Увеличават се само морските общини край Бургас и малки градове край София

Населението в 90% от българските градове е намаляло през последните 38 години, като в някои – доста драстично. От преброяването през 1985 г. до последното през 2021 г. има само два големи областни града, пощадени от този демографски проблем – София и Варна, както и още 19 по-малки градчета, предимно курортни, разположени най-вече около Бургас и Варна. Това показват изчисления на основата на данните от последните пет преброявания, публикувани във в. “24 часа”.

Дори населението на Пловдив е намаляло за тези десетилетия, макар и само с 6,5%.

Като изключим селата, много от които са изчезнали за този период, първенството по обезлюдяване на градовете държи видинският Грамада, център на едноименна община. От 1985 г. досега там жителите са намалели с 66%.

И ако той все пак винаги е бил малко населено място – в края на социализма с 3005 души, а сега – с 1013, то има градове като Русе, които са загубили около 60 хиляди души за същото време, т.е. населението е намаляло с 32,7%. Това са горе-долу хората, които живеят в един средно голям областен град в момента от рода на Пазарджик и много повече от населението на Разград, Търговище, Монтана, Видин и др.

Данните показват повтаряща се картина за градовете – най-силен е спадът на населението между преброяванията от 1985 г. и следващото през 1992 г. След това обаче населението не се увеличава, а напротив - продължава да намалява, макар и не с такива темпове.

София, Пловдив и Кърджали са трите големи областни града, които увеличават населението си за последните 10 години. Но въпреки това загубата на население в Кърджали в началото на 90-те е била толкова голяма, че дори в момента жителите му са с 27,2% по-малко, отколкото през 1985 г.

Повечето от градовете, които губят много хора за последните десетилетия, се намират в Северна България - от Видинско чак до Търговищко. Единственото изключение са Варна и градовете във Варненско.

Всъщност 19-те населени места, които са с по-голямо население сега, отколкото в края на социализма, се намират предимно там и в Бургаско. Рекордьор е Несебър, който в последните години е и национален шампион по най-много сключени имотни сделки, защото към него са и Слънчев бряг, и Равда.

Увеличение на населението има и в Созопол, Балчик, Бяла, Приморско, Поморие, но също и в Банско, Банкя и др. Увеличават населението си, но само през последните две десетилетия Елин Пелин, Божурище, Сандански, Каолиново и Харманли.

Русе все още е един от шестте най-големи града в България и е сред градовете с най-високообразована работна сила – делът на висшистите сред работещите е по-висок от средния за страната, а заетите с основно и по-ниско образование са по-малко, отколкото другаде. Но през последното десетилетие брутният вътрешен продукт на човек от населението все повече изостава от средния за страната показател. Преди десет години е бил само с 12% по-нисък, а сега е вече с 25%. Доходите също са по-ниски от средните за България, а и преките чужди инвестиции на човек от населението са с около 40% под средното ниво.

Любопитното е, че Русе за разлика от другите големи градове няма и кой знае какъв механичен прираст на населението. Естественият прираст, както навсякъде у нас, е отрицателен, но Варна например увеличава населението си по линия на хората, които се заселват там от други краища. В Русе механичният прираст на населението е едва 0,7 промила.

Демографските проблеми на Русе, както и на Плевен и Стара Загора се задълбочават най-вече през последните десетина години. Например само между преброяванията от 2011-а и 2021-а населението на Русе се стопява с малко над 13 хиляди души.

Плевен, който в средата на 80-те години на миналия век е наброявал 129 654 души, към момента има 92 101, т.е. е намалял с приблизително 38 хил. души. 14 хиляди от тях са го напуснали само за последните десет години.

За 38 години Стара Загора е намалила населението си с около 27 хиляди души. Но загубата се ускорява в последните десетина години, когато жителите са с 12 хиляди по-малко.

Има много градове в България с големи промишлени предприятия, които са стабилни работодатели, но въпреки това те също губят силно населението си.

Например Казанлък се е стопил от 61 303 жители през 1985 г. на 42 208 при последното преброяване, т.е. с 31,1%. Само между последните две преброявания той е намалял с 2724 души.

Намиращият се там “Арсенал” е един от най-големите работодатели у нас с близо 10 хиляди служители. Само преди месеци оръжейният производител обяви 300 свободни работни места – от хора с висше химическо образование до работници в производството, за които не се изисква някакво образование.

Същото е положението и в града на ВМЗ – Сопот. Мащабите на този оръжеен производител са по-малки – има около 4600 служители, но в момент, в който конюнктурата изисква увеличение на производството, той също изпитва трудности. Населението на Сопот в момента е 7470 души. А през 1985 г. е било от 12 152 души, т.е. се е стопило с 51,8% за тези 38 г.

Видин и Габрово също губят много от населението си. Във Видин от 80-те години досега населението е намаляло с приблизително 30 хиляди души и сега е едва 35 хиляди.

Габрово губи още повече – 36 хиляди души, т.е. е намалял с 43,4%.