Хибридната война не е измислица. България е една от страните, в които се вижда хибридната война - във всичките й аспекти.

Това заяви бившият президент Росен Плевнелиев на кръгла маса, посветена на "Руското влияние в Европа: противодействие на завладяването на държавата". Форумът е организиран от Центъра за изследване на демокрацията и фондация „Конрад Аденауер“, съобщи OFFNews.

Путин извърши грабежа на руския народ. 52% от руската икономика се държи от стотина олигарси - всичките са негови приятели. Всеки олигарх има банка в Русия, тя финансира офшорки, а те от своя страна инжектират нестабилност на региона, включително и в България, заяви Плевнелиев.

Видяхме държави като Грузия и Украйна, които бяха разцепени, повлияни от Русия, акцентира той.

Според него е необходимо да имаме ясен и точен подход, както Рейгън и Тачър, необходимо е да посочим проблема - ако трябва, да кажем, че това е Империя на злото, която демонтира европейската демократична държавност, съсипва европейските демократични ценности, води война на всички фронтове срещу нас.

Същевременно Плевнелиев твърди, че днес България е направила геополитическия си избор и резултатът вече е налице - в ограничаването на зависимостите ни от Русия.

Според анализ на Центъра за изследване на демокрацията дори и след наложените от САЩ и ЕС от 2014 г. насам санкции руските компании все още контролират между 5 и 10% от икономиката в Югоизточна Европа, включително стратегически компании като рафинерии, мрежи за продажби и разпространение на горива, газопреносни мрежи и газохранилища, телекомуникационни дружества. Около 10% от българската икономика се контролира от руски капитали.

Според експертите от Центъра за изследване на демокрацията стратегическото влияние на Кремъл на Балканите не е само през икономиката, а и през политически партии, медийни, културни и религиозни организации.

Особено уязвими са Босна и Херцеговина, Северна Македония, Черна гора и Сърбия - мрежите на руско влияние подкопават икономическото и демократичното им развитие, намесват се при вземането на политически решения в стратегически области, свързани с енергетиката и външната политика.