Ако не работят, българите и румънците няма да имат право на социални помощи в Германия - в продължение на пет години.

Очаква се Берлин да приеме съответното решение идната седмица. То ще важи за всички чужденци от ЕС, пише Дойче веле.

В началото на декември 2015 г. Федералният социален съд реши, че германските общини са длъжни да изплащат социални помощи на безработните мигранти, граждани на държави от ЕС, пребивавали над шест месеца в Германия. Броени дни след това германската социална министърка обяви, че планира закон, който да ограничи правото на получаване на социални помощи.

"Не може общините да се грижат неограничено за чужденци от страните-членки на ЕС, които не разполагат със средства. Ние сме длъжни да ги предпазим от подобно нещо", заяви тогава Андреа Налес. "Общините имат така или иначе твърде много нови задачи покрай бежанците", каза още министърката.

Ето че сега Андреа Налес вече има план как да се справи с този проблем. Според публикации в няколко германски издания следващата седмица в Берлин ще гласуват изработения от нейното министерство нов законопроект. Предвижда се в него да бъде включено петгодишно ограничение за получаване на социални помощи и т.нар. Харц 4 за граждани на ЕС.

Това означава, че например българи и румънци, които не са работили в Германия в последно време, нито пък преди години, нямат право да получават социални помощи. Гражданите на ЕС ще имат такова право едва след пет години или както казва министърката, "когато пребиваването им в Германия се е затвърдило".

По данни на германското Бюро по труда през януари 2016 г. общо 440 000 чужденци от ЕС са получавали социални помощи в Германия. Полските граждани представляват най-многобройната група - с 92000 души. След тях са италианците със 72 000. А на трето и четвърто място се нареждат българите и румънците - със съответно 71 000 и 57 000 души, получаващи социални помощи в Германия. На пето място са гърците - с 46 000.

Далеч не всички тези хора обаче са безработни. Много от тях работят, но печелят твърде малко и получават финансова подкрепа от държавата под формата на т.нар. Харц 4. Германските издания посочват, че броят на българите и румънците, които печелят твърде малко и разчитат на държавната финансова помощ, е "подозрително висок".