Това заяви президентът в обръщението си пред депутатите

"В България е налице „антимафиотски консенсус“, обединяващ огромното болшинство от почтени българи и макар гражданите да са гласували за много и различни партии, са били водени от една надежда - за справедливост и законност". Това заяви президентът Румен Радев в първото си обръщение към народа и Народното събрание, след като той и Илияна Йотова положиха клетва пред 47-ия парламент за втори мандат като президент и вицепрезидент, предаде NOVA

„Текущите кризи, които се изострят и употребяват от задкулисието, не бива да отклоняват вниманието от стратегическите приоритети. Мой дълг като държавен глава е да връщам дневния ред към дългосрочните цели на нацията, далеч отвъд хоризонта на политическите мандати - овладяването на демографската криза, справянето с бедността и неравенствата, повишаването на стандарта и качеството на живот, духовното развитие, гарантирането на суверенитета и сигурността, отстояването на националните интереси и достойнство, утвърждаване на позитивния образ на страната ни навън”, добави държавният глава.

В обръщението си Радев подчерта, че подкрепата на българите за него и Илияна Йотова е най-меродавната оценка за сложните решения, които двамата са взимали по време на първите пет години на „Дондуков” 2. „Първият президентски мандат се случи в драматично време, в което старият, авторитарен модел на управление достигна своя апогей, докато в обществото нарастваше негодуванието от корупцията, беззаконието и пропагандата, на които той се крепеше“, заяви той.

Президентът открои гражданските протести от 2020 г. „срещу едноличната власт, феодализацията по места, схемаджийството, прокурорския чадър над злоупотребите и кривото огледало на медиите, срещу бедността, безпътицата и безправието“. Държавният глава посочи, че очакванията на гражданите от президентската институция далеч са надхвърляли правомощията, които Конституцията ѝ отрежда. „Налагаше се едновременно да катализираме обществената трансформация, но и да бъдем стожер на стабилността в период на остра криза на доверие в политическата класа“, заяви Радев.

По думите на държавния глава протестите са отприщили процеса по възстановяване на демокрацията и законността, но демонтажът на „завещания властови модел” ще отнеме време. Като предизвикателства пред обществото през следващите години той определи връщането на доверието в институциите и справяне с „партизираната администрация, покварените медии, безнаказаната корупция, злоупотребите с власт и дълбокото социално разслоение”. „Наивно е да мислим, че след като повече от десетилетие допуснахме да крепне корупцията и да се шири произволът, от днес за утре ще върнем България в коловоза на правото и демокрацията“, каза от парламентарната трибуна президентът Радев.

 „Държавата занапред не бива да се управлява през екрана, под масата, по телефона или зад кулисите. Корупцията трябва да бъде съкрушена, за да оцелеем като държава и общество“, подчерта президентът и посочи, че в момента има историческа възможност да върнем България в руслото на закона. Според президента от това зависят всички други добри намерения, а без укрепване на държавността, страната ни не може да разгърне огромния си потенциал. „Партиите и политиците, които споделят каузата в България да се установи върховенството на правото и здрава и прозрачна медийна среда, да се изгради добре уредена държава с ефективни институции, могат да разчитат на разбирането и подкрепата на президентската институция“, подчерта държавният глава и отново заяви, че без бърз, решителен пробив в реформата на прокуратурата и съдебната система ще се отвори път за реванш на статуквото.

Президентът призова за ясно изразена политическа воля и конституционни промени, които да не се изчерпват само с ревизия на съдебната власт в посока отговорна и ефективна прокуратура, а да включват и разширяване на гражданското участие в управлението на държавата и засилване на гаранциите за защита на човешките права. „След три десетилетия от началото на демократичните промени следва да покажем зрялост в убеждението си, че основната конституционна ценност е човекът“, допълни той и подчерта, че демокрацията е несъвместима с обществената апатия. Според президента укрепването на държавността изисква засилени конституционни гаранции за разделението на властите и прозрачен и предвидим законотворчески процес. „Време е да се даде и шанс на общините за икономически и социален подем чрез конституционно гарантиране на финансовата децентрализация”, апелира държавният глава.

Справянето с демографската катастрофа президентът определи като друга стратегическа цел, за която е необходим консенсус. „Нацията ни преживява прехода като травма, сравнима с война. Време е за дългосрочни, финансово осигурени политики за намаляване на смъртността, увеличаване на раждаемостта и ограничаване на емиграцията. Благотворителността не може да замести държавната грижа. Пазарът и пиарът не могат да компенсират липсата на работещи социални механизми“, категоричен е Радев. Според президента консенсус трябва да се формира и около каузата за просветена и образована нация. „Това е дългосрочна инвестиция, която няма да донесе политически дивидент на нашето поколение държавници и общественици, но е дълг и историческа задача, която не търпи отлагане“, отбеляза той. Президентът призова и за промяна на здравния модел към качествено и достъпно здравеопазване, в което здравето на пациента не е стока, а младите лекари и медицински сестри не напускат България.

В обръщението си държавният глава открои необходимостта от ускорена трансформация към нов икономически модел, основан на науката, иновациите, производствата с висока добавена стойност, както и осигуряването на чиста, достъпна и предсказуема енергия. Президентът настоя и за стабилна и предсказуема нормативна среда, защита на собствеността и конкуренцията, насърчаване на предприемчивостта и инвестициите. Радев посочи, че трябва да се осигурява държавна подкрепа за българската култура, на която разчитаме да изгражда духовни ценности и да сплотява нацията.

Президентът заяви още, че дневният ред на правителството и парламента вече е „обсебен“ от справянето с каскада от кризи и техните социални, икономически и политически последици. „Оставам отворен за диалог и споделям отговорността за тежки и непопулярни, но необходими решения. Ще продължавам обаче да бъда критичен, когато намирам решенията на законодателната и изпълнителната власт за неправилни“, заяви още в обръщението си към народа и Народното събрание президентът.

„Както преди пет години, така и днес, стоя на позицията, че в условията на сблъсък на геополитически интереси и растяща конфронтация в нашия регион, ролята на държавния глава не е да екзалтира тревогите и да посочва враг, а да способства за разрешаване на кризите с механизмите на съюзите, в които членуваме. Тези кризи нямат военно решение, а изискват диалог и дипломатически усилия за деескалация”, каза още Радев.

Държавният глава посочи като основна задача на държавната политика гарантирането на сигурността в „свят, наситен с динамика на геополитическите процеси и комплексен характер на рисковете и заплахите”. „Затова и развитието на въоръжените сили винаги е било основен приоритет в ролята ми на върховен главнокомандващ“, допълни държавният глава. Той посочи необходимостта от общо разбиране, че ангажиментът на държавното ръководство към отбраната не се изчерпва с големите проекти за модернизация.

„Модернизацията е непрекъснат процес по изграждане на съвременни отбранителни способности с фокус върху хората в армията, върху иновациите и новите технологии“, заяви Радев. Той подчерта, че развитието на способности и оперативна съвместимост е не само съюзнически дълг, а преди всичко висша отговорност към сигурността на страната. „При по-добра подготовка и политическа воля, договорите за индустриално сътрудничество могат да предоставят по-добри възможности както за въоръжените сили, така и за икономиката – и то в областта на високите технологии“, допълни държавният глава

Президентът отбеляза, че през целия си мандат с вицепрезидента Йотова са отстоявали убеждението, че България трябва да води проактивна външна политика, неотклонно следвайки националния интерес. „Балансираният и прагматичен подход, аргументираното формулиране на позициите, както и отвореният диалог, допринесоха България да продължи да се утвърждава като предсказуем и желан партньор и съюзник, който може да генерира перспективни идеи, да търси прагматични решения, да допринася за стабилността и устойчивото развитие“, каза от парламентарната трибуна държавният глава.

Радев отчете консенсуса в обществото ни за европейската принадлежност на България и отбеляза, че гласът на България трябва да отеква силно в дебата за бъдещето на Европа, за нейната стратегическата автономност и сигурност. Държавният глава посочи, че в рамките на НАТО е призовал алиансът да търси механизми, за да не се превръща в съюз между производители и купувачи на отбранителни продукти, а да се утвърждава като съюз между партньори, които заедно развиват отбранителни способности чрез интеграция на научно-изследователската дейност и съвместно производство. „Вярвам, че България ще продължи да бъде активен участник в този процес и ще работи за интегриране на нашите научни звена и иновативни компании в инициативата“, каза президентът.

„Отново ще заявя, че външната ни политика трябва да се формулира у нас с консенсус между институциите и да се отстоява последователно навън“, каза държавният глава и открои като пример отношенията на страната ни с Република Северна Македония. „Предложеният от правителството многопистов подход в отношенията с нашите съседи има потенциал да динамизира диалога, да укрепи доверието и трябва да бъде подкрепен. Той обаче не бива да оставя на заден план проблемите, свързани с правата на нашите сънародници и общото историческо и културно минало“, изтъкна той.

„Аз съм сред българските политици, които желаят да видят час по-скоро Република Северна Македония в ЕС. Тъкмо затова трябва да помогнем на нашите братя да преодолеят по-бързо идеологемите от тоталитарното минало и да постигнат критериите за членство. Като отговорен член на ЕС, България трябва да интегрира в него партньори, а не проблеми“, посочи президентът.

Държавният глава посочи, че активно е работил за икономизацията на външната политика, която може да даде много по-добри резултати, ако се постигне по-ефективна координация между институциите и се преодолее липсата на проектна готовност във важни инвестиционни направления. Радев заяви, че през годините на мандата се е укрепило стратегическото партньорство със САЩ, възстановен е диалогът с Русия на най-високо политическо ниво след десетилетно прекъсване, отношенията ни с Китай са издигнати на ниво стратегическо партньорство, задълбочени са връзките с редица държави отвъд европейското пространство.

„От началото на мандата с Илияна Йотова използвахме всеки възможен повод за разширяване на българското културно пространство и за отстояване на нашите достижения“, каза още президентът и допълни, че ще продължи още по-активно тази политика на фона на зачестилите посегателства върху българската култура и история.