Публикуваме коментар на Иво Райнов, споделен в eratosten.wordpress.com, относно пропуските в законодателството и влиянието им върху подрастващите:

"Съд осъдил училище, което наказало ученик за представяне на фалшива бележка. 

Навсякъде в Европа такава новина ще бъде възприета за анекдот. Не и в България, където развращаването започва още в младежките години и се практикува от държавата и нейните органи. Съдът призван да защитава истината, оправдава покварата. 

Историята мисля е известна. 

Учениците от Руската гимназия в Бургас представят фалшиви бележки. Потвърждава го лекарят, чийто подпис е на документа. Учениците също признават и дори съобщават от кого са купени бележките. Наказани са с най-крайната форма за дванадесети клас – преместване в самостоятелна форма на обучение. Един от тях завежда дело срещу училището. И го печели! 

Съдът е прочел ситуацията и фактите като дявола евангелието. 

Не оспорва, че документите са фалшиви, но позовавайки се на ученика, че бележката е закупена от друг човек, заключава, че не санкционираният е съставил, следователно подправил документа. Едва ли не преносителят на бележката е жертва, дал е едни пари за извинителен документ пък му пробутали нередовен.

Горните разсъждения едва ли биха имали тежест, ако съдът не беше изровил един дребен факт. Допуснат е процедурен пропуск. Не са изпълнени законовите изисквания за присъствие на психолог при изслушване на ученика. Процедурните пропуски, които събарят толкова много административни актове. А процедурата е зададена от законодателя. 

Само, че как – с един куп капани. В ЗПУО и Наредбата за приобщаващо образование са записани следните изисквания в процедурата по налагане на санкция: писмено уведомяване на родителя, уведомително писмо до службата по закрила на детето, изслушване на ученика в присъствието на психолог или педагогически съветник,  правото на родител да присъства , когато се налага наказанието. По една или друга причина все нещо в тези изисквания винаги може да се  пропусне. 

Това прави заповедите за налагане на санкции уязвими за обжалване и лесни за отмяна. Презумпцията на законодателя е била за прозрачност и защитени права, но от  друга родители и съд се възползват чудесно точно от тези формални изисквания. Крайният резултат е повече от печален. Защото учителите и директорът са безпомощни и унизени, а учениците се чувстват ненаказуеми. 

Въпросът за морала, възпитанието и справедливостта получават грешни отговори. 

Нещо повече, децата научават още в училище, че винаги се намират формални причини нарушителите на правилата да не бъдат санкционирани.

После питайте, защо дисциплината в училище е толкова лоша."