптом, а не причина. Даниел Симеонов, преподавател по английски език и кинообразование в село Дерманци, разказва за ученик с нестабилно поведение. След кратък разговор установил, че момчето е преживяло сутрешен конфликт със своята майка, което обяснява разконцентрацията му.

"Ако общуваме автентично, с искрен интерес и с уважение към нуждите им, те ще отговорят реципрочно", казва Симеонов.

Правилата идват от самите ученици

Николай Иванчев, директор на професионалната гимназия по мениджмънт и хранителни технологии в Плевен, споделя своя опит с въвличане на учениците в създаването на класни правила. Вместо да налага готови норми, той позволява на самите ученици да формулират правилата, по които ще работят заедно.

"Помня като ученик как не можех да се преместя от мястото си и се чувствах като притиснат. Затова им дадох възможност да работят там, където поискат, в рамките на класната стая", споделя Иванчев.

Според директора, ангажирането на учениците с интересни за тях дейности и казуси от реалния живот значително повишава интереса им и предотвратява проблеми с дисциплината.

Социално-емоционални подходи

Антония Димитрова разказва своя опит с ученик с предизвикателно поведение в столичния квартал "Факултета". След разговор с неговите родители, тя разбира, че в основата на проблема стои липсата на внимание в семейството.

Вместо да наказва, тя въвежда система от положителни стимули – табло със зелени и червени точки, ролеви игри, карти на доверието, с които учениците се учат да разпознават емоциите си и да ги регулират.

"Ние сме като земеделци - посвяваме семенцата у децата. В нас е силата, от нас зависи как ще се държат. Ако вие се държите добре, и те ще го правят", казва тя.

Даване на глас и овластяване на учениците

Яница Господинова от Стара Загора споделя своя подход за овластяване на учениците: позволява им да гласуват кои дейности кога да правят, провежда анонимни анкети за обратна връзка и използва метода "възстановително правосъдие" за решаване на конфликти.

Тя също така кани външни специалисти, които споделят своите истории на успех, което оказва силно влияние върху учениците.

Двустранно уважение и постоянна ангажираност

Георги Стоев, учител по математика от Пловдив, базира своя подход на два принципа: взаимно уважение и постоянна ангажираност на учениците.

"Ако е важно те да не закъсняват за час, и аз трябва да не го правя. Нарочно съм закъснявал, за да мога после да се извиня и те да видят, че това е нещо нормално", разказва учителят.

Според него оценката за дисциплина може да има краткосрочен положителен ефект поради страха, който предизвиква, но дългосрочно ще възпита само послушание към авторитетите, а не активно гражданско съзнание.

"Ако искаме активно гражданско общество, трябва да възпитаваме децата в активност, вътрешна мотивация, създаване на собствени правила, свобода, но и за носене на отговорност", заключава Стоев.