Родители на убит от полицай мъж осъдиха прокуратурата, защото ѝ е отнело 12 години, за да вкара в затвора убиеца на детето им.

Заради бездействието си държавното обвинение трябва да заплати 20 хил. лв. за обезщетение, както и разноските по делото, постановява Софийският районен съд, пише Дневник.

След последните законови промени сроковете по дела не текат през тазгодишната съдебна ваканция и затова срокът на прокуратурата да обжалва решението ще започне на 3 септември. Той е двуседмичен.

Делата за бавно правосъдие са вече практика в България, но процес за забавено изпълнение на наказанието се явява прецедент. Според статистика, представена от главния прокурор Сотир Цацаров през март, бегълците от правосъдие към онзи момент са малко над 900.

Историята на забавеното вкарване в затвора

На 4 август 1997 г. при проверка на улицата 23-годишният В. С. е застрелян от цивилния полицай Н. И. Разследването и съдебният процес за смъртта на мъжа приключват с окончателно решение на Върховния касационен съд (ВКС) на 15 май 2001 г. Наказанието на тогава вече бившия полицай е 16 години затвор, които първоначално да изтърпи при строг режим.

Това обаче ще се случи едва 12 години по-късно, заради което родителите на убития - Мария и Слави Сярови, искат обезщетение от 20 хил. лв. от прокуратурата. Към онзи момент тя е единственият отговорен орган за изпълнение на наказанията. Бившият полицай не излежава присъдата докрай, тъй като през декември 2016 г. почива.

Скоро след влизане в сила на съдебния акт - на 29 юни 2001 г., столичната полиция обявява Н.И. за издирване. През декември 2001 г. осъденият подава искане до прокуратурата за отлагане изпълнението на присъдата заради психично заболяване. Държавното обвинение уважава искането и отлага затвора за бившия полицай с 6 месеца.

През пролетта на следващата година осъденият е задържан и приведен в съда, но е освободен заради разпореденото от по-рано от прокуратурата отлагане на наказанието. Следват още пет отлагания.

Адвокатът на бившия полицай прави две от тях на 21 юни 2002 г. и на 2 януари 2003 г. И двете са уважени с прокурорски постановления, които отлагат присъдата с по 6 месеца.

На 25 юни 2003 г., след изтичането на поредното 6-месечно отлагане,

Иванов отново е обявен за издирване от полицията.

През октомври същата година той отново иска влизането му в затвора да бъде отложено, като прилага епикриза от психиатрична клиника с диагноза афективно разстройство. И прокуратурата отново се съгласява въз основа на представените документи и без да се изисква становище от лекарска комисия в затвора. Този път държавното обвинение обаче разпорежда осъденият да се яви на контролен преглед пред комисията на 20 април 2004 г. Той не само че не се явява, но и ден по-рано прави ново искане за отлагане на изпълнението на наказанието му. След като се запознава със случая, лекарската комисия посочва, че не може да даде заключение, тъй като това трябва да се направи от съдебен психиатър.

Осъденият обаче не е задържан. А в края на ноември 2004 г. прокуратурата праща писмо до Централния софийски затвор за привеждане на присъдата в изпълнение. От затвора отговарят, че бившият полицай не е там, а Главната дирекция "Охрана" уведомява прокуратурата, че той не е намерен на известните адреси. Така две години и половина след окончателната присъда държавното обвинение назначава тройна съдебнопсихиатрична експертиза за здравословното му състояние и възможността за изтърпяване на наказанието.

Бившият полицай не се явява за провеждането ѝ.

Интересен факт е, че постановлението на прокуратурата за задържане на осъдения от края на 2004 г. е получено в полицията със закъснение от две години и половина - на 6 март 2007 г. Последващите усилия за залавянето на укрилия се убиец се оказват неуспешни. Той е обявен за международно издирване. Следва и няколкомесечна кореспонденция между институциите покрай нужните документи. Едва на 16 март 2009 г. градската прокуратура издава европейска заповед за арест, а на 9 април 2009 г. МВР го обвява за международно издирване. След това контролът на прокуратурата над полицията, ангажирана с издирването на осъдения, рязко намалява, се казва в съдебното решение.

Допълва се, че докато информацията от столичната полиция за издирването на бившия полицай продължава да е за липса на резултати, то международното издирване е установило, че от дълго време осъденият пребивава в Румъния, като притежава фалшиви документи за самоличност.

Той е задържан и вкаран в затвора на 5 март 2013 г., където умира на 8 декември 2016 г.

Съдът: Прокуратурата е можела по-рано да го вкара в затвора

В закона е предвидена възможност за отлагане изпълнението на присъдата при тежко заболяване, което пречи да се изтърпи наказанието. Именно на това основание шест пъти е допуснато отлагането на привеждане в затвора на осъдения за убийство полицай. При постановяване на отлагането обаче прокурорите не са съблюдавали стриктно предпоставките в закона, както и целите, за които е предвидено то, аргументира се съдът.

"Целта на закона е осъдителните присъди да бъдат изпълнени. Само по този начин могат да се постигнат целите на наказанието", се казва в съдебното решение. Съдът се съгласява, че е важно да се съобрази здравословното състояние на осъдения, но подчертава, че продължителното отлагане на началото на наказанието може да доведе до невъзможност да се изпълни присъдата, ако изтече давността например.

Освен това районният съд отбелязва, че за отлагане на затвора не е достатъчно наличието на заболяване - физическо или психическо, а трябва да се установи, че то е толкова тежко, за да не може да се допусне престоят на осъдения в местата за лишаване от свобода. Освен това трябва да е невъзможно и да бъде лекуван там.

Тази преценка не може да се направи от прокурора, а се изисква експертно заключение.

В конкретния случай отлагането на изпълнението на наказанието е станало, без нито веднъж бившият полицай да е прегледан от назначен от прокурора експерт. Всеки път той е трябвало да се яви на преглед пред лекарската комисия към затворническата болница, но това не се е случило. Прокуратурата е отлагала затвора за осъдения само въз основа на документи, издадени от психиатричната болница, в която се е лекувал. Комисията е давала заключение по тях, но без да е извършвала обективна проверка на действителното състояние на осъдения.

"Следва да се отбележи и че прокурорите не са намерили за нетипично съвпадението, че непосредствено преди всеки преглед (няколко дни преди това), на който е разпоредено да се яви лично Н. И. в болницата на затвора (на място, където може да бъде незабавно задържан), той винаги постъпва доброволно за лечение в психиатрична болница извън контрола на органите, натоварени с изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Това обстоятелство също сочи за липса на контрол от страна на прокурорите върху отлагането на изпълнението на наказанието", се казва в съдебното решение.

Прокуратурата е забавила значително и обявяването му за международно издирване. Първите стъпки са от юни 2008 г., т.е. три години и половина след като осъденият се е укрил и след като многократно не е открит в България. Само изготвянето на документите за обявяване на издирването е отнело повече от осем месеца. Дори и това да може да се обясни с необходимостта от координация между различни институции, следва да се посочи, че прокуратурата е издала европейска заповед за арест през март 2009 г., т.е. четири години и три месеца след като бившият полицай се е укрил. А именно международното издирване установява, че осъденият е в Румъния с фалшиви документи. "Това означава, че при предприемане по-рано на действия в тази насока (европейска заповед за арест е било възможно да бъде издадена през януари 2007 г.) е можело по-рано да бъде събрана и информация, която да доведе до откриването и задържането му", допълва съдът.

Тъй като убийството е станало при изпълнение на служебните задължения на полицая, забавянето на прокуратурата по вкарването му в затвора е нарушение не само на Наказателно-процесуалния кодекс, а и на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), аргументира се съдът. Той допълва, че липсата на ефективно изпълнение на присъдата неминуемо води и до усещане за липса на възмездие у родителите.

"Възмездието също следва да е ефективно, то не се изчерпва само с осъждането на извършителя на престъплението. Особената тежест на емоционалната травма от загубата на много близък човек (в случая дете на ищците) изисква като елемент от преодоляването й създаването на усещане за възмездяване, за ответна реакция към лицето, което е причинило страданието. Това възмездяване от гледна точка на правовия ред може да се извърши по два начина – чрез налагане на наказание на извършителя и чрез присъждане на обезщетение на близките на жертвата за причинената смърт. Самото присъждане на обезщетение за смъртта обаче не е достатъчно, тъй като, особено когато става въпрос за ефективната защита на правото на живот, е необходим и вторият елемент – наказване на виновния за причинената смърт."

Самопризнанията на прокуратурата

Самите органи на обвинението признават противоправното си поведение. В писмо от Софийската апелативна прокуратура до Върховната касационна прокуратура от 16 януари 2006 г. се казва: "Неправилно и необосновано прокурорите са постановявали многократно отлагания на изпълнението на присъдата по медицински причини на основание на НПК. ... Трябвало е още след първото отлагане на изпълнението на присъдата, постановено от Военноокръжна прокуратура в София, след неговото изтичане Софийската градска прокуратура да настани лицето в УЗБАЛ-НП "Св. Наум", да назначи извършването на съдебномедицинска експертиза за състоянието му и изпълнението на наказанието му, след което да бъде приведен в Затвор-София и при нужда настаняването му в психиатричното отделение на болницата при Затвор-Ловеч - специализирано в тази насока."

Пред съда прокуратурата твърди, че действията ѝ са били законни, а ако на ищците са причинени твърдените вреди, те са свързани с действията на трети лицa, като медицинските експерти например. Друг аргумент на ответника е, че давността за исканото от родителите обезщетение е изтекла.

"Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на вземанията на ищците по давност. В случая действията и бездействията на прокуратурата са създали едно трайно състояние, продължило почти 12 години, при което присъдата не се изпълнява. Този период представлява един продължаващ деликт, който е прекратен, когато на 5 март 2013 г. присъдата е била приведена в изпълнение. Поради това и крайният момент, до който ищците са търпели неимуществени вреди вследствие от поведението на прокуратурата, следва да се приеме като момента, в който възниква изискуемостта на вземането им за обезвреда и съответно на началния момент на давността за това вземане", отговаря на прокуратурата съдът.