На брифинга за медиите след на анализа на резултатите от подготовката на Въоръжените сили, войсковия ред и дисциплината подчертах, че предизвикателства пред Българската армия остават модернизацията и развитието на съвременни отбранителни способности.

Това са сложни процеси, които изискват много тясна координация между военната експертиза и политиците. Видяхме какъв е ефектът, когато политиците грубо и изключително некомпетентно се вклиняват в едни ясно регламентирани процеси. Виждаме какво стана с другите проекти. Някой да говори вече за корабите, за бойната машина на пехотата, нали трябваше заедно да се движат, в пакет, заедно да се договарят?

В момента има пълна неяснота по отношение на финансирането на другите два проекта след това финансово приключение, в което ни вкараха политиците по отношение на изтребителите.

Позитивно е, че за първи път тази година от много време имаме пречупване на тенденцията за увеличаване на некомплекта в личен състав. Това трябва да продължи като политика на Министерство на отбраната, така че военнослужещите да имат яснота за своето кадрово развитие и социални условия.

Думите на министър-председателя, че през последните години са купувани само транспортни самолети, вертолети, с които генералитетът да избяга при евентуална война, са несполучлива шега. Българската войска много пъти е спасявала българската държава, докато политици неведнъж са я проваляли. И ако офицерите днес нямат самочувствието да възразят на това оскърбление, то е защото от години са били поставяни в унизително положение от политиците - дори съвсем неотдавна, когато генералите стояха прави в Министерски съвет, докато седналите министри гласуваха парите им.

Надявам се министър-председателят да пази приятни спомени от стотиците часове на борда на военнотранспортните хеликоптери и самолети.

Относно различните позиции по отношение на кризата във Венецуела, за мен Европа е силна, защото е люлка на демокрацията и свободомислието и точно по тази причина европейската позиция не е тази, която поставя ултиматуми. Ненамесата е основен принцип, а намесата в случая с Венецуела рискува да ескалира напрежението, включително в международен план. Само ден след моята позиция генералният секретар на ООН Антониу Гутериш отправи същия призив за ненамеса.

Основният проблем е че българското правителство няма собствена позиция, така че няма какво и с кого да обсъждам. Въпреки това изпратих моята позиция, добре аргументирана, още предния ден преди заседанието на Съвета по сигурност.

Странно е и защо Министерството на външните работи ме търси за съгласуване на една преписана позиция, а не ме търси по много важни въпроси, засягащи нашите национални интереси като например двустранния договор за добросъседство с Република Македония и протокола за присъединяване й към НАТО. Не ме потърсиха и тогава, когато само седмица след мен в Москва пристигна премиерът. Разбрах за неговата предстояща визита от руските партньори пред камерите на българските и световни телевизии. Не ме потърсиха и за сесията на ООН в Ню Йорк.