Позволява ли конституцията такова поведение на президента Радев, който открито застана зад исканията за оставка на премиера Борисов и на главния прокурор Гешев?

Държавният глава направи специално изявление за това. На два пъти излиза сред протестиращите и повтори техните лозунги: „Мутри вън!” Главният прокурор Гешев заяви, че е нарушил конституцията, пише днес Иван Бакалов за E-vestnik.bg 

На мнозина им изглежда, че Румен Радев е неадекватен, сякаш не е наясно със задълженията си на президент. Сякаш се опитва да се набърква в политиката, каквато уж не му е позволена.

Това, обаче, е съвсем погрешно повърхностно впечатление.

Президентът последователно и съвсем открито предприе действия срещу правителството и използва цялата си ограничена по конституция власт да бъде сложен край на това управление.

Въпросът е – може ли той да прави това?

Какво позволява конституцията и какво не?

Оказва се, че по въпроса има решение и на Конституционния съд още от 1995 г. по повод действия на президента Желев. Желев също е критикувал правителствата, дори предизвика оставка на правителството на Филип Димитров след една пресконференция в резиденция Бояна. Също така Желев отказва да даде на БСП мандат за съставяне на правителство през януари 1997 г. Следващият президент Петър Стоянов също е критикувал правителството на Иван Костов. Росен Плевнелиев също е снемал доверие от правителството на Орешарски.

Всички тези действия са имали малко или повече основания в конституцията, колкото и да са спорни.

През 1995 г. Конституционният съд е разгледал питане на група народни представители, в което се казва: „Съставляват ли нарушение на Конституцията такива публично направени изявления на президента, с които той проявява предпочитанията си към една или друга политическа личност или политическа партия, или обратното, манифестира отрицателното си отношение към една или друга политическа личност или политическа партия?
Съставляват ли в частност нарушение на този конституционен текст такива публично направени изявления на президента, с които той призовава българските избиратели да гласуват или да не гласуват за определена политическа личност или политическа партия?“

Питането припомня, че по конституция президентът е обединител на нацията и е възможно противоречие с това положение.

В сегашния случай президентът Радев не призовава да се гласува за една или друга партия или политическа личност. Но проявява отрицателно отношение към премиера и главния прокурор, подкрепя искането за оставките им, и за извънредни избори.

Какво се произнася Конституционният съд,

в отговор на това питане на група депутати?

Цитати от решението:

„Държавният глава не е деполитизиран държавен орган. Той може да издава актове със съществени политически последици, да прави изявления и обръщения с важно политическо значение.
…

Националното единство не означава политическо единомислие. Едно от основните конституционни начала, прогласено с чл.11, ал.1 от Конституцията е, че политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм. Президентът, въпреки че представлява и олицетворява нацията като цяло, може да прави изявления и извършва действия с различно политическо съдържание.
…

Доколко със свои актове и действия, в това число и такива с политическо съдържание, държавният глава нарушава конституцията, е въпрос на конкретна преценка от Конституционния съд, ако за това има повдигнато обвинение по реда на чл.103 от Конституцията” (виж тук).

Както е известно решенията на Конституционния съд по някакъв казус остават като закон, не могат да се отменят със следващо решение по същия казус.

Действията на Радев сега могат да се тълкуват като израз на „отрицателно отношение към една или друга политическа личност или политическа партия”, но не са конституционно нарушение. Тази позиция на президента подклажда противопоставянето на привържениците на няколко политически сили срещу други политически сили – ГЕРБ и техните коалиционни партньори.

Но същевременно президентът се мотивира с това, че управлението е затънало в корупция и злоупотреба със законите, на практика действа като мафия, както скандират по площадите. И той обединява и подкрепя онези части от обществото, които искат да свалят това управление.

Разбира се, засегнатите политици и партии могат да поискат

импийчмънт на президента

Както се вижда от решението на Конституционния съд, само той може да прецени дали в случая има държавна измяна, заради каквато може да се иска импийчмънт на президента.

А самият импийчмънт изисква, след разглеждане от Конституционния съд, в парламента да гласуват 160 депутати. При добро желание ГЕРБ може да ги събере, с подкрепата на ДПС (които поискаха оставка и на Борисов, и на Радев). Но в момента президентът Радев има най-високо доверие сред политиците. Подкрепата към него е най-силна и онези, които ще посегнат да го свалят, ще си нанесат сериозни поражения, предвид реакциите в обществото.

И не на последно място, опитът да се свали президентът ще му отвори пътя да създаде политическа партия. Такава партия несъмнено ще отстрани трайно ГЕРБ и ДПС от властта, сама или в коалиция с БСП, „Да България“, „Има такъв народ“.