„Много хора напуснаха региона. Вече не останаха дори читавиобщи работници, камо ли майстори. Принудени бяхме да наемаме хора, които не знаят какво е отвес”.

Това са думи на строител, с бригада, събрана от „кол и въже”, както се изразява, пише 24 Родопи. Включил се като подизпълнител по време на мащабното саниране на сгради в страната. Той говори за Родопите.

Офертите

От 560 до 1000 лева са офертите за работа в Кърджали, в частта им „възнаграждение на труда“. Търсят се шивачи, касапи, лекари, учители,секретарки, работници за заводи, бензиностанции, заведения за хранене…

Има и такива обаче, които са с наистина „европейски цифри”.От 3 до четири бона и половина предлага транспортна фирма от Германия.

5 000 лева е офертата за инженери, отново на Запад.

Десетки са свободните позиции на пазара на труда в Смолянско в края на лятото. Офертите пък отразяват реалностите и отговарят на въпросите с демографския срив и обезлюдяването в региона, които са с едни от най-интензивните темпове в страната.

650 лева е предложението за медицинска сестра. Зареждач на рафтове със стока в супермаркет пък ще получава 1100 лева. В Смолянско се търсят от медици до шлосери и шофьори. Най-примамливите оферти отново са от чужбина.

Търсят се арматуристи, кофражисти, бояджии, оператори на машини, като възнаграждението средно е в размер от 1600 лева. Топ офертите за работници на трудовия пазар в ЕС са за заварчици и бояджии на корабни корпуси, като предлаганите възнаграждения са 3 200 лева.

И тук логичният въпрос е: Защо да ставаш медицински специалист като за боядисване с четка се плаща близо пет пъти повече?

„Кварталът на големите къщи”

Десетки еднофамилни сгради са в строителен режим по хълма край пътя за „Маказа” в Чернооченско. Пътят към границата, която са прекосили хиляди млади хора от Източните Родопи, за да съграждат у дома.

Това е отвън. Това виждат очите ни. Хора рядко се движат по пътя. Но пък бръмчат автомобили.

„Преди няколко години тук бе само моята къща. Сега вижте какво става”, показва с ръка десетките строежи старец. Всички млади са зад граница, уточнява. Тук са само възрастните хора."

Като на война, в която отбранителните сили са в сърцата и добрите намерения на прегърбените от годините хора.

Всички млади са зад граница. Местните казват, че 99 на сто от тях са заети в строителството. Десетки пък са инцидентите. Много гастарбайтери от Родопите загиват на работните си места, докато се опитват да съградят своята „малка Европа” у дома.

„Спиране няма там работата. Изцеждат ги докрай. Както паякът като хване мухата, как я изсмуква. Това, което правят те, аз не бих го направил. Вдигат едни големи къщи, без да мислят за бъдещето. След 20 години какво ще е тук? И моят син е зад граница. Къща на четири етажа строи, а има едно дете. Чудя му се просто”,казва пенсионер, който бавно върви по нагорнището с торбичка и подаващ се хляб от нея.

По баира към големите къщи, които са в строеж, докато собствениците им градят в Западна Европа.

Кога ще се напълнят?

Разбитите домове от Европа

Тридесет години след прехода работата в чужбина е една от алтернативите, за да оправи човек живота си и да живее по-нормално. Всеки търси начин да оцелее след като държавата не прави нищо, за да подобри стандарта му на живот.

Изход хората виждат в гурбета в чужбина. Трудно се взима решение за подобна стъпка, трябва да се разделиш със семейството си, оставащият тук да поеме грижите за него и най-страшно е, че отиваш някъде, където всичко ти е непознато, където не си в свои води. Другият риск е, че можеш да съсипеш семейството си…

 „Дай ми 1500 лева и…”

„Ако минималната работна заплата в нашия край бе 1500 лева, то аз никога нямаше да напусна България. Защо ми е да се гъча с няколко души в една квартира, да бачкам до откат, да бъда все далеч от семейството ми?

Вадя по около 3500 лева, но у дома и с половината можех да се оправя. Децата ми растат без мен. С всичко се оправя жената. Научи се да кара колата, води ги на училище, на градина. Когато някое заболее, тя се оправя сама.

Ако стане проблем в жилището - пак сама, с колата - пак сама. Това не е семейство. Не може така. Не мога, а и не искам да дойдат тук и да водят такъв живот. Прекалено дълбоки корени са пуснали. Целият живот на децата е у дома им. Но, ако аз и жена ми получавахме, минимум, по 1500 лева на месец, никога, ама никога не бих бил далеч от тях.

По-малко щяхме да получаваме отколкото зад граница, но щяхме да сме си у дома. Смятам, че с общ доход от около 3000 лева на месец нещата щяха да са съвсем различни”, споделя мъж но 40 години.

Строителен работник. Един от добрите, много добрите. Все по-малко има такива в Родопите, а не спира да се строи.

За неизнеслите се с целите си семейства, все още има надежда да се завърнат. За каквито и инвестиции да се говори, всичко опира до заплатите. С тяхното увеличение ще се върнат и кадрите, читавите.

„Оператор на машина в завод в Родопите влиза в затвора загодина заради продажба на хероин”-такива новини из нашенско. Такива иработници.

„Недостигът на висококвалифицирана работна ръка енай-големият проблем в региона. Буквално сме били принудени да наемаменеграмотни хора, които дори и молбите си за постъпване на работа не могат данапишат сами. На тези хора им се поверяват машини за няколко милиона лева“, казва истината в прав текст директор в завод.

Вместо това: Орязахани бонусите!

„Орязаха ни бонусите. В миналото са. Работиш извънредно - получаваш компенсация. Да, ама компенсацията не ми плаща сметката в магазина. Тази компенсация е с почивен ден, но когато те преценят. Става все по-зле. Заплатите не растат. Продажби и износ има-пари не!”, очертава ситуацията в голямо предприятие в Източните Родопи служител с близо 10-годишен стаж.

Може би, все пак, има светлина в тунела.

Огромен недостиг на работна ръка. Рано или късно заплатите трябва да тръгнат нагоре. В противен случай - в България остават само партийните бачкатори, търси се внос на служители от Третия свят, или се мести производството в друга държава.

А кой ще плаща данъци?