101 години затвор е постановил съдът в Одрин за дръзката родопчанка Йордана Беличева от смолянското село Аламидере, сега Полковник Серафимово.

Дели /Луда/ Дана, както е наричали хората, застанала пред съда за укриване на комити и за притежание на бомба, която не се взривила, пише 24 часа. През 1906 г. къщата на 18-годишната тогава девойка е била обградена от около 200 турски войници.

Причината била, че я подозирали за укриване на комити след неуспешна тяхна акция за вземане на пари от тютюневия търговец Молаибрям от Исьорен, Ксантийск0. Акцията била безуспешна, тъй като търговецът имал солидна охрана. След провала й с помощта на техния съселянин Щавру Варадилов, който работел в селото залавят синът на Молаибрям и го карат в къщата на вдовицата Христина Беличева- майка на Дана.

Търговецът платил на аскера да осободят синът му от похитителите. През нощта при обсадата обаче се завързала престрелка.
Дана намерила бомба, оставена от четниците и я пъхнала в пазвата си. Запалила фитила на огъня и я хвърлила през прозореца към войниците. Взривът се бил овлажнил от потта й и бомбата не гръмнала, но в суматохата една част от комитите успели да избягат. Щавру Варадилов, който помогнал за отвличането пък е бил докаран в селото със счупени крака след жесток побой.

"Баба Дана е голяма мъжкарана и луда глава. Отстоявала на идеите си. Описвали са ми я като изключително свободолюбив човек", казва правнукът й Михаил Василев.

На следващия ден след инцидента в Аламидере властите започнали арести. Въпреки, че част от комитите успели да преминат тогавашната граница, която минавала през прохода Рожен, почти всички били изловени. Осъдили ги на 2,5 до 15 години затвор. Йордана обаче получила рекордните и необичайни дори за онова време 101 години.

Около къщата в онази нощ е бил убит един комита. Тялото му било закарано в Смолян за назидание и предупреждение към всеки , който дръзне да се изправи срещу влъстта. Цялата група арестувани били разпитвани в Смолян и закарани на съд в Одрин. Процесът продължил няколко месеца. "Още когато я арестували баба ми е дразнила войската. Някакъв турчин я сръчкал с пушаката си при село Фатово да върви по-бързо. Тя му отвърнала: "Ще взьома един камень и ще ти строша главата, нищо че съм ворзана със синджир". Държала се е дръзко и не отговаряла на въпросите на разследващите и на съдебния състав по-късно", разказва Василев.

Освен за постъпките си Дана трябвало да даде отговор пред кадиите и кой оглавява комитите, къде се крият и какво кроят срещу султана. Те не получили нито един отговор от родопчанката, а вместо това отсякла, че присъствието на турци в родните й земи я накарали да хвърли бомбата и да укрива комити. В книгата си "Родопските комити разказват" писателят Николай Хайтов я описва Дана като изключително безстрашна и решителна.

По онова време родното й село, а и голяма част от Родопите са все още под турско владичество. Освобождението и присъединяването към България нъстъпва чак през 1912 година.

Въпреки огромната си присъда Йордана прекарва малко време в затвора. През 1908 г. след младотурския преврат е била обявена амнистия. Тогава никой не казал на затворниците, че са помилвани. Обявили че портите на затвора се отварят за 10 минути и който успее да излезе е свободен, останалите оставят зад стените му. Затворниците щурмували вратата, за да се спасят, с такава сила, че имало дори смачкани и убити хора. Родопчанката е успяла да се измъкне жива и невредима.

Тъй като нямала пари да се прибере обратно в Полковник Серафимово я посъветвали да иде в Турския червен полумесец и само срещу разписка й дали пари, които после върнала чрез Червения кръст у нас.

"На връщане някъде между Рудозем и Полковник Серафимово баба видяла местен човек. Поискала да й намери бял кон, застлан с кичено халище. Така се се завърнала триуфално вкъщи", разказва правнукът й.

Дели Дана е била сгодена преди да бъде осъдена. Съпругът й Вълчо, също арестуван онази нощ, но пуснат след това обаче я прежалил бързо и си намерил друга жена. "Тя го открила. Затворили се за около половин час в една стая, след което обявили, че се разтуря стария му годеж и се оженили", споделя правнукът Михаил. Той е кръстил дъщеря си на "лудата" си баба.

Вълчо и Дана отгледали четирима синове- Аврам, Христо, Георги и Илия. През живота си са били земеделци. "Веднъж един мъж влязал с животните си в неин имот. Той не искал да признае вината си и да изведе животните. Баба ми с ръце измъкнала кол от ограда и се разправила с него така както тя си знае", разказва Михаил.

Йордана Беличева заболява от рак и само два месеца по-късно умира през 1940 г. на 51 годишна възраст.

По стечение на обстоятелствата решаващата битка за освобождението на Родопите се води на връх Средногорец, а в подножието му се намира село Аламидере. То е преименувано на името на командира на 21-ви средногорски полк полковник Владимир Серафимов. Славният пълководец има мемориал на върх Средногорец и паметна плоча с негови думи в центъра на селото. Редом до тази на полковника има плоча и на Дели Дана.

Смолянското село Полковник Серафимово, което се наричало тогава Аламидере почита делото на Дели Дана СНИМКА: Валентин Хаджиев

Редом до паметна плоча с думи на освободителя на Родопите полк. Владимир Серафимов стои и възпоминателния знак за Йордана Беличева СНИМКА: Валентин Хаджиев