Европа би трябвало да има водеща роля в опазването на околната среда, каза преподавателят по физика в Русенския университет и координатор на сдружение "Вело-Русе"

"Европа би трябвало да има водеща роля в опазването на околната среда. Биоразнообразието не е нещо пожелателно. Ние дотолкова сме свикнали с "неизчерпаемите" ресурси, които ни дава природата, че не се замисляме за реалната цена на "екосистемните услуги", които получаваме от нея." Това каза в интервю за БТА Ростислав Кандиларов - преподавател по физика в Русенския университет и координатор на сдружение "Вело-Русе".

По думите му колкото по-богат на биоразнообразие е даден район, толкова по-устойчив е той на външни въздействия. Има повече разнообразни естествено синтезирани вещества - например белтъчини, има за фармацевтичната индустрия, както и повече защита от природни катаклизми - например наводненията се поемат по-лесно от територии, в които е запазена естествената сред, посочи специалистът.

Европеецът трябва да осъзнае зависимостта си от околната среда

"Такава Европа си представям - в която, човекът е осъзнал зависимостта си от околната среда и я поддържа в максимално близък до естествения ѝ вид, като се ползва от благата ѝ умерено. Една Европа, която се движи основно от достиженията на науката, а не от лакомията на олигархията", каза Кандиларов.

В отговор на въпрос дали се прилага успешно европейското законодателство за опазването на околната среда, той заяви, че прилагането на едно законодателство не е обвързано със самото законодателство. "И най-добрите закони, ако не се спазват, обезсмислят собственото си съществуване. В това отношение Европейският съюз е доста сегментиран по различни оси - основно страни с по-високо/ниско ниво на корупция, което пряко се отразява на степента на реално прилагане на законодателството, и от там на качеството на живот във всички сфери - в частност чистата околна среда", каза Кандиларов.

Той даде пример с производство в завод в Русе. "Този завод в западна държава не може да функционира спрямо действащите там разпоредби за замърсяване на въздуха, но успешно работи и тормози нас, гражданите, на родна територия", отбеляза той.

Законодателството в европейски мащаб изостава от науката

Според преподавателя в Русенския университет законодателството в европейски мащаб изостава от науката. "Това е валидно не само в областта на опазването на околната среда и човешкото здраве. Ние все още живеем в една инертна аналогова законова среда. Има няколко много спешни промени, които следва да бъдат въведени - например те са свързани с "безвредните" концентрации на различни замърсители на въздуха, крещяща е и нуждата от прецизиране на превишаването на фините прахови частици не просто на 24-часова база, а дори на едночасова база", казва Кандиларов.

По думите му институциите у нас не се справят успешно в борбата срещу замърсителите. "При доскоро почти изцяло завладяна от задкулисието държава е много трудно да се противодейства на замърсяващи бизнеси, които имат покровителство от властта. Отделно, липсата на независима прокуратура допълнително затруднява прилагането на ефективни наказания на малкото доказани замърсители. Един от многото примери, за който веднага се сещам, е бремето на жителите на Гълъбово и проклятието ТЕЦ "Брикел" - сага, която помня още от ученическите си години поради познанството ми с приятели от този град, ад, който под една или друга форма продължава и до днес", обясни Кандиларов.

Според него жителите на Русе веднага могат да назоват по един завод - замърсител във всяка индустриална зона, обграждаща града. Сигнали, подадени от граждани, има много, но до ефективни действия се стига само при подходяща политически атмосфера, смята Кандиларов.

Околната среда през погледа на велосипедиста

Координаторът на сдружение "Вело-Русе" сподели, че чистата околна среда е естествен притегателен център не само за бутиковия, но дори и за масовия турист. "Един от методите за "консумиране" на този природен ресурс е именно велосипедният туризъм. В Западна Европа има много развита велосипедна мрежа, насочена към този тип преживяване, която генерира немалко доходи. Близък до нас пример е европейският велосипеден маршрут "Евро-Вело-6" - "Пътят на реките", който започва от Атлантическия океан, включва и цялото поречие на река Дунав. Той е инфраструктурно подсигурен от Франция до Сърбия и напълно неразвит в България и Румъния", каза Кандиларов.

Той посочи, че по данни на Европейската велосипедна федерация велосипедните туристи харчат средно по 60 евро на ден в разработените участъци от маршрута - пари, които остават в местната общност, защото велосипедистът не може да пренася със себе си огромни количества провизии и потребява основно местни стоки и услуги.

"Една много по-косвена икономическа полза, несвързана с туризма, която може да отнесем към връзката "човек - околна среда", е научно изследвана в Холандия и Германия. Ползвателите на велосипед - като основно средство за придвижване, реално поддържат физическото си здраве по-добро и така косвено спестяват на здравните си системи милиарди (точните оценки, варират според методологията). Оказва се, че данъкоплатците и частните здравни фондове всъщност печелят от развитието на велосипеда като транспортно средство. Така се създава една положителна обратна връзка - повече придвижвания с велосипед - по-чиста околна среда (по-малко шумово замърсяване, по-малко вредно газово замърсяване) - по-добри условия за придвижване с велосипед - по-чиста околна среда."

Експерти разработват национален велосипеден координационен център

Кандиларов коментира, че в момента у нас Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ), съвместно с партньори, сред които е и сдружение "Вело-Русе", разработва концептуалните основи на национален велосипеден координационен център за страната. Ще бъде създадена и национална карта на велосипедните маршрути, която да залегне като стратегически документ, който после да намери своята практическа реализация.

"В сравнение със Западна Европа, а на места и с Централна Европа, ние сме много изостанали в това отношение. Тук говорим едновременно за велосипеда в две напълно различни светлини - като начин на придвижване в градски условия, който спестява паркомясто, автомобилен трафик, шумово замърсяване, и като средство за екологичен туризъм", обясни Кандиларов.

По думите му и двете направления трябва да се развиват паралелно - по-добра и най-вече безопасна инфраструктура в градовете, и по-добра или в нашия случай въобще някаква, инфраструктура между населените места.

"Не бива обаче да се забравя, че велосипедният транспорт не може да се разглежда самостоятелно. Той трябва да е задължително част от подходяща система за интермодален транспорт - да има удобни връзки с жп гари и възможност за лесно пренасяне на велосипед с влак. Когато говорим за велотуризма, трябват и подходящи места за нощуване в рамките на всеки 60-80 км, които изминава велотуристът на ден", обясни Кандиларов.

Според него инфраструктурата сама по себе си не е достатъчна. Трябват и подходящи политики за насърчаване на самото придвижване с велосипед. Пилотното създаване на широки зони с ограничен или изцяло без личен автомобилен трафик дава много добри плодове, смята той. "В това отношение Холандия е първенец, като университетският град Утрехт успешно задминава дори големи градове като Амстердам и Копенхаген по вплитане на велотранспорта в приятна чиста градската среда. Мисля, че именно в такива европейски примери следва да се цели и нашата държава", каза Ростислав Кандиларов.

Опазването на околната среда и биоразнообразието ще е във фокуса на дискусията, която БТА организира в пресклуба си в Русе на 29 април т.г. от 10:00 часа. Ростислав Кандиларов ще бъде един от участниците във форума. Събитието е в рамките на инициативата "Български гласове за Европа", която Агенцията изпълнява с подкрепата на Европейския парламент. Дискусията може да бъде проследена на живо в YouTube-канала и във фейсбук страницата на БТА.