Организирана престъпна група свързана с Ливиу Драгня, най-могъщият румънски политик, е създала схема за трансгранични измами, която е донесла на групата чиста печалба от над 1 милион евро за период от две години – твърдят румънски прокурори.

Престъпниците са били в комбина с румънски държавни служители и съпругата на влиятелен български съдия.  Схемата е наречена от самите тях „снежна топка“ – игра на думи с bulgărire, румънската дума за снежна топка. Те са използвали еврофондове и са внасяли чрез румънски и български компании скъпи трактори и комбайни, след което са ги продавали, избягвайки да плащат данъци. От българска страна е замесена счетоводна фирма на съпругата на съдия от скандала Красьо “Черния”, пише сайтът Боволъ.

Сряда, 19 декември, 2018, 12:59. Флорин Йордаке, бивш министър на правосъдието, предупреждава колегите си в румънския парламент, че ще гласуват за нов закон. Ливиу Драгня, председател на парламента, седи на предната пейка. Екранът му незабавно се активира с новото законодателно предложение ( PL 354/2018 ). Драгня натиска бутона “За”. Законът, който дава възможност на заловените за укриване на данъци да избегнат затвора е приет само за 25 секунди. 

Бенефициенти от тази законодателна амнистия са и двама приближени на Драгня – Мариан Фишучи и Адриан Симинеску . Двамата са обвинени от Румънската антикорупционна прокуратура (DNA) и са съдени във Върховния съд на Румъния за укриване на данъци чрез схема, включваща български фирми. По сегашния закон те рискуват 15 години затвор. Ако обаче новият закон влезе в сила, ще се разминат с връщане на парите и глоба.

Област Телеорман, Румъния, 21 август 2014 г., 11:52:51 ч.

Управител на фирма: Имаме един Аксион 830 (тежък френски трактор), който ще бъде доставен, а в момента е в Гюргево (град в южна Румъния, на българската граница). Можеш ли да минеш оттам да го разгледаш?

Шофьор: Да!

Управител на фирма: Да?

Шофьор: И след това ще трябва да правим „снежна топка“?

Управител на фирма: Да, ще трябва!

Този подслушан разговор илюстрира решаващ елемент в схемата, която се разгръща между 2012 г. и 2014 г. „Снежната топка“ описва системата, използвана от организирана престъпна група, за която румънските прокурори твърдят, че е била ръководена от Ливиу Драгня, най-могъщият политик в Румъния.

Адриан Симионеску пред Румънската антикорупционна прокуратура DNA където е получил обвинение за укриване на данъци 25 септември 2014. LIVIU ADASCALITEI / MEDIAFAX FOTO

Драгня е президент на управляващата Социалдемократическа партия, председател на Камарата на депутатите и бивш вицепремиер. Инженер по образование, той е и бивш висш служител на окръг Телеорман, който граничи с България и играе важна роля в измамата.

Прокурорите твърдят, че чрез български и румънски компании и фалшифицирани документи групата е спечелила най-малко 1 милион евро от укриване на ДДС върху високотехнологични селскостопански машини заплатени от програма на ЕС, чиято цел е да помогне на новите страни-членки да развиват своите икономики.

Разследването показа, че трактори и други машини на стойност 5 милиона евро са внесени от Западна Европа от румънци, но дължимите  данъци върху оборудването са били отклонени към румънската организирана група с помощта на ключови играчи в България.

Трактори, търкаляни като “снежни топки” през България

Румънският земеделски производител Йон Попеску дори не се замисля много, когато през 2014 г. му се предоставя възможност да спести близо 20 000 евро от цената на нов трактор на стойност 78 000 евро.

В действителност по това време той вече е получил безвъзмездна помощ от Националната програма за развитие на селските райони на Европейския съюз за ​​да покрие разходите за трактора. Но при условията на тази безвъзмездна помощ му се налагало бръкне в собствения си джоб за да плати данък добавена стойност (ДДС), който в Румъния е цели 24%.

Тогава компания наречена „Проинвест“ му предлага оферта, която Попеску може да откаже.

Търговските й посредници му казват, че няма да има нужда да плати ДДС, ако купи трактора от „Проинвест“. Попеску прегръща тази възможност, защото в противен случай можело да се наложи да тегли заем за да плати данъка.

Земеделският производител каза пред репортери от проекта „РАЙЗ“, че е сключил сделката с „Проинвест“, но когато тракторът пристигнал документите показвали че машината не е внесена от „Проинвест“, а от българска компания, наречена „Файн спийд“ (Fan Speed – Скорост на вентилатора).

Това изобщо не интересува и засяга Попеску. „Нямам представа за това,“ каза той.

„Просто исках да взема трактора, без да плащам ДДС.“

Четири години по-късно прокурори и данъчни твърдят, че сделката с Попеску е само една от стотиците, чиято цел е била селскостопанска техника внесена по програми за развитие финансирани от Европейския съюз (ЕС), и чрез които да източени около 1 милион евро ДДС, които е трябвало да бъдат платени на румънската държава за машини на стойност около 5 милиона евро. 

Направили са го като са „търкаляли машините като снежни топки“ през съседна България за да създадат следа от документи, които в крайна сметка са позволили на купувачите да избегнат ДДС. Коренът на измамата е в окръг Телеорман, селскостопански район югозападно от Букурещ, който отдавна е раздиран от корупция и организирана престъпност.

Анатомия на измамата

Някои, но не всички от 190-те машини в схемата, са закупени със средства от Националната програма за развитие на селските райони на ЕС. През 2014 г. Драгня е един от тримата вицепремиери на Румъния и е начело на Министерството на регионалното развитие.

Потокът от пари идващи от ЕС е примамлива цел. Към 2014 г. общата сума, с която Румъния разполага, е 9 милиарда евро, които е трябвало да бъдат разпределени на вносителите на машини и земеделските стопани чрез румънското Министерство на земеделието. Даниел Константин, бивш Министър на земеделието, заяви пред проекта „РАЙЗ“, че Драгня се е опитал да поеме проекта, но в крайна сметка опитът му е бил неуспешен.

Обаче престъпниците намират начин да се включат в усвояването на парите чрез използване на правило на ЕС, според което стоки могат да бъдат внасяни без данъци от една държава от ЕС в друга, а ДДС се начислява само когато те се продават на крайния потребител в която и да е държава.

В случая на Попеску законовата процедура би била румънска компания да внесе трактора, да го продаде на Попеску и да му начисли 24% ДДС при доставка, като изпрати данъка на данъчната институция и финансовото министерство. Но чрез „търкаляне на снежната топка“ т.е. на машината през границата с България, измамниците са имали възможност да се снабдят с митнически документи, в които се посочва, че са били внесени от българска компания.

Българският метод за избягване на данъци като машините транзитират през България

Схемата е зависела от дефиницията за „препродажба“. Според закона вносителят не плаща ДДС, освен ако и докато не препродаде стоката на крайния потребител – в случая – земеделския производител.

Селскостопанското оборудване е внесено от румънска компания „Проинвест“, която е собственост на Мариан Фишучи, един от най-близките приятели на Драгня, който отказа да коментира случая, когато се свързахме с него. Прокурорите твърдят, че „Проинвест“ е контролирана от организирана престъпна група, която е действала в окръг Телеорман в продължение на почти две десетилетия.

„Проинвест“ е  внесла десетки трактори, комбайни и друга селскостопанска техника от производители във Франция, Германия и Полша. Фишучи контролира безмитната продажба на оборудването, според стотици записи от специални разузнавателни средства, прегледани от репортерите на проекта „РАЙЗ“ и Биволъ.

Ако „Проинвест“ просто продава тези машини директно на земеделските производители, тя би трябвало да плати ДДС като препродавач. Вместо това бандата генерира фалшиви фактури за продажби, показващи, че машината е продадена на „Файн спийд“ ​​в България, а това е безмитна сделка, тъй като и Румъния, и България са членове на ЕС. След това членовете на бандата прекарва оборудването през българската граница за да генерират митнически документи като доказателство.

„Файн спийд“ ​​е собственост на Адриан Симионеску, бивш румънски депутат, който създава компанията с помощта на няколко българи. Прокурорите твърдят, че ролята му е да изготвя документи, а не да води реална търговия, тъй като няма активи или офиси, освен един счетоводител и договор за временен паркинг в Никопол, български град на румънската граница.

Първият фантомен офис на “Файн Спийд” в Никопол е в сградата на бившето ТПК

Симионеску е бил председател на Социалдемократическата партия в окръг Телеорман в продължение на няколко години и е втори в партията на национално ниво по времето, когато Драгня е нейн лидер.

„Файн спийд“, от своя страна, генерира документи, сочещи, че самите румънски фермери са препродавачи, а не крайни потребители и така не носят отговорност за ДДС. Всъщност фермерите не са продали машините на никого, а ги задържат за себе си.

Прокурорите твърдят, че схемата е разработена с помощта на компания с името „Контексперт“, която води счетоводството на „Проинвест“. До 2012 г. тази компания е била собственост на Флорин Тунару, личен съветник на Драгня, който е съветвал Симионеску и Фишучи по въпроси свързани с данъчни изисквания.

От 2012 г. до 2017 г. Тунару е бил вицепрезидент на Румънската данъчна администрация, а сега е вицепрезидент на Сметната палата на Румъния – позиция, която получава с подкрепата на партията на Драгня. Той не е обвинен във връзка със схемата.

Банкови и други документи показват, че „Проинвест“ е пласирала схемата на клиенти, които в замяна са превеждали парите за машините към сметки на „Файн спийд“ в клон на банка Уникредит в Плевен.

Оттук парите са преведени към румънските сметки на „Проинвест“ в местния клон на банка BRD в Александрия, столицата на окръг Телеорман.

Симионеску каза пред репортерите на “РАЙЗ”, че е невинен. „Обвинението за укриване на данъци е погрешно. Най-многото, което данъчната администрация би могла да каже, е че някои сделки са изкуствени и може да установи, че трябва да платим някои данъци, ”каза той. „Не сме направили нищо лошо.“

Българската счетоводителка и сянката на Красьо “Черния”

Прокурорите твърдят, че операцията в България е била  управлявана предимно от Илиана Антонова Лазарова. Тя има счетоводна компания в Плевен, наречена „Ина Актив“ и управлява сметките на „Файн спийд“. Лазарова се среща със Симионеску през 2011 г., когато той създава „Файн спийд“, твърдят прокурорите.

Тя е съпруга на съдия Румен Петров Лазаров от окръжния съд в Плевен. Преди десетилетие името на съдията изплува в огромен лобистки скандал, който разтърси българската съдебна система – скандалът „Красьо Черния“, в който участваше бизнесмен търсещ услуги от видни съдии, прокурори и други официални лица.

Тогава съдия Лазаров каза пред Висшия съдебен съвет, който разследваше скандала, че „Красьо” – това е прякорът на въпросният бизнесмен, който се казва Красимир Георгиев – се е обръщал към него много пъти през 2008 г. с цел извличане на облага от текущи съдебни дела. Лазаров настоява, че въпреки многобройните си контакти с Красьо никога не е му е правил никаква услуга. Съдията така и не беше обвинен по случая.

Не е ясно каква връзка би могъл да има Лазаров с фирмата на съпругата си, въпреки че през 2015 г. той декларира 3 300 евро като дивиденти от фирмата, получени през предходната година.

Когато Бивол се свърза с Лазарова тя каза, че от нейна гледна точка всички сделки са честни, открити и законни.

„Г-н. Симионеску плати всички дължими данъци в България ”, каза тя. – „Лично аз проверих всяка компания, всяка сделка и всички те са реални и редовни.“

Лазарова поема временно управлението на „Файн спийд“ през 2016 г.. Тя обясни, че Симионеску й е казал, че става член на Румънския парламент „и вече не може да бъде управител“.

Лазарова добави, че българските следователи не се интересуват много от компанията, но румънските им колеги са посетили офиса й и са копирали хиляди страници документи.

Действащите лица: 

Мариан Фишучи: приятел от детинство на Ливиу Драгня. Заедно със съпругата си той притежава Proinvest, фирма в Александрия, Teleorman, която внася селскостопанска техника. Фишучи е обвинен, че че не е платил ДДС след препродажба на вносни трактори. 

Адриан Симионеску е заместник на PSD (управляващата в Румъния Социал-демократическа партия) в Телеорман и заместник-председател на окръжния съвет в Александрия, когато Драгнеа е президент на същия. Симионеску е собственик и основател на фирмата “Файн Спийд” ​​в България, през която транзитират тракторите.

Флорин Тунару: личен съветник на Драгня, който е съветвал Симионеску и Фишучи по въпроси свързани с данъчни изисквания. Бивш вицепрезидент на Румънската данъчна администрация, а сега вицепрезидент на Сметната палата на Румъния.


Илиана Лазарова: счетоводителка от Плевен, обслужващ “Файн Спийд”. Съпруга на съдия Румен Лазаров, известен от лобисткия скандал с “Красьо Черния”

На 20 ноември 2018 г. Симионеску възобновява контрола върху „Файн спийд“. „Искаше да затвори компанията,“ обясни Лазарова. „Не e работил в този бизнес от 2016 г.“. Фирменият регистър наистина показва, че дружеството вече не функционира.

Мнението на Лазарова обаче е в противоречие с няколко хиляди страници документи и факти, както и проверките на нашите репортери. “Файн Спийд” никога не е имала истински активи, а само е наемала паркинги за машините. През банковата сметка в клона на Уникредит в Плевен обаче се превъртат милионите за тракторите, платени от земеделските производители, за да стигнат до румънските сметки на тандема Симионеску-Фисучи в Александрия. Изготвяни са и митнически документи с невярно съдържание.

Две кратки пътувания за 75 000 евро чисто

Ето как е работела схемата:

На 20 май 2014 г. „Файн спийд“ ​​се свързва с „Арджес Агро Проект“, румънска компания спечелила финансиран от ЕС договор за доставка на трактор за 159 000 евро.

Компанията е получила парите от Националната програма за развитие на селските райони – инициатива на ЕС, която ще продължи до 2020 година. „Арджес Агро Проект“ се контролира от Юрубита Мариус, румънски служител, който не е обвинен в схемата, и който заяви пред проекта „РАЙЗ“, че не си спомня много подробности за сделката.

Неговият трактор, Аксион 940, е бил доставен до входната му врата по схемата на „снежната топка“: внесен от „Проинвест“, продаден на „Файн спийд“, и от „Файн спийд“  ​​на Мариус. Митнически документи показват, че на 4 юли 2014 г. тракторът е пресякъл границата от Румъния към България в 4:32 ч. и се е „приземил“ в Никопол, малко градче близо до границата.

Извървявайки 135-километровата дъга за един ден, той после пътува до Русе, друг български град, а след това до крайната си дестинация в малко село в окръг Арджес, Румъния. Тракторът влиза в България с цена от 156 000 евро и я напуска часове по-късно на цена по-висока само с 3 000 евро, но без да плаща данъци на никого.

Ако тракторът би бил доставен от „Проинвест“ на Мариус, 24-те процента ДДС върху 159 000 евро биха били 38 160 евро. Вместо това, печалбата от тази сделка е постъпила в сметките на „Проинвест“. И това се е повтаряло отново и отново.

Във втория случай, проследен от „РАЙЗ“ и Биволъ, напълно окомплектован комбайн е купен от „Проинвест“ за 142 000 евро, придвижен е през България и е продаден на земеделски производител за 154 000 евро, отново без да бъде платен данък на държавата. При 24-процентната ставка на ДДС в Румъния данъкът върху комбайна е трябвало да бъде 36 960 евро.

Безплатна карта за излизане от затвора 

Разследването на румънските прокурори приключи с изпращането на съд на Фишучи и Симионеску за укриване на данъци, но ако бъдат осъдени изглежда малко вероятно те да лежат в затвора след поправката към наказателния закон, която гласи, че обвинените в укриване на данъци могат да избегнат осъждане на затвор, като възстановят парите в държавния бюджет.

Освен това Върховният съд допълнително намали обхвата на делото като елиминира повече от 500 записи със специални разузнавателни средства, цитирайки решение на Конституционния съд от 2016 г., забраняващо на прокурори да ползват подслушвания извършени от Румънската тайна служба. Румънските съдии още не са решили дали ще отхвърлят делото за укриване на данъци или то ще продължи.

Атила Биро (Rise Romania), Атанас Чобанов, Димитър Стоянов

Разследването е част от проекта “Exposing fraud in EU-funded projects in Romania and Bulgaria” на Биволъ и Rise Romania финансиран от фонда IJ4EU на Европейската комисия и Европейския център за медийна свобода European Centre for Press and Media Freedom (ECPMF).