Александър Андреев, Дойче Веле

"Процентът на българите в Германия, които получават помощи за безработни "Харц-4", расте", съобщи преди броени дни шефът на Германската агенция по труда Франк-Юрген Вайзе. През април 2015-та всеки четвърти българин във Федералната република е получавал такива помощи, а година по-рано – всеки пети.

В тази връзка агенция ДПА коментира: "Гражданите на България и Румъния могат свободно да си търсят работа в Германия, но специално българите явно срещат трудности при намирането на такава."

"По принцип гражданите на страни-членки на Европейския съюз се интегрират без проблеми на германския трудов пазар. Много българи също си намериха работа. Но все пак 54 000 българи получават помощи за безработни", изтъква Вайзе. "Това представлява едва 0.8 процента от общия брой на хората, получаващи помощи. Това може и да означава, че в Германия си имаме други проблеми, но все пак трябва да държим тази тенденция под око", допълва шефът на Федералната агенция по труда.

Кои българи нямат шанс за работа в Германия?

Той смята, че германското общество все още е в състояние да посрещне пристигащите от България и Румъния хора. Въпреки това обаче трябва да се гледа сериозно на нарастващия брой българи и румънци, които получават помощи за безработни, смята Вайзе. "От тези страни пристигат и хора, които поради ниското си образование и липсващите езикови познания изобщо нямат шанс да си намерят работа в Германия", казва Франк-Юрген Вайзе пред ДПА.

Според статистиката за германския трудов пазар, през юни 2015 в Германия са живеели 203 000 българи. 85 000 от тях са имали работа, а както е споменато и по-горе 54 000 са получавали "Харц-4". Процентно погледнато 27.6% от българите, живеещи във Федералната република, са получавали помощи за безработни. Този процент е много по-висок от средния за страната, който е 7.5%.

От статията на ДПА става ясно, че пристигащите от България и Румъния хора се насочват най-вече към шест големи германски града. Това са Берлин, Мюнхен, Франкфурт, Хамбург, Дуисбург и Нюрнберг. Пред агенцията Франк-Юрген Вайзе казва, че преди да се намесят службите по труда най-напред съответните общини трябва да си свършат работата – да се погрижат за подслон и за езиково обучение на новопристигащите. "Едва тогава службите по труда могат да се заемат със своите задължения. Защото на хората, които не говорят немски и пристигат без елементарни знания от училище, ние просто не можем да им намерим работа", изтъква той.

За доходите и образованието на българите и румънците

От анализ, изготвен от фондация "Фридрих Еберт" в края на миналата година, става ясно, че румънците са интегрирани много по-добре на германския трудов пазар, отколкото българите. От сравнението излиза, че пристигналите в Германия граждани на България много по-често зависят от социални помощи - или като единствен източник на доход, или като добавка към недостатъчното им трудово възнаграждение. Според автора на изследването Матиас Йобелиус, това показва, че българите често пъти работят при много лоши условия и срещу твърде ниско заплащане. Като цяло обаче както българите, така и румънците изкарват по-малко пари от средното за Германия: един български или румънски работник на пълен работен ден взима средно 1 885 евро месечно, но върху тази сума плаща данъци и отчисления, които понякога надхвърлят 30%. Йобелиус смята, че това ниско заплащане се дължи включително и на факта, че част от българите и румънците в Германия полагат много по-нискоквалифициран труд спрямо равнището на своето образование и професионални умения. 26 процента от тези хора са с висше образование (средният процент за Германия е значително по-нисък), но едва 13 на сто имат работа, която изисква такава образователна степен. Почти половината българи и румънци в Германия упражняват труд, за който не се иска никакво образование.

В анализа се изтъква още, че румънската общественост проявява разбиране към българските и румънските емигранти. Все пак в Румъния и България доходите и равнището на благосъстояние са значително по-ниски от тези в Германия, а рискът от бедност - много по-голям. Само за сравнение: в Германия минималното почасово възнаграждение възлиза на 8,50 евро, в Румъния - на 1,14 евро, а в България - на 1,04 евро. Средната заплата в България и в Румъния е около пет пъти по-ниска от тази в Германия, а в България покупателната способност е три пъти по-ниска от тази във Федералната република.

Проблемите на България и Румъния

Тези огромни разлики няма да се преодолеят от днес за утре, констатира авторът на доклада на фондация "Фридрих Еберт". Той обръща внимание на факта, че Румъния (а това се отнася и до България) все още притежава икономическа структура, която е типична за страните в преход: непродуктивно селско стопанство, голям дял на сенчестата икономика, лоша инфраструктура и силна зависимост от приток на външен капитал. Йобелиус припомня още, че парите, които работещите в чужбина българи и румънци инвестират в своите страни, обикновено са повече от преките чуждестранни инвестиции. Но тези трансфери не дават импулс за модернизиране на тамошната икономика.

Матиас Йобелиус прави и един очевиден, но важен извод: "Тъкмо поради факта, че разликата в стандарта на живот е драстична, много граждани на тези страни и занапред ще се ползват от свободния избор на работно място и ще търсят по-добри шансове за работа и за живот в други страни от ЕС."