Данните на Евростат показват, че финансовите ни възможности растат, но с бавни темпове

В „Числата на седмицата“ до евровота правим сравнение между живота в България и останалите държави членки на Европейския съюз. След като сравнихме в какви жилища живеем ние и в какви останалите европейци, сега ще проверим колко печелим и какво можем да си купим.

Когато говорим за пари и сравняваме България с Европа, сме свикнали да виждаме държавата си на последните места в класациите. Този път няма да бъде по-различно, но има и добра новина. И тя е че финансовите ни възможности растат, а в определени аспекти дори с темпо по-високо от това на останалите. Проблемът е, че се намираме доста назад и имаме много за догонване.

Евростат изчислява, че средната годишна работна заплата е близо 40 хиляди евро за държавите-членки на общността. Абсолютните рекордьори се намират в Люксембург. Там за една година взимат двойно повече. Следват ги Белгия и Австрия с около 10 хиляди евро по-ниска годишна заплата. България е накрая на класацията с 13 хиляди евро на година. Преди нас са румънците с не чак толкова голяма разлика от 1500 евро повече, а пред тях – хърватите, които ни изпреварват с близо 5 хиляди евро. И сега за темпото на увеличение за което споменахме. За последните 7 години, най-висок ръст са отбелязали заплатите у нас и в Румъния, като в България увеличението е било двойно, предава NOVA.

А, какъв е средният разход на работодателя ни за един час наш труд?

Според Европейската статистика този разход е най-нисък у нас – малко повече от 9 евро на час, при средно три пъти повече за общността. Преди нас са Румъния и Унгария, а най-скъпо им излиза на работодателите в Люксембург, Дания и Белгия, където разходите за час труд, се движат около 50 евро.

Обръщаме внимание обаче, че в това число влизат не само заплатите, но и разходите, които един работодател прави от рода на социалноосигурителни вноски, например. Делът на този вид разходи също е много различен в отделните държави. В Швеция, Франция и Италия той представлява близо една трета от целия почасов разход. В България този дял е 13%.

Но колко можем да си купим с това, което изкарваме? Люксембург запазва челното си място и по Брутен вътрешен продукт на глава от населението, изразен в стандарти на покупателна способност. Там тя е със 140% над средното ниво за Европейския съюз. Следват Ирландия и Нидерландия, а последната позиция е за България, като у нас можем да си позволим с една трета по-малко от това, което средно могат останалите европейци. Съвсем малко повече могат да си позволят гърците, които са непосредствено преди нас. Добрата новина е, че докато в останалите държави процентът е висок, но пада, в България той е нисък, но расте, макар и доста плахо. За последните две години, е нараснал най-много именно у нас и в Португалия – с между 7 и 8 пункта.